Без необходимата пълна изчерпателност и достатъчно безусловно аргументиране, тук ще кажа следното:
Има много общо между фашизма и рашизма.
Но между тях не може да се слага знак за равенство.
Главното е, че това са две човеконенавистнически идеологии, превзели властта в една отделно взета държава и имащи потенциала да причинят колосални беди на Европа в частност и на човечеството като цяло.
Всъщност, фашизмът причини тези колосални беди, а рашизмът е напът да стори нещо подобно. Ако не бъде спрян и възпрян.
Но аз съм сигурен – рашизмът ще бъде стрян и възпрян!
Кои са някои от общите черти межуду фашизма и рашизма.
1. И фашизмът, и рашизмът възникват на базата на огромно разочарование от тежкото поражение на съответните държави в глобални или поне в общоевропейски конфликти: Германия бе победена в Първата Световна война, а Русия – в Първата Студена война.
2. И фашизмът, и рашизмът смятат, че страната им е победена заради предателството на тясна върхушка, възглавявала в политическо, военно, икономическо и финансово отношение страната им – социалдемократите и евреите в Германия, перестройчиците и прозападните либерали в Русия.
3. И фашизмът, и рашизмът се установяват след разпада на германската и съветската (наричана по света руска) империи и след кратък преходен период след този разпад – в Германия това е периодът на Републиката, в Русия това е периодът на управлението на Борис Елцин.
4. И фашизмът, и рашизмът имат свой изключително изявен лидер, претендиращ за тясната и неразривна връзка „Един лидер, един народ“.
5. И фашизмът, и рашизмът отхвърлят съществуващия световен ред и заявяват, че ще направят максималното, за да се установи нов световен ред.
6. И фашизмът, и рашизмът твърдят, че се борят за жизнено пространство, „достойно“ за величието на техните народи – германския и руския (няма да влизам в детайли, само ще поясна че етносът е рУски, държавата е РОссия).
7. И фашизмът, и рашизмът установяват пълен контрол над властта и създават верен на тях административен (бюрократичен) апарат, който сляпо и безсъзнателно изпълнява волята и решенията на Лидера.
8. И фашизмът, и рашизмът се опират на мощните репресивни структури – полицейски и разузнавателни – за потискане и дори избиване на иначемислещите.
9. И фашизмът, и рашизмът имат ненавиждан международен противник – за Германия това е световното еврейство, а за Русия – Западът.
10. И фашизмът, и рашизмът създават милитаризирани държави, водещи експанзионистична, заграбваща чужди територии външна политика, като в началото това заграбване се оправдава като присъединяване на територии, населени със съотечественици – съответно германци или руснаци.
Да спрем засега дотук с приликите.
Между фашизма и рашизма има и съществени разлики.
1. В основата на фашизма е визията на Хитлер, изразена в „Майн Кампф“. Хитлер удивително строго и стриктно, често буквално следва написаното в този свой пасквил. Той има в главата си изяснена теория и примерно сглобена в съзнанието си стратегия за постигането на целите, поставени в пасквила си.
Путин е тотално опериран от стратегическо мислене, освен най-обща фасадна представа за това, към което се стреми, той няма никаква визия, камо ли стратегия. Шаблонни, изпълнени с лошо познаване на историята и кухи откъм аргументиране фрази. Рашизмът така и няма съвременна идеология, той постоянно мутира, базира се на хрумвания и „просветления“, някакъв верикоруско-шовинистичен империализъм плюс руска грандоманщина, стигаща до маниакалност. Именно затова нито един по-просветен (за другите не говорим) руснак не знае Русия за какво е, той зае само Русия срещу какво е и срещу кого е...
2. Фашизмът се гради около изключително харизматичен лидер, който опиянява масите и те изпадат в транс когато го слушат да произнася речи или са почти хипнотизирани при личен контект с него.
Путин е до безобарзност и безличие сив, тотално антихаризматичен; той подчинява страната и хората само чрез безпощадни репресивни, направо людоедски структури.
3. Лидерът на фашизма Хитлер става такъв след тежка личностна битка с опонентите си в партията и извън нея. Той е самонаправил се политик с чудовищна интуиция и направо фаталистечен късмет в личен план.
Путин е спуснат отгоре от оялите се семейни кръгове около Елцин като гарант за тяхната и на заграбеното от тях имущество неприкосновеност. Той никога не е участвал в оспорвани, честни и въобще нормално проведени избори. Той не е роден отдолу, от недрата на обществото като Хитлер, той е натрапен на обществото отгоре.
4. Хитлер е изверг от чудовищен мащаб, но той е (или поне в началните години на управлението на Германия е) и държавник от много голяма висота. Успява за броени години да постигне истинско икономическо и финансово чудо, да сплоти германския народ и да му вдъхне удивителен кураж и оказала се гибелна вяра в силите си.
