Със самоиздигането на Меглена Кунева като кандидат-президент, в нашия политически живот настъпи оживление. Някои дори имитираха свенлива изненада от това самоиздигане.
А неформалният и формалният лидер на БСП – Георги Първанов и Сергей Станишев - дори си устроиха малък семеен скандал, при който всеки тайно се надяваше Кунева да е неговият кандидат, но да се възприеме явно като кандидат на другия...
Мили, познати, четвъртофевруарски картинки, при които един лидер предава БСП, а другият консумира после ползите от това предателство...
Според мен в самоиздигането на Меглена Кунева няма абсолютно нищо неочаквано. На нея така неистово й се иска да стане президент, че тя започна кампанията си още през миналата година и потече с нарастваща скорост от всички медии – обилно, напоително, приспиващо.
Аз направо се притесних – при подобна обсесия да не вземе да й се случи нещо! Идеше ми да предложа неотлъчно от нея да върви психолог-терапевт – за да гаси истеричните душевни вулкани, да „изтласква” свърх-себеоценката в по-конструктивни направления и да трасформира хипер-грандоманията в по-позитивни енергии.
Не се знае дали Меглена Кунева ще спечели същинските президентски избори, но тя е вече безспорен победител сред останалите знайни и незнайни кандидати в четири категории:
(1) по желание да се добере до президентското кресло;
(2) по убеденост, че тя единствена заслужава това кресло;
(3) по готовност да бъде подкрепена от всяка възможна организирана или неорганизирана група граждани;
(4) по продължителност на предизборната кампания!
Всъщност, длъжен съм веднага да призная, че в това – Меглена Кунева да стане президент - има ЖЕЛЕЗНА ИСТОРИЧЕСКА ЛОГИКА!
Целият наш завършил Преход има в себе си вградена необорима, неотменима и неумолима закономерност. Така че възцаряването на Меглена Кунева като президент ще бъде най-естественият символ на този Преход.
За да се обоснова, нека разгледаме Българският Преход.
Въпреки, че той е един изключително противоречив и сложен процес, ние ще действаме чрез използване на принципа на пестеливостта, известен като „Бръснач на Окам".
Този принцип е наречен на името на английския философ схоластик и францискански монах от ХІV век Уилям от Окам (William of Ockham, около 1288—1347).
Принципът на пестеливостта гласи: „Pluralitas non est ponenda sine necessitate” („Не умножавай същностите повече от необходимото“), т.е. за да е добра една теория, трябва от нея да се премахнат ненужните детайли.
А казано другояче: За да се обясни същността на нещо, трябва да се фокусираме само върху най-главното, системно- и структуроопределящото, а подробностите, наслагванията, наносите и налепите трябва да се изчегъртват, елиминират – докато се оголи съдържанието в чиста и адекватна форма.
И така, към нашия Преход – чрез орязване на второстепенните събития, повърхностните проявления, незначителните, макар и впечатляващи отклонения от най-главното.
Българският Преход бе осъществен под контрола на ЕДНА ЧАСТ от висшата БКП и ДС върхушка.
При това – от най-недемократичната, най-просъветската, най-обезценностената, най-циничната, а значи - най-антибългарската й част.
Веднага ще уточня – тук не искам да идеологизирам и затова не просто камък, а и камъче не хвърлям към обикновените симпатизанти и повечето някогашни и-или настоящи на бившата комунистическа партия.
Говоря именно за тази част от висшата БКП и ДС върхушка, която:
(1) си присвои Прехода;
(2) разруши специалните служби и контролните органи на държавата (защото най-добре знаеше какво значат за една държава тези служби и органи, когато са работещи и отстояват нейната сигурност и как те могат да й попречат при приватизирането на Прехода);
(3) раздаде стотици милиони левове под формата на куфарчета с пари, необезпечени кредити, нисколихвени заеми и просто неустоими финансови инжекции и подаръци;
(4) противопостави народа ни, натиквайки го в противоположни, често антагонистични лагери и насъсквайки ги едни срещу други („червени“ срещу „сини“; „граждани“ срещу „селяни“, „българи“ срещу „турци“, „русофили“ срещу „русофоби“, „американофоби“ срещу „американофили“ и т.н.).
