Проектът на президента Георги Първанов „АБВ” бе мъртво роден и предаде Богу дух без така и да излезе от ембрионалната си фаза.
Заченат задкулисно, финансиран със средствата на българския данъкоплатец, чрез превръщане на президентството в прото-партийна централа, събрал политически трупове и направил няколко кухи, безпомощни текстове с илюзията, че генерират идеи, този т.нар. Проект изтече в канализацията на изкуствените политически инженеринги, на бабуването и викането на духове, на пълната откъснатост от българската социална реалност.
Това беше неизбежно, то бе толкова логично, че само онзи, който е започнал да се превръща в политически вълк-единак и постепенно вместо с действителността, се е отдал на общуване с опитомена вълчица в боянския уют, създаван чрез тоталитарно обслужване и грешна представа за истинските ценности и стойности в България, можеше да си помисли, че „АБВ” има и минимален шанс да успее.
Пиша тази бележка по три причини и половина.
► Първата причина е да напомня със свой материал, постван на моя сайт преди близо година, че провалът на „АБВ” бе предизвестен.
► Втората причина е да изкажа на глас надеждата, че президента Първанов ще си даде сметка, че неговото политическо време изтече.
10 години стигат! Времето вече не е негово, той остава завинаги в миналото на страната ни, като архитект и едно от главните действащи лица в Завършека на Прехода и формирането на ново Статукво, при което собствеността е реконсолидирана в ръцете на малка група олигарси, държавата се управлява от тях задкулисно, а законите, институциите и „ГЕРБ” ги обслужват, така че те да могат максимално пълноценно да консумират това Статукво.
С други думи, цикълът е завършен.
● Правителството „1997-2001” извърши шокова, тотална, пълна и безвъзвратна приватизация на всяка цена и с цената на всичко. С това то изпълни главната задача на Прехода.
То бе Правителството на Приватизацията на Собствеността.
За да дойде това правителство на власт, Георги Първанов предаде своята партия.
● Правителството „2001-2005” осъществи реконсолидация на собствеността, в ръцете, както вече казах, на малка прослойка олигарси, с което всъщност приключи Прехода.
То бе Правителство на Реконсолидацията на Собствеността.
С това правителство Георги Първанов работеше изключително успешно.
● Правителството „2005-2009” направи максималното, за да се стабилизира и увековечи новото Статукво. Така то направи Прехода необратим.
То бе Правителство на Стабилизацията на Статуквото.
Това правителство бе конструирано и невидимо управлявано от Георги Първанов.
● Правителството „2009-2013” обслужва задкулисната олигархична прослойка и работи последователно и всеотдайно, за да може тя да използва, да употребява новото Статукво по максимално изгоден за нея начин и така да консумира резултатите от Прехода.
То е Правителство на Консумацията на Статуквото.
С това правителство Георги Първанов няма принципни различия, защото заедно с него отстояват интересите на задкулисната олигархична прослойка (т.нар. „ловна дружинка”), с тази малка разлика, че вече залагането й е на Бойко Борисов, докато Георги Първанов е изтикан на заден план, пуснат от тази прослойка надолу по пързалката – пълноценно употребен и скъпоценно отблагодарен.
► Третата причина е да изразя надеждата си, че Георги Първанов няма да се намеси в изборите по начин, който да внесе шум в настроенията на някои избиратели, така че да „прокара” Меглена Кунева до балотажа. Фиаското на Ивайло Калфин му е изключително изгодно и затова той използва задкулисните си ресурси да го предизвика. Нищо, че с Ивайло Калфин по едно време бяхме заедно негови съветници в президентството...
► И третата причина и половина е да помоля напразно Георги Първанов - да спре да се бърка в политиката и в кметската надпревара в Перник. Там има една бойка жена, която ми е била политически противник, но работи здраво, родена е за кмет, нищо че е социалистка. И би било грехота заради намеси като тази на Георги Първанов, една случайна нейна конкурентка, преди 2-3 години внезапно разбрала, че е от „ГЕРБ”, да провали редица проекти, започнати от тази бойка, окумуш жена.
