Страхът от Страха

1983 г. – Кремъл отричаше категорично вината си за свалянето на южнокорейския самолет
2006 г. – Кремъл категорично отричаше руско участие в отравянето с радиоактивен полоний на Александър Литвиненко.
2014 г. – Кремъл категорично отричаше вината си за свалянето на малайзийския самолет
(В началото на) 2022 г. – Кремъл категорично отричаше, че планира военни действия срещу Украйна.
15 ноември 2022 – Кремъл категорично отрича връзка с ракетите, ударили Полша.

Приказката за лъжливото овчарче...
Ние сме свикнали Кремъл да лъже безобразно и цинично винаги, щом това му изнася или пък е спипан на местопрестъплението.
Ето защо именно Кремъл не бива да се прави на вода ненапита, когато при поредното зверство той е обичайният заподозрян. Твърде много станаха кремълските безобразия, още повече, че освен бомбите в Полша, вчерашният ден бе съпроведен с непрекъснати и безпрецедентни дори за войната на рашизма срещу Украйна бомбардировки на градове и критична инфраструктура.

Ето какво ми пише украински приятел след тези бомбардировки:
„Вчера бе много тежък ден. Освен всички други страхове и тревоги, дълго нямахме осветление, до вечерта бяхме без ток, радиаторите бяха студени, водата течеше с тъничка струйка. Безрадостно и безпрогледно.“

Вижда се как всички ентусиазирано и с облекчение приветстват умерените и внимателни реакции на Запада, НАТО, ЕС и на самата Полша по отношение на двете ракети руско производство, довели до разрушения и човешки жертви в Полша.

От една страна – така трябва, доколкото има все пак известна неопределеност, неяснота, неизвестност, несигурност в това чии са ракетите.

От друга страна – това си е все същото пожелателно мислене, все същото затваряне на очите, все същото завиране на главата под възглавницата, все същото надяване да се размине и този път - реакции и илюзии, така характерни преди и след 24 февруари за демократичния свят, за Запада, за НАТО, за ЕС.
Вижда се и се мисли не това, което е, а което ни се иска да е. Все така и все още на кремълския злодей се гледа като на рационален играч с рационални амбиции, с рационална стратегия, с рационални действия.
А трябва не да се затварят очите – трябва да се гледа истината в очите!
Ако кремълският злодей не бъде спрян днес, ще се наложи да бъде спиран утре с много пъти повече усилия на много пъти по-висока цена.
Все още има някакви, макар и намаляващи като количество и влошаващи се като качество опции този злодей да бъде спрян само от Украйна, без пряката намеса на Запада във войната, но за целта военната и хуманитарната помощ за Украйна трябва да се утрои и дори удесетори.
На Украйна, продължавам да твърдя, трябва да се дадат HIMARS ракетите с обсег на действие 200 км (а не 80 км). Така ще се направи поредното и почти последно усилие да се избегне директният военен конфликт, в който Злодеят иска да въвлече Запада и се прави абсолютно възможно рашистите да загубят войната още преди края на зимата.
С тези ракети, например, Кримският мост ще бъде окончателно разрушен. Това ще прекъсне военното снабдяване. Крим, Мариупол и др. ще попаднат вече в обсега на украинските въоръжени сили. Военният флот (и не само военният флот) в Севастопол ще се изправи пред мрачна перспектива за своето съществуване или поне за своята боеспособност, която и сега е твърде относителна.
Всичкото това неизбежно ще принуди рашистите да търсят настоятелно преговори със съдействието не само на Турция, но и – евентуално – на Китай.
В тези преговори не изключвам за първи път Кремъл да заговори за статута на Крим – като някакво хибридно и отложено във времето решение.
(От типа на това, което предлагам от началото на войната - 10-годишен преходен период, след който Крим да се превърне в кондоминиум с установена съвместна суверенна власт от Украйна и Русия, по подобие на Андора, която е управлявана заедно от Франция и Испания.)

Вместо решително съдействие от Запада за Украйна, за да може тя да закрепи невероятните си военни успехи и да превърне, образно казано, мачът на една врата, той, Западът, продължава да мисли предпазливо, да тича по периферията на военния конфликт, да успокоява съвестта си с това, което желае да помогне, вместо с това, което трябва да помогне. И ужасно се страхува от това Злодеят да не прибегне до ядрен удар. Ала страхът от ядрения удар ще изтънее тогава, когато се стопи убеждението, че такъв удар е възможен. Западът си е измислил един страх и ужасно се страхува от него. Именно Страхът от Страха парализира Запада.
И този Страх от Страха е една част от обяснението за така прехвалените толкова умерени и така внимателни реакции на Запада спрямо бомбите, паднали вчера в Полша. Ще ни се да не са руски и затова вярваме, че те не са...

16.11.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    _  _     ____    ___   ___ 
/ _ \ | || | | _ \ |_ _| |_ _|
| (_) | | || |_ | |_) | | | | |
\__, | |__ _| | __/ | | | |
/_/ |_| |_| |___| |___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.