Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2011 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
► Според СИПРИ, за 2006-2010 год. при продажби на основните оръжия – танкове и бойни бронирани машини, самолети и вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, системи за зареждане с гориво във въздуха, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи и др. - класацията е (цени в долари от 2009 год.):
Светът – 122 415 млн. дол. (само за 2010 г. – 24 987 млн. дол.).
1. САЩ – 37 043 млн. дол. (само за 2010 год. – 8 641 млн. дол.).
2. Русия – 28 088 млн. дол. (за 2010 год. – 6 039 млн. дол.)
3. Германия – 13 033 млн. дол. (за 2010 год. – 2 340 млн. дол.).
4. Франция – 8 768 млн. дол. (за 2010 год. – 834 млн. дол.)
5. Великобритания – 4 931 млн. дол. (за 2010 год. – 1 054 млн. дол.).
...
45. БЪЛГАРИЯ - 30 млн. дол. (за 2010 год. – 0 млн. дол.).
Преди една година България беше на 34 място, сега се е сринала 11 места назад.
За България данните се разпределят по години така:
2006 год. – 4 млн. дол.
2007 год. – 9 млн. дол.
2008 год. – 3 млн. дол.
2009 год. – 14 млн. дол.
2010 год. – 0 млн. дол.
Тези данни показват нагледно състоянието на българския ВПК. В интерес на истината обаче, както многократно е подчертавано, в тях не са включени въоръжения и муниции (напр. леко стрелково оръжие и боеприпаси), с които ние все още и засега пробиваме тук-там на някой и друг (основно рисков) пазар.
Но тези данни дават още един, пореден повод и за размисъл – накъде отива България при това правителство. Защото за разлика от досегашните, които в опита си да префасонират с невисок професионализъм сградата на бъгарската държава, събаряха понякога цели етажи от нея, това правителство подкопава подземната част на тази сграда, руши основите й, декапитализизира не само бъдещето на страната, но и нейното настояще, закрива цели части от критичната инфраструктура, транспортната инфраструктура, промишлената инфраструктура, медийната инфраструктура, социалната инфраструктура и затова е най-опасното за националната сигурност в сравнение с останалите правителства – казвам го за жалост и с огромни притеснения за България. Стотина километра зле положен асфалт не могат да скрият погрома, който се нанася над жизненоважни отрасли и дейности, с което държавата ни се демодернизира, деевропеизира и дедемократизира, започвайки необратимо да се превръща в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди.
След свиването на световната търговия с оръжие в края на 20 век, през новия 21 век се наблюдаваше устойчива тенденция на нарастване на сделките. Но през 2008 год. имаше известен спад, а след това продажбите отново тръгнаха нагоре:
2006 год. – 23 787 млн. дол.
2007 год. – 26 384 млн. дол.
2008 год. – 23 236 млн. дол.
2009 год. – 24 020 млн. дол.
2010 год. – 24 987 млн. дол.
Ето какви са данните за продажбите на двете водещи държави в тази област - САЩ и Русия:
● САЩ
2006 год. – 7 453 млн. дол.
2007 год. – 8 003 млн. дол.
2008 год. – 6 288 млн. дол.
2009 год. – 6 658 млн. дол.
2010 год. – 8 641 млн. дол.
● Русия
2006 год. – 5 095 млн. дол.
2007 год. – 5 426 млн. дол.
2008 год. – 5 953 млн. дол.
2004 год. – 5 575 млн. дол.
2010 год. – 6 039 млн. дол.
Няколко години поред Русия изпреварваше по продажби САЩ, но след 2003 год. двете държави отново и изглежда трайно си размениха местата. За периода 2006-2010 год. САЩ държат 30 % от световния пазар на тези основни видове въоръжения, а Русия – 23%.
