Както казва писателят Михаил Салтиков-Шчедрин за руснаците - те са такъв народ, който вечно тича да изправя Кулата в Пиза, докато тоалетната в двора му се руши...
Разбира се, могат да се правят различни прогнози, да се очертават различни развития на ситуацията в Русия след обявената от Путин моГилизация (от могила – гроб). Аз също съм готов да очертая поне четири вероятни сценария. Но доколко обосновани са всичките тези интелектуални усилия? Един Господ знае.
За много от руснаците дори и в наше време е масово типично това, което те самите наричат разгильдяйство – немарливост, мърлявост, небрежност, безотговорност, повлеканство, разпуснатост... Нещата се правят често без сърце, за да се отбие номера, с убедеността, че ще се размине, че някак всичко ще се подреди от само себе си. Качеството на изпълнението не е цел в работата на типичния руснак.
Едно от обясненията за подобно явление е фактът, че никога обикновеният руснак не е бил във фокуса на управлението на процесите. Още като студент – и моите дневници от онова време го доказват – съм се удивлявал как социализмът (комунизмът) като идеология е загрижен за прогреса на обществото като цяло, а пет пари, че и пукната пара не дава за обикновения руснак!
Нито едно улеснение за хората, нито една джаджа, която им дава комфорт, нищо, абсолютно нищо, ориентирано към удобството на конкретната личност не е изобретено от и за руснаците. Всичко е дошло от Запада.
Може да се създават с уникални техноголии изключителни въоръжения от пето и шесто поколение, но за редовите руснаци не се е правило нищо!
Съзерцавах през 70-те и 80-те години в Съюза празни магазини с мухлясал някой и друг картоф. Бързи и решителни опашки на тротоара за някоя внезапно появила се стока.
Да изложиш на тезгяха на руски е выбросить (буквално изхвърлям), а това определяше играта на думи – гледа човека опашката и пита Что выбросили? Показват му стоката. И той казва – аааа, това и аз бих го изхвърлил!
И въпреки празните магазини и ниското качество на предлаганите стоки, колкото пъти съм бил на гости на мои състуденти (или състудентки), масата е била отрупана с вкусни ястия. Това за мен е било загадка. На въпроса как се постига това, отговорът е – достали! Сиреч – добихме го някак, намерихме го някак, уредихме го някак, пробихме го някак, изхитрихме се да го получим някак.
Няма да разгръщам тук някаква социология, само ще кажа, че макар идеологията да набиваше в главите на съветските граждани колективизъм, а православната религия – съборност (събиране заедно, соборность),
съветският човек разчиташе основно на себе си и на своите близки, той беше индивидуалист, когато ставаше дума за оцеляване. Ако имаше енергия и воля все още – диреше начин да се оправя сам, да дава където трябва взятка (подкуп), да разчита на себе си, да търси начин на принципа и сам воинът е воин.
Е, разбира се, ако борбата му бе с отрицателен резултат, той се отпускаше ръце, предаваше се, пропиваше се, превръщаше се в жалка картинка и влачеше безлико съществуване.
Защо се плъзгам в известна степен по повърхността с тези разсъждения? Ами защото се опитвам да очертая един от вероятните сценарии на развитие в Русия от днес нататък. Вероятен, което предполага, че в известна степен, при определено стечение на обстоятелствата, той е и възможен.
МоГилизацията е извънредно обстоятелство, което тотално променя живота абсолютно на всеки един руски гражданин.
(Да вметна, че етносът е рУски, а държавата е РОссия; това ще рече, че всеки руснак е и россиянин, но не всеки россиянин е руснак, затова не говоря въобще за руснаци, а за руски граждани.)
Не бива да се изключва развитие, при което руският гражданин първо и най-напред ще започне да «играе» за себе си – той да се спаси от моГилизацията, той да спаси своя син от нея.
В безумно корумпираното руско общество ще се дават подкупи, които ще растат като суми, ще се търсят лични връзки, ще се крие информация от съседи и приятели, ще възникват буквално мафии за уреждане с пипала из властта и военкоматите, защото Законът на тази джунгла е:
Ако не вземат твоя син, ще вземат моя!
Това допълнително ще атомизира руското общество. Ще разкъса и малкото изплетени над-родствени, транс-родствени връзки, които намеците на демокрация, на либерални междучовешки отношения в Русия изграждаха.
Освен това, застрашен с моГилизация от Държавата, руският гражданин би могъл да започне да ѝ отмъщава някак, според собствените си сили – да работи лошо или да бяга от работа, да извършва микросаботажи и микродиверсии като уврежда продукцията, да прибягва към кражби и насилие, да престане да спазва правилата на нормалното общежитие (хигиена на околната среда и дори в домовете/блоковете) и т.н.
Неудачният ход на бойните действия и идващите похоронки (а те следват с определено закъснение повестките), ще принуждава държавата да затяга болтовете, да засилва репресиите, да ожесточава пропагандата, да разобличава новите врагове на народа, които отказват да изпълняват патриотичния дълг на бойното поле и т.н.
Но това ще бъдат мерки «отгоре», а «отдолу» ще се засили разпадът на социума, ще се засили деструкцията на обществените отношения, ще се засили разгильдяйството, ще се засили анархията.
С две думи, Държавата отгоре ще става все по-насилническа и тежка, а отдолу ще става все по-загниваща и паянтова.
Работата е там, че дори най-репресивната и силова държава е построена върху обществените основи, върху социалния фундамент. Колкото по-тежка откъм насилие и репресии става Държавата, толкова по-гнили и паянтови ще стават нейните социални основи.
Рано или късно това може да доведе
или до Големият взрив (експлозия на Държавата отвътре навън);
или до Големият срив (имплозия на Държавата отвън навътре).
Разбира се, до повторя пак и пак – това е само един от вероятните сценарии и алтернативните развития. На мен в момента ми е трудно да оценя неговата вероятност. При все това – вероятен значи и възможен.
Ние живеем в свят, в който са се превърнали в далечно и необратимо минало два закона на социума, имащи всевластна сила ДО навлизането ни в Рисковото общество (Обществото ра риска):
Първият такъв закон доскоро беше: Малко въздействие – малка последствие, съответно голямо въздействие – голямо последствие.
Днес обаче светът е такъв, че малкото въздействие може да доведе до голямо последствие, съответно голямото въздействие може да доведе до малко последствие.
Вторият такъв закон доскоро беше: Малко вероятното събитие е малко възможно, съответно много вероятното събитие е много възможно.
И отново днес светът е вече такъв, че малко вероятното събитие може да бъде много възможно, съответно много вероятното събитие може да бъде малко възможно.
Ето защо за така очертания тук сценарий ще заключа следното:
Допускам, че дори и на пръв поглед съвсем незначително събитие може да доведе до огромни последици, както и това, че от един момент нататък нещо, което звучи като фантасмагория, може да се превърне в самоосъществила се реалност.
26.09.2022 г.
