Стратегия Синергия Сигурност

  Случи се това, което мнозина, сред тях и аз, предвиждаха.
„ГЕРБ” спечели зашеметяваща победа!
  
  Преди изборите бях написал във Фейсбук:
  Преживях и надживях социалистическия тоталитаризъм, продължил 45 години (1944-1989).
  Преживях и надживях пазарния тоталитаризъм, продължил 20 години (1989-2009).
  Ще преживея и – надявам се!!!! – ще надживея и пиаромилиционерския тоталитаризъм, който ще продължи 15 години (2009-2024).
  
  През 2024 година ще има извънредни парламентарни избори, хората ще пеят „15 години стигат!” и ще се прегръщат свободни!
  А дотогава горчивата чаша ще бъде изпита до дъно...
  
  В България има мнозинство от хора (аз отдавна в този сайт го определям като ставащо квалифицирано), в което влизат:
  --- ограничените интелектуално;
  --- заблудените;
  --- безотговорните;
  --- агресивно користните;
  --- безпринципните;
  --- маргинализираните социално;
  --- неспособните да разберат какво е полезно за България, за да стане тя модерна, демократична и европейска държава;
  --- припозналите себе си в завзелите по "демократичен" път властта недоучени, недообразовани, недоограмотени и недовъзпитани управляващи;
  --- двукраките дегенерати.
  Всички те – някои от тях опасно низки и ниски, някои добри и свестни – определят какво ще се прави, как да се прави и кой да го прави в управлението на страната. Защото демокрацията е прост механизъм за вземане на решения, при който прави са тези, които са повече.
  А това мнозинство хора – те у нас са повече.
  Демокрацията, когато се превърне във формална процедура на броене на гласове става контрапродуктивна, тя отрича себе си. Тоталитаризмът на мнозинството е вреден, а тоталитаризмът на посредственото мнозинство става опасен.
  Тоталитаризмът на посредственото квалифицирано мнозинство е ужасен, защото при него посредствеността се самовъзпроизвежда и това мнозинство нараства, т.е. сегашната власт разполага със социални механизми, които я усилват и я правят още по-устойчива и "представителна"...
  Противодействието на система, която се самовъзпроизвежда и става още по-устойчива, борбата срещу управляващи, които постоянно, при всеки следващи избори ще се оказват представляващи още повече от народа – това са обречени усилия.
  В момента управляващите са като онзи циганин, който варил млякото, то се надигало, а той потривал доволно ръце – Пълни Боже! Пълни Боже! Пълни Боже! Да стане повече мляко за циганката и циганетата. Докато млякото изкипяло и той се оказал пред полупразна тенджера...
  
  За нас, малкото, малцината, малцинството – талантливите, трудолюбивите, можещите и знаещите, разумните и умните, способните да оценяват какво е полезно за България, за да стане тя модерна, демократична и европейска държава, възниква със страшна сила един въпрос (той ще дойде и в Западна Европа, но по-късно):
  КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО НЯМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОМЕНИМ ТАЗИ "ДЕМОКРАТИЧНА" РЕАЛНОСТ?
  
  Николай Слатински
  24.10.2011 г.