Путин няма абсолютно никакви икономически успехи, той паразитира върху природните ресурси на Русия и така и не модернизира руската икономика. Ако цяла Германия е като Берлин – построена, реновирана, модернизирана като инфраструктура, при Путин освен 4-5 по-големи града, другото е дълбока провинция, а в огромна част от Руеия стандартът на живот е унизителен – тоалетни тип „дупка“ в двора, никакви санитарни удобства в твърде много домове, потресаващ дефицит на лична и обществена хигиена, кални улици, рушащи се пътища, липса на достъп до Интернет, функционална неграмотност, масов алкохолизъм, безверие, унилост, престъпност, ширеща се проституция като „желан“ жизнен избор, кратка продължителност на живота.
5. Хитлер е доста широко скроена личност – рисува много добре, разбира от архитектура и нахвърля скици на доста съоръжения, обожава Вагнер, познава немската литература не лошо.
Путин е абсолютен сухар, него му дай песните на „Любэ“, от които като чуеш 2-3 и вече ги знаеш общо-взето как звучат и какво пеят всичките до една. Никакъв вкус няма Путин за каквато и да било литуратура, пъчи се с бицепси и се прави на мачо. Говоря за личните качества на лидерите, защото в тях се отразява характерът на фашизма и рашизма – фашизмът създава у германците усещането, че всеки от тях участва във възраждането на Германия и всеки се гордее с достиженията на Германия в настоящето, докато рашизмът прави руснаците анонимни, безгласи, пасивни винтчета, които съзерцават отстрани или от дивана какво прави Вожда и накъде той води страната, а ако се гордеят с нещо, то е свързано с миналото или е защото всички се страхуват от Русия (смята се, че който се страхува от Русия, той значи я уважава).
6. При фашизма германските въоръжени сили – сухопътни войски, военно-морски флот, военно-въздушни сили – правят колосален ръст и стават страшилище за Европа. Същото се отнася и до германския военно-промишлен комплекс. А при рашизма и въоръжените сили – както се видя в Украйна, и ВПК (който проси практически всичко от ... Северна Корея, Иран, Зимбабве, Уганда!) са в пълен упадък и невъобразима дезорганизация. Хитлер не се доверява на висшите си военни, но създадената от него военна система издига на висшите нива изключителни военачалници, стратези и тактици. Путиновият генералитет е безумно интелектуално слаб, селектиран до издигане буквално на тъпи и послушни генерали, които воюват не с умение, а с число, смятат войниците си за разходен материал и ги карат да вървят из минните полета с танковете или дори ... пеша.
7. При фашизма имаме Властта на Партията – нацистката партия прониква във всяка пора на обществото, тя се превръща в онзи механизъм, който провежда волята на Лидера отгоре додолу, тя селектира – според нейните представи, разбира се, най-достойните, дава им надежда и стимул, че ако са верни на Партията и всеотдайно се трудят за Германия, те могат да просперират нагоре по стълбите и етажите на Партията.
Докато при рашизма имаме Партията на Властта. Тези, които са на власт, те са в тази Партия. И те са в тази Партия, докато са на власт. Затова за всеки е важно не да е професионалист, не да е всеотдаен в името на Родината, а да се докопа до някаква, дори минимална власт. И той започва да използва тази власт корупционно и грабителски, за да натрупа финансов ресурс, който да му позволи да се изкачи нагоре по стълбата на властта, за да получи нов хоризонт за акумулиране на още по-голям ресурс.
Без да идеализирам човеконенавистническия фашизъм, ще кажа, че във фашистката държава колкото си по-кадърен, толкова повече шансове имаш да растеш (разбира се, оставайки верен лично на Хитлер), докато при рашизма е обратното – колкото си по-безскрупулен и нагъл, толкова повече шансове имаш да растеш в йерархията. Затова фашизмът дава удивителни примери на професионалисти в своята област – архитектура, банки, инженерство, военно дело, докато при рашизма миналите 20 години са години на пълен застой – всичко кадърно се изнесе от Русия и не е сътворено почти нищо значително, освен мегаломански и сега пустеещи спортни съоръжения.
8. Фашизмът със засилването си и превземането на държавата, започва да създава огромна система от концлагери и нова, нетипична дотогава за Германия, коцлагерна така да се каже, култура на властта – концлагери, които да обслужват политиката на управляващата фашистка върхушка и да изолират в тях противниците на режима, а по-късно да изтребва цели народности – евреи, цигани и други.
Рашизмът се опира на старата социалистическа (а и преди това – царската, всъщност типично руската) концлагерна култура и използва основно съществуващите концлагери от социалистическо време (Архипелагът ГУлаг), като затворените в тях хора днес са повече от затворените в тях през 1954-1955 г.
9. Фашизмът има свои последователи, аналози и хомолози в редица държави в Европа (и не само в Европа), той става популярна идеология и поне в началото си е пример за немалко политически лидери извън Германия.
Рашизмът, като се махне де факто окупираната от него Беларус на Лукашеску, няма не само последователи, аналози и хомолози където и да е по света, но и политици, които да искат да реализират рашисткия проект в своята страна. Никой не следва рашисткия пример, никой дори не иска да живее в Русия.