Тази част от висшата БКП и ДС върхушка най-напред направи всичко, за ДА ТРАНСФОРМИРА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИ ВЛАСТ В ИКОНОМИЧЕСКА.
За целта й се наложи да ни наложи ПЪРВОТО БЕЗВРЕМИЕ – при правителството на Любен Беров.
Тогава от основните играчи и техните дебеловрати пионки бяха заети стартовите позиции за приватизиране на българската собственост. Готови за скок бяха все „наши”, все „свои”, все „бивши” – нахъсени, алчни, хищни, примлясквайки от предвуксването на предстоящата плячка! При повече въображение можеше да се видят течащите им лиги...
Само че при вече превзета и завзета власт, частта от тази висша БКП и ДС върхушка се изправи съвсем непредвидено (и напълно шокиращо) пред абсолютно неадекватната за нейните амбиции и кроежи фигура на Жан Виденов! Затова й се наложи да го отстрани грубо, безпощадно и сатанизирайки го. Защото той бе премиер на тяхната, т.е. на „нашата партия”, а това означаваше, че именно чрез неговото правителство трябва да се направи жадуваната ударна, шокова приватизация - приватизация без проверка на законността на вложените средства. Та нали затова си бяха върнали властта!
А Жан Виденов се оказа не на точното място, макар и във точното време. Той не можеше да си позволи, както сам непрекъснато се терзаеше – да разпродаде труда на поколението на неговите родители.
Така в трансформирането на политическата власт на тази част от висшата БКП и ДС върхушка в икономическа спомогна не друг, а Иван Костов.
Иван Костов идеално пасваше на нейните, на тази част от върхушката, апетити и алчности – приватизация на всяка цена, с цената на всичко и по възможно най-ниската цена.
За Иван Костов важни бяха две неща:
(1) ШОКОВА ПРИВАТИЗАЦИЯ – приватизация от и до, докато не остане нищо за приватизиране.
Та нали точно за такава приватизация жадуваше частта от висшата БКП и ДС върхушка, за която говорим!
(2) ЗНАЧИТЕЛЕН ДЯЛ от тази приватизация да отиде в ръцете на неговите хора, висшите апартачици на СДС и на техните спонсори.
Този ЗНАЧИТЕЛЕН ДЯЛ бе данъкът, който въпросната част от висшата върхушка трябваше да плати, кръвчицата, която тя трябваше да си пусне, заради „глупостта“ на Жан Виденов – голямото прецакване на тази върхушка!
Иван Костов например нямаше притеснение да приеме за приватизатор на ключов обект някой от Първо главно на КГБ, или от руската контраразведка, или от ГРУ (главното разузнавателно управление) – та нали всичко трябва да се приватизира максимално бързо!
Важното е само „златната акция” да бъде у някой от верните му ординарци, така че и внуците на нашите внуци да имат обезпечен живот и да знаят за каква идея са се борили дядовците на техните дядовци (отвън все така синя, отвътре обаче жадна за банкови сметки, печеливши бизнес, изкупени на безценица заводи и комасирана с властови репресии земя).
Някои от приближените на Иван Костов от преяждане се разплуха като кърлежите, които понякога вадя от моето куче, а част от тях се разбягаха за да храносмилат на спокойствие – в ДПС, но и не само там...
Когато въпросната ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В ИКОНОМИЧЕСКА БЕ ИЗВЪРШЕНА, трябваше да се извърши и ОБРАТНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
С други думи – РЕТРАНСФОРМАЦИЯТА: НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ВЛАСТ В ПОЛИТИЧЕСКА.
Тук помогна Симеон II.
