Септември 1984 г. - февруари 1985 г.
Далечната, уви, моя младост.
Играе се мачът за световната титла между шампиона Анатолий Карпов, любимецът на соцсистемата, глезеното дете на Съветския съюз и Гари Каспаров (12 години по-млад и видимо, все едно 21 години по-жизнен), трън в очите на властта, доведеното дете на Шахматната федерация на СССР.
Мачът е до 6 победи и неограничен брой партии.
Карпов повежда 5:0.
Каспаров избира тактиката на изтощението. Реми след реми, реми след реми.
Карпов е уморен. Резултатът става 5:1, след 15 партии - 5:2, и веднага 5:3.
Карпов е гроги, останал без сили, видимо разколебан, очевидно разконцентриран.
Намесва се Политбюро на ЦК на КПСС и мачът е прекратен. Така Режимът спасява своя любимец.
Днес БахмУт е като този мач.
В ролята на Карпов са рашистите. А на Каспаров - украинците.
Рашистите са дали хиляди жертви, огромно количество техника. Без резултат. Улица след улица, дом след дом минават в украински ръце.
Рашистите са гроги, те са безсилни, видимо разколебани, очевидно разконцентрирани.
Но го няма Политбюро на ЦК на КПСС да ги спаси.
08.03.2023 г.