Казвам го това с уточнението, че вече не живея в Перник и ако перничани решат да си изберат за кмет някой политически търговски пътник, това е тяхно право – да са живи и здрави!
Николай Слатински
20.09.2011 г.
А сега – ето публикувания от мен на 09.11.2010 г. текст за „АБВ”.
Заглавие:
„Дайте шанс на „АБВ”!” (Само така народът ни ще изпие горчивата чаша до дъно и може би ще се опомни най-сетне и веднъж завинаги).
Силни бяха колебанията ми – да се включа ли и аз в обширната и обилна група коментиращи т.нар. нов политически Проект на Георги Първанов?
› От една страна, не искам да започна да изглеждам като обзет от обсесия, свързана с човека, чийто секретар по националната сигурност бях през първия му мандат. Така или иначе тези 5 години (време на много упорита работа и постоянни опити да съм полезен със съвети, които да подсказват национално отговорни позиции) все повече се превръщат в петно в моята експертна и политическа биография... Но защо да давам нови поводи да бъда несправедливо обвиняван, че със задна дата пиша срещу Първанов не принципно, а по принцип и не мотивирано, а комплексирано.
› От друга страна, Проектът „АБВ” изглежда толкова ретроградно и архаично, че какво да му коментираш! Един политик с ограничен локален манталитет буквално допотопно и късогледо разбира изключителния шанс да се окаже поради неочаквано стекли се обстоятелства държавен глава на страна като България и то в един много труден и изпълнен с рискове и предизвикателства исторически момент:
Вместо да предложи и да се пребори за поне една значима, перспективна, обърната към бъдещето и държавническа кауза, той най-напред профуква цели 5 години, робувайки на фикс-идеята (а всъщност на дълбокия комплекс на случайно промъкналата се на високо място личност) да бъде преизбран, а след това вече 4 години, мобилизирайки целия материален, финансов и човешки ресурс на уж най-висшата, най-надпартийна и най-национално обединяваща институция, прави само или главно едно – създава поредната куцокрака партийка, при това от всевъзможни политически трупове, тарикати и търтеи!
Е, какво да му коментираш на подобен Проект?!
Какво да обръщаш внимание на нещо, което няма как да предложи бъдеще на страната, което по никакъв начин не представлява алтернатива на досегашното ни блуждаене из лабиринта на Прехода...
Аз не съм фен на това правителство. Не от високомерие, а като лична обида възприемам неподлежащата на обжалване присъда на 20-тата година от началото на демокрацията начело на правителството да са средно интелигентен охранител и средно образован физкултурник...
Но каквато и пасмина (а тя е огромен процент в управляващата ни сега партия) да се прикачи към ракетата носител Бойко Борисов, все пак, не мога да не си сложа ръка на сърцето и да призная, че ако в „ГЕРБ” е пълно с негодни хора, към „АБВ” се прилепват страшно много негодници.
Не, че е хубаво да те управляват негодни хора, но защо да ни управляват негодници, шетащи от партия в партия - без гръбнак и без морал????
Още по-страшното е, че с Проекта „АБВ” се извършва гадна подмяна на действителността.
Внушава се, че ние наистина сме станали бездарно и безкрайно полицейска държава, чийто премиер-мутра е тотален некадърник, безотговорен импровизатор, който постоянно прави глупости, разбъркал е цялата държава, съсипал е цялостно системата за стратегически мениджмънт, изпокарал се е с цялото общество и с всички прослойки, истеризирал е тотално политическия живот, докарал ни е до просешка тояга, предизвикал е безумно и неудържимо недоволство навсякъде и от всички.
И затова ни е нужен друг тип управление – управление, в чиято основа стои Той – Умереният Държавник, Помирителят, Обединителят; управление, което да успокои страната, да възроди политическия диалог, да ни каже да не се плашим от нищо, да ни върне доброто настроение, предсказуемостта на политиката и вярата в по-светлото бъдеще , да ни погали по главите бащински и да ни даде да посучем от биберона на Безвремието.
