Стратегия Синергия Сигурност

Напоследък се замислих, дали света който обитаваме е станал по-добро място за живеене. Огледах се в мислите си, опитах се да анализирам, колкото и да ми бе трудно да осмисля цялата информация, волно или не чак до там попаднала в съзнанието ми. Разбира се на преден план изплуваха последните световни актуални събития по света, с които безпощадната машина наречена „медии“ задръства и последните кътчета на мозъка. Вродената ми емоционалност поражда нуждата да „мисля“ използвайки и сърцето си. Всичко това се преплете с един личен неприятен момент в живота, в който се замисляш за доста неща свързани с правдата и неправдата, системата от която сме част, и то гарантирам ви, и ще ви докажа- не по наше желание. Система изградена спрямо модерното икономическо робство (колкото и анархически, комунистически или конспиративно да ви звучи). Признавам си, че докато не се бях замислял над проблема и на мен ми звучеше по същия начин, но нека да се върнем над системата, в която сме нищо повече от роботизирани роби, слепи, немислещи и узверяли от алчност консуматори. Тази фашизоидна система реално работи буквално само за шепа хора, наричани световен елит. Съвсем спокойно мога да заява, че всички ние сме жертва на тази система (не само в България). Живота ни представлява нищо повече от една огромна илюзия, като започнем от живота сам по себе си, религията, тероризма, глобалното затопляне (породено от човека), историята и на практика всичко, което ни заобикаля. Няма да сбъркаме, ако мислено си представим тази система като един нацистки концлагер. Концлагер, в който сме надзиравани от „капо“, който ни тормози и унижава с действията и дори с бездействията си. Капо - един от нас, който в последствие също става жертва на тези отгоре, но след като им свърши мръсната работа. Концелагер в който сме откъснати от света, това което ни се казва с някаква цел е нищо повече от поредната лъжа. Дали ще ни бъде казано от капо или от надзирателите няма никакво значение. В концелагера работиш от сутрин до вечер, храниш се оскъдно, вегетираш, страхуваш се от неизвестното, притесняваш се за близките си хора, живееш в илюзии, „връщаш се“ в хубавите спомени от живота си, всекидневно се превръщаш в неволен свидетел на страданията на другите концлагеристи, някои от които виждаш за първи път, неправдата е ежедневие, надяваш се да оцелееш и да бъдеш свободен отново, уморен си, някои губят надежда, че един ден ще се събудят и всичко това ще е било просто сън, други продължават доколкото имат сили. Нека „излезем“ от тази мрачна визуална представа и да се замислим отново. Тези чуства, или някои от тях не са ли ви познати в реалния живот, в системата в която живеем днес, и то без никога да сте били концлагерист. Няма да сбъркаме ако си представим, че в нашият случай политиците в западния свят играят ролята на капо в нашият модерен концлагер. И ако в илюзиорния концлагер сме откъснати от света, и всичко което ни се казва е с няквква цел „но никога за наше добро, като например – водим ви да се изкъпете“, произлизащо от дяволските усти на капо и надзирателите, то може ли извън излюзиорния концлагер тази задача да бъде поставена на медиите, надзирателите да бъдат заменени с органите на реда, капо с политиците ? Ако направим една бърза съпоставка с живота на милионите човешки същества имали нещастието да бъдат съставна част от тези нацистки концлагери, с живота в нашата система на капитала ще открием потресаващи прилики и ужасяващи разлики. Докато в онези лагери като Аушвиц, Дахау или Бухенвалд, хората са натиквани като животни, под „симфонията“ от писъците на деца и лая на кучета, то днес в модерния световен концентрационен лагер се влиза без дори да разбереш. Днес, всяка първа глъдка въздух и детски плач е знак за поредния номер на поредния обитател в системата на модерната робия. Докато в онези, горепосочените лагери са номерирали робите посредством раирани дрехи или татуиране, днес има дават егенета, номер на социална и здравна осигуровка и други. И тогава и сега номерирането в важно. Докато нацистка Германия е поробвала в лагерите главно два етноса от човешката цивилизация, то днес жертвите на модерния лагер приближават 8 милиарда души, без значение на тяхния етнос, религия, географско разположение, цвят на кожата, търговски умения или заложби. Докато тогава, концлагериста е получавал безплатен подслон ограден от мрежите, то днешните трябва да заслужат своя подслон. Подслон, за който понякога един живот стига, но все пак и след като го получат плащат като наематели на господарите си. Докато детето в нацисткия концлагер, може безплатно да се настани в леглото на починалия си баща, то в днешния лагер се плаща така наречения данък наследство. Дотук с разликите, нека обърнем внимание и на приликите. В лагерите работиш или просто умираш. В лагерите получаваш за работата си храна, толкова колкото да не умреш от глад, но все пак работиш от сутрин до вечер. Труда ти е оценен на толкова, колкото да те поддържат жив за да работиш още, и още. Твоят труд е нужен, но до един момент. Ако не се справяш с работата просто умираш, в единия случай от куршум-в другия от глад. Получаваш толкова, колкото решат да получаваш капо или политиците. В лагера винаги си унижаван и безправен. В нацистките лагери си експлоатиран от „Круп“, днес от други финансови и търговски империи (ако не вярвате попитайте китаеца, виатнамеца, тайландеца, индиеца или африканеца), които като „номера“ са повече от половината от днешния модерен капиталистически концлагер, водени към експлоатацията от тяхните „каповци“. Ще попитате къде е България – „смятам, че можете да си отговорите сами“. В концалагерите винаги има експлоатация, нещастие, недохранване, липса на адекватни медицински грижи и много други подобни „придобивки“ на робията. Лагерите използват нископлатения труд на хората с цел извличане на ползи. В единия случай с минимално количество храна - колкото да оцелееш, в другия случай чрез заплащането на нещо като „заплата“ – колкото да оцелееш. Смятам да приключа с приликите между нацистките лагери и сегашният глобален такъв. Някои веднага ще кажат – „Да, ама аз живея в демократична държава“, ще започнат да ми говорят за либерализъм и най-важното и измамно нещо, което е изключително важно да се разбере от всеки, а именно великата измама наречена – „ Аз имам права“. Когато казвате, че имате права и сте толкова дълбоко убедени в тази илюзия, замисляли ли сте се от кой са създадени вашите така наречени права ? В единия случай, вашите права са създадени от капо, в другият случай са създадени от политиците. Те са тези, които решават границата на вашите права, те са тези които решават на какво имате право. Вашите така наречени права се определят от друг, и вие живеете по неговите правила, които не важат за него. Имате право да плащате данъци за жилището си, на доходите си и на какво ли още не. Имате право да плащате акцизи, колкото решат политиците. Имате право да ви експлоатират до дупка, имате право да не получите пенсия, въпреки че 30 години сте правил вноски за такава. Единственото право, което имате е да живеете според правилата създадени от друг за вас. Ако вие наричате това –„Права“, то аз го наричам – „Ограничения“. Думата право е отвлечена, без реална стойност и с нищо недоказан смисъл. Тази дума не означава нищо друго освен – „Дайте ми това което искам“. Къде почва правото ? Къде свършва то ? – Неизвестно. Ако говориме за правото на силния е съвсем друго. Този в който е силата, притежава всички права, създаването им, прилаганато им, изменението им. И както капо е упражнявал права възложени му от есесовеца и така на горе по веригата, за подчиненето на лагеристите, така днешните роби изпълняват това което е създадено за тяхния контрол от политиците, и така нагоре по веригата. Всичко в света се намира в зависимост и се подчинява или на хората, или на обстоятелствата, или на своята натура, но във всички случаи – на най-силния. Дотук с вашите права.