Даже нашите изрожденски фашисти освен първобитността на нискочелото си мислене и говорене, не планират да приложат каквото и да било от руския политически, военен, икономически и финансов модел – техен пример не е Путин, а Орбан.
10. Фашизмът като държавна машина, идеология, харизма на лидера си, икономическа и технологична мощ е изкючително сериозно предизвикателство за Запада и това го кара той, Западът да се съюзи дори с болшевишкия дявол, за да не допусне Германски мир (или свят) да се възцари в Европа. Западът възприема фашизма като опасна алтернатива, като Проект, който има ужасна мощ и невероятна притегателна сила и може да разруши него, Запада.
А днес никой на Запад не се опасява, че рашизмът може да бъде каквато и да било алтернатива на Запада, дори агресията на Русия при заграбването на Крим и после на части от Донбас, не трогна Запада, не го накара да почувства екзистенциална заплаха от рашизма.
Западът знае, че рашизмът не предлага никаква алтернатива за него, за Запада; рашизмът се вари в собствен сок, рашизмът, за разлика от фашизма, дори не е първа цигулка в антизападния блок - първата цигулка в този блок е Китай; рашизмът е суровинен придатък на Китай.
Това, с което рашизмът плаши Запада и го шантажира, е ядреното оръжие. Но постепенно западните лидери разбират, че никой няма да позволи на кремълския безумец да използва ядрено оръжие.
Да спрем засега дотук и с разликите между фашизма и рашизма.
...
В заключение да допълня нещо може би твърде спорно.
Западът знае поименно докъде би стигнал рашизмът в похода на Запад – Молдова, Армения и точка. Аз бих добавил България. И точка.
Западът някога не искаше да се бие за Прага и прежали Судетите.
Западът не искаше да се бие и за Киев и прежали Крим.
Не, не се заблуждавайте – (за разлика от мен) Западът не смята, че рашизмът е Зло, което трябва да бъде спряно колкото се може по-рано, защото после ще трябва да бъде спирано на много по-висока цена.
Западът все още не смята рашизмът за достоен за прекалено сериозно геополитическо опасение и за твърде висок геостратегически риск.
Ако Западът помага на Украйна, то е благодарение на храбрият украински народ и на удивителния украински президент.
Украинският народ и украинският президент напомниха на самодоволния Запад с мИкронизираните му чембърлейни две неща:
Първо, Украйна (и главно храбрият украински народ) не отстоява само своята свобода, независимост и териториална цялост – тя остоява ЗАПАДНИТЕ ценности.
И Западът разбра, че ако той не помогне на Украйна да отстои западните (му) ценности, никой вече по света няма да иска да отстоява тези западни ценности и няма да вярва в тях.
Помагайки на Украйна да отстоява западните ценности, Западът се грижи за своите ценности. Без ценности никой не може да бъде геополитически лидер и геостратегически ориентир.
Второ, Украйна (и главно удивителният украински президент) успя в битката си с рашизма да се позиционира като ЗАПАДНА държава, като част от Запада.
Украйна превърна битката си с рашизма в битка на Запада с рашизма. И Западът разбра, че ако Украйна бъде победена в тази битка, ще бъде победен той, Западът. Никой няма повече да уважава Запада и да го смята за пример и цел, ако Западът бъде победен, ако подвие опашка и клекне пред рашима или поне ако махне с ръка – да прави рашизма каквото си ще!
Победеният от рашизма Запад или подвилият пред рашизма Запад, клекналият пред рашизма Запад би станал разпадащ се Запад, залязващ Запад, западащ Запад.
А това Западът не може да позволи.
Ето кои са двете причини, истинските, според мен причини, заради които Западът подкрепя Украйна: Западът не иска да се обезценят и унижат неговите ценности; Западът не иска да се обезцени и унижи неговото лидерство в нашия свят.
Украйна твори История.
Украйна не само се опълчи на рашизма сама – самоотвержена и безумно храбра.
Украйна пробуди Запада.
Украйна спря разлагането на Запада – затъващ в хедонизъм и потребителство, в нагони и не рядко в порнография, във вглеждане в пъпа и малко по-надолу.
Украйна напомни на Запада, че Западът – това е Визия и Мисия.
Че Западът – това е Свобода и Демокрация.
Че Западът – това не е посока на компаса, а посока на развитие на човечеството.
Че Западът днес е единственият гарант, че човечеството ще има Бъдеще.
Слуховете за залеза на Запада са вече силно преувеличени.
Западът победи фашизма и ще победи рашизма.
А както видяхме тук, межуду фашизма и рашизма има много общи черти, но между тях има и много различия.
Ала не се съмнявайте – каквито и общи черти и каквито и различия да има между фашизма и рашизма, краят на рашизма ще бъде същият като на фашизма, но по различен начин.
09.03.2023 г.