В условията на революцията във военното дело и в процеса на трансформация на своите въоръжени сили, САЩ бяха насочили приоритетно към армията, авиацията и флота си най-модерните оръжия и бойна техника. Това снижи донякъде обемите на сделките с други държави. Сега американските компании действат на международните пазари както само те знаят и могат. А зад гърба им, както винаги, твърдо стои и като челен отряд пред тях всеотдайно лобира за сделките им американската държава – чрез президент и вицепрезидент, чрез конгресмени, министри, дипломати и неправителствени организации.
Все по-очевидно е, че подобна политика води и новата администрация на президента Барак Обама.
Впрочем, при практически глобалните симпатии към първия тъмнокож държавен глава в широката евроатлантическа общност (двете Америки и Европа), както и въобще извън Африка, вече е ясно, че той не можа да очертае някаква нова стратегия във всички области и системи на националната сигурност – външна политика, отбрана, специални служби, вътрешна сигурност, обществен ред и т.н. Вече станаха традиция сериозните коментари за стратегическо безсилие и дори за стратегическа безпътица на тази американска администрация.
ВПК е пред нови задачи, поради новия характер на войната - тя е все по-асиметрична и мрежоцентрична; за армиите зачестяват нови мисии - кризисен и рисков (но не рискован) мениджмънт, peace-keeping и peace-building; а и борбата срещу тероризма се нуждае от нови технологии – най-малкото за комуникации и разузнаване.
Инвестициите във въоръжения и техника ще нарастват, което означава, че ще нарастват и амбициите за нови и нови продажби, като част от възвращаемостта на вложените ресурси и в името на печалбите на акционерите на водещите компании.
Може да се предполага нарастване на необходимостта от нови военни кампании (и полигонни войни), защото е очевидно, че най-доброто изпитателно поле за всеки вид оръжие е бойната поле; както и че най-изгодната утилизация на старите въоръжения и боеприпаси (за да се освободи място в арсеналите и складовете за нови) е отново на бойното поле.
По военни продажби за 2009 год., в текущи цени, първите десет компании в света са следните (Китай тук не е включен в статистиката):
1. “Lockheed Martin”, САЩ – 33 430 млн. дол.
2. “BAE Systems”, Великобритания – 33 250 млн. дол.
3. “Boeing”, САЩ – 32 300 млн. дол.
4. “Northrop Grumman”, САЩ – 27 000 млн. дол.
5. “General Dynamics”, САЩ – 25 590 млн. дол.
6. “Raytheon”, САЩ – 23 080 млн. дол.
7. “EADS”, сборна от Германия, Великобритания, Италия, Испания – 15 930 млн. дол.
8. “Finmeccanica” , Италия – 13 280 млн. дол.
9. “L-3 Comminications”, САЩ – 13 010 млн. дол.
10. “United Technologies”, САЩ – 10 760 млн. дол.
Сред първите 100 компании от отбранителната индустрия, най-много представители имат САЩ – 45. От Западна Европа са 34, сред тях са 11 от Великобритания, 6 от Франция, 5 от Германия, 4 от Италия, една е транс-европейска – EADS. Русия има 6 компании, Япония – 4, Израел и Индия – по 3.
Водещите 100 компании са осъществили през 2009 год. продажби общо на сумата от 401 млрд. дол. По сравнение с 2008 год., номиналният ръст е 4% (т.е. за всяка от двете години 2008-а и 2009-а продажбите са изчислени по текущи цени в долари за съответната година), а реалният ръст е 8% (т.е. в цени в долари от 2009 год.).
Но да се вглеждаме само във ВПК е малко старомодно - модерният анализ надхвърля ВПК и разглежда нещата по-широко, включвайки огромното множество фирми, свързани със сигурността, които очакват от държавата нови и нови поръчки, които печелят от възникването и регулирането на кризи, които искат да възстановяват след разрушения и да охраняват обекти, да разминират и да патрулират, да разработват находища и да обучават полицейски и военни сили.
