Стратегия Синергия Сигурност

Уважаеми доцент Слатински,
Приемам казаното от Вас като един пример за едно по-генерално твърдение, че у нас с награждаването на "куцо кьораво и сакато", процеса на орденораздаването и въобще системата на ползване на държавните символи, хералдика и награди е опорочена на “N-та” степен и е видно несправедлива. Ето защо шапка им свалям на американските военни - може да изглежда смешно и преструванско за дето ходят накичени като коледни елхи с разни флитнифлюшки и пеят химна си с ръка на сърцето, но всичко това има стойност и не е "девалвирало" както у нас, където награждаването е на квотен принцип, нашивките и емблемите отдавна не значат нищо, а химна дори и не се слуша. А у нас са били и други времена (Балканските войни), когато Ордена за храброст е бил на раздаван на "килограм" , независимо дали е на редник или на генерал, но не защото държавата е била богата, а защото всеки войник независимо от пагона е правил подвизи.....
Та казвате, че генерал Марин не е сторил нищо което да заслужава орден „Стара планина”. Наистина не се е чувало за сериозна обосновка на това решение, но от друга страна Марин е единственият, който преди време, публично изказа аргументирано несъгласие с политическо решение по отношение на националната сигурност и си ПОДАДЕ ОСТАВКАТА като военен началник – нещо което никой друг генерал или адмирал не е демонстрирал у нас в последните 20, а и сигурно и повече години, нещо което могат да демонстрират единствено генерали от ранга на Шарл Дьо Гол или Стенли МакКристъл . А това заслужава адмирации (от там и званието „адмирал”). Дори и в Полша наскоро един адмирал подаде оставка, защото не можа да се съгласи с корупционни сделки и грешни политики. Най-малкото това е проява на кураж – нещо безкрайно нужно „там на терена”, на бойното поле. У нас този кураж, за съжаление стига до толкова, че да осигурява единствено и само безпроблемно кариерно поленце – например като един пословичен адмирал (единственият български четиризвезден адмирал, получил последната звезда в знак на послушание а не на професионализъм !?) който навремето даваше живота си за Партията, после стана върл седесар, а малко по-после дори и депесар и впоследствие областен управител! С това не искам да дам страна в спора „военни-цивилни” или „Марин-Бойко Борисов” или да покажа симпатии към кръга „Първанов”, а само да се присъединя към мнението, че във въоръжените ни сили липсва достатъчно генералски и адмиралски кураж за да се отстоява необходимия екзистенц минимум за националната сигурност – и тук не говорим за бройките на танковете,самолетите и подводниците, а за борба за АДЕКВАТНИ ПОЛИТИКИ И РЕАКЦИИ. Лично аз мисля, че липсата на подобно поведение у нашите военачалници, създава условията за повърхностното отношение към Отбраната от страна на бившата и настоящата власт в т.ч. и от медиите, изразяващо се както в глуповати изказвания, така и в поемане на необосновани и скъпоструващи ангажименти.