Признавам си - първоначално пусках всичко, свързано с масираната медийна пропаганда на Проекта „АБВ” край ушите си. Този Проект, тази политическа плява, мъгла и сухоежбина не ме интересуваше. Гледах на него като на улица без изход, като на нещо, което няма нищо общо с реалните приоритети на България, като на изкуфяла, скъсала с реалността илюзия, на която никой няма да се върже, защото върху гърба и биографията на Първанов ще тегне с безпощадна сила въпросът какво направи, докато беше 10 години Държавен глава?!
И все пак...
Замислих се.
А дали пък наистина да не му се прииска на човек първановият Проект да успее!??!
Ах, колко добре би било най-сетне Георги Първанов да бъде изкаран на светло! Да бъде накаран да поеме отговорност!! Да бъде натоварен с конкретни политически и управленски усилия!!! Да бъде принуден да свърши нещо, което да може да бъде докоснато, осъзнато, чуто и видяно!!!!
Досега Първанов или се е крил зад гърба на другарчетата (напр. Виденов), подрепяйки ги сиво и анонимно във всичко, а после ги е предавал без да му мигне окото.
Или тихо, скрито, тайно и полека е плетял мрежата си, дърпал е конците в дълбока конспирация, слагал е свои хора като пешки във всички видове власт и на всички нива на властта...
Че Първанов е кръвно свързан с ДС трябва да се съди не по папката „Гоце” (когато видях тази папка, веднага го посъветвах да си признае за нея, но той го направи много по-късно и доста половинчато), а по безкрайно непрозрачния, законспириран и студенокръвен начин, по който той прави политика, превръща хората в зависими от него креатури и се окопава в дълбокото политическо задкулисие...
Така че нека, нека сега Първанов да бъде сложен на пангара, да бъде сочен с пръст, да му се даде възможност да взема важни решения и да се обяснява пред народа за тях и за последиците от тях...
Само така неговата управленска немощ, неговата мениджърска безличност, неговата стратегическа слепота могат да бъдат видени, проумени и осъзнати и от последния задръстен, останал някъде далеч в миналото човечец на село, в малкия град или затънтеното мегаполисно предградие, за когото няма съвременно информационно общество, а има „по телевизията кажàа” и „вестнико пишà”...
Само така ще бъде разбит митът „Георги Първанов”...
В този смисъл почти съм готов да стискам палци на „АБВ”. Защото българският народ може да прогледне само по един начин – като натиснат мордата му в поредната трагедия, придобиваща очертанията на национална катастрофа. Иначе се лъже като хваната от гората мома, попаднала случайно на столичен гол купон с бира, секс и рокендрол...
Другите народи все някак вървят в правилната посока. А ние се спъваме на едно и също място след всеки четири години лутане в кръг. Затова имаме право на една Голяма, на Най-Голямата-Грешка и тя се нарича „АБВ”.
Ето защо ми иде да кажа, да викна и да се провикна: Дайте шанс на „АБВ”!
► Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на най-безидейния, на най-ретроградния, на най-схоластичния, на най-безперспективния Проект!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
► Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на Проекта на олигарсите, на ловните дружинки, на орденоносците за изключителни заслуги и на хората с папки в Първо, Второ, Трето, Пето и Десето Главно управление на ДС!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
► Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на Проекта без мисия, без визия, без стратегия, без геополитическа ориентация!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на претъпкания с неуморими идейни нагаждачи, с вечни политически мераклии, с безпардонни всепартийни байганьовци и на всичко готови управленски големановци Проект!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
В края на краищата, щом жаждата ни за национално самопрецакване е неутолима, нека да изпием до капка и на един дъх цялата горчива чаша!
Пък после белким ни дойде акъла и най-сетне си дадем сметка, че докато допускаме до властта всякакви политически недоразумения и недомислия, никога няма да станем достойна за (себе)уважение, модерна, демократична и европейска държава, а ще кретаме по периферията на света, континента и региона като коридорна територия с обслужващи функции, населена със спасяващи се поединично индивиди – напълно „достойни” за тази си историческа орис, участ и съдба.
Николай Слатински
09.11.2010 год.