А помогна той, като:
-- се „помири” исторически с децата на онези, които са колекционирали добити от ДС факти за ставащото под неговия юрган в младостта му.
-- негласно и гласно кооптира БСП функционери, активисти и сродни души в управлението на всички нива, вкл. като министри.
- ликвидира политическото у нас, унищожи дебатирането (дори и понякога остро конфронтационно) на принципи, програми, визии, ако щете идеологии, дори комплекси. И то бе подменено с демагогия, с пустословие, с химерни обещания тип „800 дни“, с харизми, купуване на гласове, популизъм, чешмички и баби Ягини къщурки.
Сега вече отприщеният популизъм се изроди в безнравствено трошене на народна пара при препусканията из страната на премиера, който като психически недостатъчно уравновесен (или достатъчно неуравновесен) човек прави с чужди пити помени, като открива всеки 500 метра криво-ляво положен асфалт или всяка що-годе отремонтирана катерушка...
РЕТРАНСФОРМАЦИЯТА НА ВЛАСТТА ОТ ИКОНОМИЧЕСКА В ПОЛИТИЧЕСКА МИНА УСПЕШНО.
Но Ретрансформираният Преход трябваше да прекара известно време в реанимацията и да мине курс по рехабилитация.
Тази работа, перфектно бе изпълнена през и чрез настъпилото ВТОРО БЕЗВРЕМИЕ – то започна с първия мандат на Георги Първанов и с конструираната от него, от президента, Тройна коалиция.
След 30-40 години десетилетието 2002-2011 г. ще се смята за най-ниската точка в развитието на България – като време на пропуснатите шансове, като безвремие, нанесло непоправими щети на българският характер на българската държава и прогонило навън, чрез емигразция или вътре в себе си, чрез самоизолация - най-креативната и най-можеща част от българския народ!
Така - като Края на историята по Френсис Фукуяма - настъпи Краят на Българския Преход.
Разсъждавайки по фукуямовски, ще поясним, че Краят на Българския Преход означава, че е решен окончателно ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС НА ПРЕХОДА, че е НАЛОЖЕНО НОВО И БЕЗВЪЗРАТНО СТАТУКВО, така че повече революции, резки обрати, генерални промени няма да има, защото няма да бъдат позволени: награбилият – награбил, ограбеният – ограбен.
Това не значи, че политическият живот ще спре, че нищо повече няма да се случва в обществените разпри и баталии – не, някаква имитация, симулация, индикация, че нещо протича, произхожда, проскърцва, ще има, но в рамките на новото Статукво, без да го заплашва или поставя под съмнение!
Ето, и предстоящите президентски избори ще бъдат не за търсене на алтернатива на Модела на безвремието, при който България се управлява олигархичното задкулисие, а ключовите фигури в държавните институции обслужват това задкулисие, ловуват и палуват с него и са на хранилката му.
Тези президентски избори най-вероятно ще бъдат в рамките на този Модел на безвремието, чието лице е президентът Първанов. Предполагам, че бъдещият президент ще бъде не кандидат на Първанов, а кандидат на Модела на безвремието, на олигархичното задкулисие.
Президент ще стане някой от допустимите за този модел кандидатури – само трябва да се види кой „стои” най-добре, кой най-малко ще промени каквото и да било, кой най-много ще попречи на каквито и да било непредвидени случайности при изборите...
Когато Преходът приключи и новото Статукво бе установено, трябваше да се направи всичко възможно за неговата стабилизация, за неговото циментиране, за превръщането му в устойчива хомеостаза. А значи някой трябваше да охранява новото Статукво стриктно и строго.
С това се заеха специалистите от бранша „Охрана” - ченгетата, милиционерите, слугите, мутрите, бандитите, „гадните копелета” на същата тази част от висшата БКП и ДС върхушка.
Вече е не просто очевидно, а безпощадно ясно, че „ГЕРБ” изпълни со кротце, со благо и со малце кьотек тази си историческа мисия.
Новото Статукво е вече железно, чугунено, стоманено!