Т.е. всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, които затова, както досега ВПК, могат да искат нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен и които Нейоми Клайн нарича вече не „military industrial complex”, а по-всеобхватно - "disaster capitalism complex” – „комплекс на ка¬питализма на бедствията” (ККБ), т.е. капиталистически комплекс, който е свързан с бедствията. По-близко до точния смисъл е вероятно наименованието „Бедственопромишлен комплекс” (БПК), за да се подчертае, че това е съвременен аналог на Военнопромишления комплекс (ВПК).
Държавите, купили най-много основни видове въоръжения за 2006-2010 год. са:
1. Индия – 11 139 млн. дол.
2. Китай – 7 724 млн. дол.
3. Южна Корея - 7 403 млн. дол.
4. Пакистан – 5 626 млн. дол.
5. Гърция – 4 939 млн. дол.
...
14. Турция – 2 776 млн. дол.
49. Румъния – 385 млн. дол.
53. БЪЛГАРИЯ - 339 млн. дол.
Гърция и Турция продължават със своите колосални, понякога изглеждащи просто ненормални темпове на буквално пресищане на въоръжените си сили с най-модерни, мощни и не само отбранителни, но и нападателни оръжия, бойни системи и военна техника.
За България данните се разпределят по години така:
2006 год. – 22 млн. дол.
2007 год. – 47 млн. дол.
2008 год. – 124 млн. дол.
2009 год. – 129 млн. дол.
2010 год. – 17 млн. дол.
Ако през 2005 год. България беше на 111-о място, през 2006 год. на 66-о, през 2007 – на 60-о, през 2008 г. – на 54-о, през 2009 г. – на 52-о, сега сме на 53-о място. Позитивната тенденция според годишниците на СИПРИ се дължеше на следните покупки:
● от Белгия - фрегата “second hand”, “Wielingen” - 23 млн. евро.
● от Франция - 6 хеликоптера AS-365/AS-565 “Panther” и 12 AS-532/AS-332 “Cougar” - за 358 млн. евро с офсет за 354 млн. евро (105 млн. евро индиректен офсет) - с доставка 2006-2007 год.
● от Италия - 5 транспортни самолета С-27J “Spartan” с опция за още три – за 91 млн. евро и срок за доставка - 2007-2011 год.
Сред първите 20 купувачи на оръжие в света за 2006-2010 год. има поне 15 ключови партньори на САЩ:
3. Южна Корея – 7 403 млн. дол.
4. Пакистан – 5 626 млн. дол.
5. Гърция – 4 939 млн. дол.
6. Обединени Арабски Емирства – 4 801 млн. дол.
7. Сингапур – 4 402 млн. дол.
9. Австралия – 4 054 млн. дол.
11. Малайзия – 3 500 млн. дол.
12. Чили – 3 206 млн. дол.
13. Израел – 2 845 млн. дол.
14. Турция – 2 776 млн. дол.
16. Египет – 2 572 млн. дол.
17. Великобритания – 2 517 млн. дол.
18. Норвегия – 2 482 млн. дол.
19. Япония – 2 381 млн. дол.
20. Полша – 2 328 млн. дол.
Самите САЩ са 10-и – 3 995 млн. дол.
Така че сред първите 20 са само още:
1. Индия – 11 139 млн. дол.
2. Китай – 7 724 млн. дол.
8. Алжир – 4 112 млн. дол.
15. Венецуела – 2 619 млн. дол.
Както и друг път сме отбелязвали, получава се парадокс: излиза, че колкото по-близък си на САЩ, толкова повече въоръжения от тях си задължен да закупуваш непрекъснато.
За пореден път да припомня следната своя болка (и може да се каже – следния мой личен неуспех) - от основните приоритети в националната сигурност, които в началото на 2002 год. очертавах в своите първи материали като секретар, с най-слабо (може да се каже - с никакво внимание) от президента се ползваше родният ВПК. Аз не успях, въпреки толкова написани материали, да обърна президентската институция с очи към отбранителната ни индустрия. Не бе възприета идеята Консултатиният съвет за национална сигурност (КСНС) да й посвети свое заседание. Нещо повече - президентът отказа нееднократно среща с водещите личности от този индустрия.
