Стратегия Синергия Сигурност

Бяенето на рискове е бая безперспективна безмислица. След като рисковете са се наплодили и мутират непрестанно дотолкова, че са направили съществуването ни ненормално, какъв е смисълът да се опитваме да овладеем тяхната безкрайност и какви са шансовете ни за някакъв успех. Ясно е, че това е предварително загубена кауза за обществата. Разбира се изключение от кръга на губещите са политиците, бюрократите, съпартийците, експертите, служебните шофьори, секретарки и т.н. блажещи събратя, промотиращи и закачващи се за никнещите като гъби структури, институции, комисии и т.н. за имитиране на рискология и рискоборство.
Струва ми се, че рискофилията е съзнателно преекспонирана мода, която ще отмине след като се измисли нещо алтернативно като източник на доходи и/или научно вдъхновение. Не виждам каквито и да било логични аргументи да се твърди, че в предишните епохи и общества рисковете не са били част от човешкото съществуване и едва сега ние сме се натъкнали и открили тяхният пагубен потенциал.
Според скромното ми мнение правилният подход е идентифициране на процесите, явленията, регламентите, условията, които способстват генерирането на рискове и радикалното им заличаване. И толкова.
Като пример - какво генерира рискове за човешкото здраве ? Може би химията в храните, водите, въздуха, лекарствата и т.н. Ами тогава - не на химията ! А не да измисляме рискови нива на химични примеси и при необходимост удобно да ги променяме. Резултатите могат да се видят в онкологичните клиники и не само там. Други примери - корупцията (от десетилетия определяна като риск за демокрацията и третирана от какви ли не рисколози и рискоборци). Има и достатъчно други примери, видими за всеки нормален човек, който не приема да живее в ненормален свят.