Изпратено от рискофоб (нерегистриран) на Пон., 12/03/2012 - 17:17.
Бяенето на рискове е бая безперспективна безмислица. След като рисковете са се наплодили и мутират непрестанно дотолкова, че са направили съществуването ни ненормално, какъв е смисълът да се опитваме да овладеем тяхната безкрайност и какви са шансовете ни за някакъв успех. Ясно е, че това е предварително загубена кауза за обществата. Разбира се изключение от кръга на губещите са политиците, бюрократите, съпартийците, експертите, служебните шофьори, секретарки и т.н. блажещи събратя, промотиращи и закачващи се за никнещите като гъби структури, институции, комисии и т.н. за имитиране на рискология и рискоборство.
Струва ми се, че рискофилията е съзнателно преекспонирана мода, която ще отмине след като се измисли нещо алтернативно като източник на доходи и/или научно вдъхновение. Не виждам каквито и да било логични аргументи да се твърди, че в предишните епохи и общества рисковете не са били част от човешкото съществуване и едва сега ние сме се натъкнали и открили тяхният пагубен потенциал.
Според скромното ми мнение правилният подход е идентифициране на процесите, явленията, регламентите, условията, които способстват генерирането на рискове и радикалното им заличаване. И толкова.
Като пример - какво генерира рискове за човешкото здраве ? Може би химията в храните, водите, въздуха, лекарствата и т.н. Ами тогава - не на химията ! А не да измисляме рискови нива на химични примеси и при необходимост удобно да ги променяме. Резултатите могат да се видят в онкологичните клиники и не само там. Други примери - корупцията (от десетилетия определяна като риск за демокрацията и третирана от какви ли не рисколози и рискоборци). Има и достатъчно други примери, видими за всеки нормален човек, който не приема да живее в ненормален свят.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Бяенето на рискове е бая безперспективна безмислица. След като рисковете са се наплодили и мутират непрестанно дотолкова, че са направили съществуването ни ненормално, какъв е смисълът да се опитваме да овладеем тяхната безкрайност и какви са шансовете ни за някакъв успех. Ясно е, че това е предварително загубена кауза за обществата. Разбира се изключение от кръга на губещите са политиците, бюрократите, съпартийците, експертите, служебните шофьори, секретарки и т.н. блажещи събратя, промотиращи и закачващи се за никнещите като гъби структури, институции, комисии и т.н. за имитиране на рискология и рискоборство.
Струва ми се, че рискофилията е съзнателно преекспонирана мода, която ще отмине след като се измисли нещо алтернативно като източник на доходи и/или научно вдъхновение. Не виждам каквито и да било логични аргументи да се твърди, че в предишните епохи и общества рисковете не са били част от човешкото съществуване и едва сега ние сме се натъкнали и открили тяхният пагубен потенциал.
Според скромното ми мнение правилният подход е идентифициране на процесите, явленията, регламентите, условията, които способстват генерирането на рискове и радикалното им заличаване. И толкова.
Като пример - какво генерира рискове за човешкото здраве ? Може би химията в храните, водите, въздуха, лекарствата и т.н. Ами тогава - не на химията ! А не да измисляме рискови нива на химични примеси и при необходимост удобно да ги променяме. Резултатите могат да се видят в онкологичните клиники и не само там. Други примери - корупцията (от десетилетия определяна като риск за демокрацията и третирана от какви ли не рисколози и рискоборци). Има и достатъчно други примери, видими за всеки нормален човек, който не приема да живее в ненормален свят.