► Според СИПРИ, военните разходи в света през 2010 год., в милиони долари са както следва:
Светът – 1 630 млрд. дол.
1. САЩ – 698 млрд. дол.
2. Китай – 119 млрд. дол.
3. Великобритания – 59.6 млрд. дол.
4. Франция – 59.3 млрд. дол.
5. Русия – 58.7 млрд. дол.
6. Япония – 54.5 млрд. дол.
7. Саудитска Арабия – 45.2 млрд. дол.
8. Германия – 45.2 млрд. дол.
9. Индия – 41.3 млрд. дол.
10. Италия – 37.0 млрд. дол.
...
14. Турция – 17.5 млрд. дол.
21. Гърция – 9.4 млрд. дол.
55. Румъния – 2.2 млрд. дол.
77. БЪЛГАРИЯ – 0.7 млрд. дол.
На първите десет държави се падат 1 218 млрд. дол. (75%) от световните военни разходи. Като 7 от тези 10 държави (без Япония, Германия и Италия) нарастват своите военни разходи през 2010 г. в сравнение с 2009 г.
Световните военни разходи за 2010 год. възлизат на 1 580 млрд. дол. (в цени от 2009 год.) и на 1 630 млрд. дол. (в цени от 2010 год.).
Това означава, че те са 2.6% (2009 г. – 2.7%) от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и 236 дол. (2009 г. – 224 дол.) в текущи цени - на човек в света (per capita).
Виждаме нарастване на военните разходи с 1.3% спрямо 2009 год. и с 50% спрямо 2001 год. То се дължи разбира се главно на нарасналите преки военни разходи на САЩ (за войната срещу тероризма), които са цели 43.0% от световните военни разходи за 2010 год.
За една година военните разходи скачат с 19.6 млрд. дол. (в постоянни цени за 2009 г.); 18.5 млрд. дол. (94%) от тях се падат на САЩ - като да поясним, че говорим за преки военни разходи!
Продължи обръщането на тенденцията - след оттласкване от дъното през 1998 год. военните разходи постоянно и неотклонно нарастват (по цени от 2008 год):
1998 год. – 901 млрд. дол.
1999 год. – 972 млрд. дол.
2000 год. – 1 053 млрд. дол.
2001 год. – 1 078 млрд. дол.
2002 год. – 1 142 млрд. дол.
2003 год. – 1 213 млрд. дол.
2004 год. – 1 279 млрд. дол.
2005 год. – 1 329 млрд. дол.
2006 год. – 1 371 млрд. дол.
2007 год. – 1 418 млрд. дол.
2008 год. – 1 484 млрд. дол.
2009 год. – 1 572 млрд. дол.
2009 год. – 1 630 млрд. дол.
Три държави заслужават внимание (освен САЩ): Китай, Русия и Индия. В таблицата данните са по пазарен обменен курс на националната валута спрямо долара. Но по ППС - паритет на покупателната сила:
-- Китай е на 2-о място за 2009 год., но със 210.0 млрд. дол.
-- Индия е не на 9-о, а на 3-о място с 116.0 млрд. дол.
-- Русия е не на 5-о, а на 4-о място с 88.2 млрд. дол.
Много трудно е да се определят точните военни разходи на САЩ – те са “пръснати” по редица министерства и програми, а някои са класифицирани. Съгласно СИПРИ, САЩ изразходват за национална отбрана и общо военни разходи в цени за дадената година са съответно както следва:
2000 год. – 281.1 и 294.4 млрд. дол.
2001 год. – 290.2 и 304.8 млрд. дол.
2002 год. – 318.3 и 348.7 млрд. дол.
2003 год. – 387.2 и 404.8 млрд. дол.
2004 год. – 423.3 и 456.4 млрд. дол.
2005 год. – 474.1 и 495.3 млрд. дол.