Така че е време вече споменатата част от висшата БКП и ДС върхушка да си вземе цялата власт, да си върне всички най-висши институции - за да си дойде всичко на круги своя...
Ето защо като най-логична метафора на Края на Българския Преход, Меглена Кунева, снахата на тази част от висшата БКП и ДС върхушка – ще пасне идеално!
За да стане ясно в името на кого и на какво е бил Българският Преход и как той е завършил!
Точно такива метафори са и представителите на 7-8 от 15-те най-номенклатурни и управляващи 45 години страната ни фамилии, чиито портрети висяха по стените при социализма и чиито персони се превърнаха в най-силен дразнител за началото на нашата демокрация - защото милионите, повярвали в Прехода, свързваха тези 15-на фамилии с най-гнилото и подлежащо на демонтиране наследство на тоталитарния строй.
Ето ги тези 7-8 фамилии:
Живкови, Станишеви, Младенови, Абаджиеви, Бокови, Пръмови, Велчеви, Танчеви...
Техните деца, снахи, близки и роднини са на ключови позиции в нашата държава (някои от тях като хора не са лоши, дори са, както казваше едната ми дъщеря като малка, „златни, невероятни, удивително приятни”) – политика, банки, фондове и фондации, медии, застраховане, съдебна система, търговия с оръжие; те ни представляват в Европа.
Чрез облечените си с власт и пари деца, снахи, близки и роднини, тези 7-8 фамилии са отново отгоре, отново са каймака, отново управляват България.
Е, понякога се налага да правят това и чрез своите охранители, ченгета и милиционери...
Когато говоря за частта от висшата БКП и ДС върхушка, аз искам не просто да дешифрирам главната логика на Прехода, но и да посоча главният виновник за това – България да не може да се демократизира, европеизира и модернизира; да стои агонизираща в периферията на Европа, да е бедна, опростачена, разединена и ориентализирана.
Ние не можем да постигнем пълноценно и равноправно членство в ЕС, именно защото снахата на тази част от върхушката смяташе, че България не трябва да преговаря, а да затваря 31 предприсъединителни глави - като се съгласява максимално, като казва Yes! още преди да са я попитали.
И сега постоянно изскачат мини със заавено действие, заложени от начина, по който снахата на тази част от върхушката претупа своите национални отговорности и пожертва националните интереси в името на анормалното си его и на не подлежащите на насищане кариеристични амбиции.
Но да поясня – когато непрекъснато соча факта, че Меглена Кунева е „снаха” - снаха на един от мракобесната върхушка - аз нямам нищо против нейния брак! Човек има автономното право да реши за кого да се омъжи или ожени, пък и бракът винаги е бил перфектен социален асансьор за младите хора.
Говоря за „снаха” само метафорично!
Снахата на препречилата се като кост в гърлото на България част от висшата върхушка и то като президент – е най-убедителна метафора за съхранената след приключилия Преход власт на тази част от висшата върхушка!
Нищо, че по замисъла си това бе Преход от тоталитарното управление на тази върхушка към демократично управление - на народа, от народа, за народа.
Мърдане обаче няма... Кой друг, ако не снахата на най-антибългарската част от висшата БКП и ДС върхушка може да ни стане президент при така завършилия Български Преход и при това ново, не подлежащо на обжалване Статукво?
Стоп, стоп, стоп...
Кой друг ли?
Има още един кандидат за този висш пост – при това, дето се казва, á се кандидатирал, á сме го избрали от раз!
По странно-любопитен, иронично-перверзен начин обаче, той пък е спътник в живота на ЕДНА ДРУГА СНАХА (макар и бивша) на същата тази част от висшата БКП и ДС върхушка!
А кажете нещо де – и това ако не е уникално съвпадение!!!
Не са ли прави моите съграждани от Перник ако по този повод вземат да възкликнат:
„Това се е утепáло да е метафора на Прехода!”...
Николай Слатински
04.04.2011 г.