2006 год. – 499.9 и 522.7 млрд. дол.
2007 год. – 529.8 и 552.6 млрд. дол.
2008 год. – 583.1 и 607.3 млрд. дол.
2009 год. – 651.2 и 675.1 млрд. дол.
2010 год. – 666.7 и 693.6 млрд. дол.
2011 год. – 739.7 и 768.2 млрд. дол.
2012 год. – 707.5 и 737.5 млрд. дол.
Що се отнася до разходите на САЩ за войната срещу тероризма, то според СИПРИ те са следните в текущи цени:
2001 год. – 17.0 млрд. дол.
2002 год. – 16.8 млрд. дол.
2003 год. – 81.1 млрд. дол.
2004 год. – 94.1 млрд. дол.
2005 год. – 107.6 млрд. дол.
2006 год. – 121.5 млрд. дол.
2007 год. – 171.0 млрд. дол.
2008 год. – 187.7 млрд. дол.
2009 год. – 193.4 млрд. дол.
2010 год. – 194.9 млрд. дол.
Или общо за периода 2001-2010 год. тези разходи са 1185.1 млрд. дол., т.е. повече от 1 трилион долара – 1 000 милиарда долара!
Да напомним, че се смяташе за най-вероятно, че за периода 2003-2016 год. Ирак “ще струва” на САЩ 697 млрд. дол.
Обаче в свое изследване Линда Билмес и Джоузеф Стиглиц (в началото на първия мандат на нашия президент той бе обявен за негов съветник) разглеждат два сценария - консервативен сценарий (КС) и умерен сценарий (УС), свързани с изтеглянето на САЩ от Ирак съответно през 2010 и 2015 год. Ето какви според тях ще бъдат разходите на САЩ във войната в Ирак по двата сценария:
● Директни разходи – 839 (КС) и 1 189 (УС) млрд. дол.
● Макроикономически разходи – 187 (КС) и 1 050 (УС) млрд. дол.
● Общо разходи за войната в Ирак – 1 026 (КС) и 2 239 (УС) млрд. дол.
Ако и ние изчислим колко пари изляхме и изливаме все още в пясъците и хаоса на Ирак и Афганистан, ще получим колосална за страната ни сума от 1.2-1.8 млрд. лева! – заплатени като кървав и финансов данък за тази геополитическа авантюра! Абсолютно сигурно е, че противоречивите данни, привеждани досега с половин уста от вече бившите министри на външните работи и на отбраната са силно занижени и не отчитат много от преките, а също и от непреките разходи за тези две военни участия на България.
Ето каква е - в проценти – промяната (нарастването) на военните разходи за 2010 година в сравнение с 2001 год.:
Светът – 50.0%.
Африка - 64%.
Северна и Южна Америка - 76%.
Азия и Океания - 64%.
Близък Изток - 35%.
Европа – 11.9%, в т.ч.:
● Западна и Централна Европа – 4.1%.
● Източна Европа - 88%.
Вижда се, че основният ръст за Европа за 2001-2010 год. (11.9%) е от страните от Източна Европа (88% - !!!!). Така че демократизацията и интеграцията се "плащат" с много по-високи военни разходи. Иначе Европа като цяло има най-малък ръст на военните разходи през периода 2001-2010 год.
Да видим според СИПРИ военните разходи за България в лева (текущи цени), в долари (цени 2009 год.) и в процент БВП:
2000 год. – 746 млн. лева, 945 млн. дол., 2.8%.
2001 год. – 887 млн. лева, 1 022 млн. дол., 3.0%.
2002 год. – 947 млн. лева, 1 031 млн. дол., 2.9%.
2003 год. – 986 млн. лева, 1 051 млн. дол., 2.8%.
2004 год. - 1 025 млн. лева, 1 027 млн. дол., 2.6%.
2005 год. – 1 101 млн. лева, 1 050 млн. дол., 2.6%.
2006 год. – 1 171 млн. лева, 1 042 млн. дол., 2.4%.
2007 год. – 1 475 млн. лева, 1 210 млн. дол., 2.6%.
2008 год. – 1 388 млн. лева, 1 014 млн. дол., 2.1%.
2009 год. – 1 355 млн. лева, 963 млн. дол., 2.0%.
2010 год. – 1 006 млн. лева, 698 млн. дол. (цени 2009 г.) и 681 млн. дол. (цени 2010 г.), 2.0%.
Ала истината се познава само в сравнение с другите държави – % на военните разходи от БВП на съответната държава за 2009 год.:
Гърция – 3.2%.
Турция – 2.7%.
Естония – 2.3 %.
БЪЛГАРИЯ – 2.0%.
Полша – 1.8%.
Словения – 1.6%.
Финландия – 1.5%.
Латвия – 1.4%.
Литва – 1.4%.
Румъния - 1.4%.
Словакия – 1.4%.
Чехия – 1.4%.
Швеция – 1.2%.
Унгария – 1.1%.
Австрия – 0.9%.
Ирландия - 0.6%.
Тези данни са приведени за да покажат кой колко “харчи” за отбрана (при това СИПРИ изрично подчертават, че за България не са включени разходите за пенсиите на военните). Общо взето се вижда, че всички нови членки на НАТО дават средно между 0.5-1.0% от БВП по-малко от България (техният БВП е много по-голям от нашия)! Неутралните страни дават между 1.0-2.0% по-малко от нас. Ето “цената” на политическия ни елит, който изпълнява с пионерска готовност всичко, което се поиска от тях.
Убеден съм, че в държавите с качествено политическо лидерство, то логично се трансформира в качествено развитие.
Тези държави имат своя стратегия за развитие и инвестират в човешкия капитал - образование, наука и високи технологии, здравеопазване, култура; не за военни разходи. Те знаят да си отстояват интересите без да са станали по-малко европейски.
Да добавим, че у нас и определянето, и изразходването на тези средства е непрозрачно, с много корупция, без принос на нашия ВПК. Това допълнително изяжда жизнения ни стандарт. Стара истина е, че много често водещ мотив за заделянето на средства за доставки не са реалните потребности, а комисионните. Когато в управлението се сее непрозрачност, естествено се жъне корупция...
Нека в заключение отбележим една нова класация, която СИПРИ провежда – The Global Peace Index – Глобален индех „Мир”, ако може да се преведе буквално (още, естествено, няма утвърден превод на български). Този Индекс, чрез следене на 23 индикатора, отразява състоянието на конфликтност в дадената държава – както с нейните съседи, така и между различните вътрешни групи и прослойки, но заедно с това оценява и състоянието на културните и политическите нагласи, свързани с мирното регулиране на социалните, етническите и религиозните противоречия в страната и мирното, ненасилствено функциониране на политическата система.
Ето как изглежда този Индекс за 2011 г. (The Global Peace Index 2011):
1. Исландия – 1.148.
2. Нова Зеландия – 1.279.
3. Япония – 1.287.
4. Дания – 1.289.
5. Чехия – 1.320.
6. Австрия – 1.337.
7. Финландия – 1.352.
8. Канада – 1.355.
9. Норвегия – 1.356.
10. Словения – 1.358.
...
40. Румъния – 1.742.
...
42. Гана – 1.752.
48. Мозамбик – 1.809.
...
53. БЪЛГАРИЯ – 1.845.
...
65. Гърция – 1.947.
...
78. Македония – 2.048.
...
84. Сърбия – 2.071.
...
127. Турция – 2.411.
Мисля си, че при цялата относителност на тази класация, има над какво да се замисли и нашето общество, и управляващия ни елит, който през последната година-две даде много очебиен приоритет на силовото използване на властта – както в преследването на собствените си политически цели, така и за прокарване на политическите (а защо не – и на икономическите) си интереси.
08.12.2011год.
Николай Слатински
