Мизантропията, на която ние всички сме заложници

Четейки своя дневник, воден всеки Божи ден, в продължение на 5 години, докато бях секретар по националната сигурност ан президента Първанов, днес попаднах на разговор с баща от Перник, чийто син (1959 г.) страда от разрушаване на цялата му двигателна система. Но чете и пише статии по националната сигурност, излъчва доброта и сърдечност, иска да бъде полезен на държавата и нейната сигурност.
С молба да му помогна. Колкото можех, помагах, но не за помощта ми е думата сега.
Записал съм си в дневника въздишката на бащата:
- Какво да се прави – това е жребий, съдба, рулетката на бедата на нас се е паднала. Животът е руска рулетка. Фаталният ѝ куршум нацели моя син.
...
Здравословното състояние на човека понякога е тежък жребий. Рулетката на бедата се върти сляпо и тъмното нейно топче се спира при някои от хората. Без да е ясна логиката на този негов избор.
Не знам какво точно му се случва на Слави Трифонов, но очевидно нещо със здравето му се случва. Пожелавам му да преодолее тези проблеми. Съвсем искрено му го пожелавам.
Ако пиша тук, то е заради друго.
Слави Трифонов лично провали не една, а четири възможности за съставяне на правителство. Той е безпардонен разрушител, злостна и злобна деструктивна фигура, някаква грозна сянка от мрака на задкулисието. Ние не сме имали подобен политически вредител, такъв политически човекомразец.
Ясно е, че в неговото поведение има и тежки финансови зависимости, и олигархичен слугинаж, и обслужваща президента роля, и родилни петна от младостта му като чалга певец на всички мутренски сбирки и вечно присъствие на погребенията на най-видните български разбойници на Прехода. Има болен шовинизъм и омраза към каквото и да било различно – като религия, като ценности, като принципи, като сексуална ориентация. Всичкото това го има. То представялва змийски отровна смес от нарцисизъм и егоизъм, мания за величие и демонична херостратовска страст на човек, повярвал в своята изключителност и в предназначението си за велики дела. Има и няколко щипки талант да пришдова приличен пазарен вид на долнопробното плюс няколко лъжички удивителен нюх към това, което тълпата иска да слуша и говори.
Но най-лошото е друго.
И то е, че България, българската политическа система, нормалността на българското общество и острата българска потребност от Промяна са заложници, обречени и осъдени на агония заложници на здравословните проблеми на този човек. По-скоро на мизантропията, която раждат тези здравословни проблеми.
При сложни здравословни проблеми едни хора стават човеколюбци, алтруисти, готови на себераздаване добри души и устремени към светли дела личности.
Други хора обаче се превръщат в мразещи същества, в рушители, в ненавистници и мизантропи.
Ние сме всички сме заложници на мизантропията на един човек, породена от неговите здарвословни проблеми.
От една страна – толкова е естествено да ни е жал за този човек. Като го гледам, сърцето ми се къса. Искам, невероятно искрено и лично искам да оздравее, да се усмихне, да повярва във възможността на Доброто да се случва и даже да побеждава.
От друга страна обаче, не е честно, не е справедливо, не е етично, не е нравствено съдбата на България, нашата обща съдба да е зависима от ескалиращата мизантропия на един-единствен човек.
Не знам как да се спасим от тази мизантропия. Тя е следствие от реални здравословни проблеми. Тя е тежък психологически, може би и психически проблем.
Аз отделям мизантропията на този човек от него самия. За него ми е жал и изпитвам съчувствие и състрадание. А нея презирам и искам тя да престане да нанася толкова много и трайни обществени вреди.
Поне на мен ми се струва, че ако аз съм станал мизантроп в резултат на свои здравословни проблеми, то:
Първо, бих се посветил на борбата с тези здравословни проблеми – това е, което мога да направя в личен план; и
Второ, бих се посъветвал с психолози и ако трябва с психиатри, как да надвия разяждащата ме мизантропия, след като тя има толкова фатални за страната политически последици – това е, което трябва да направя в обществен план.
Сърцето ми се къса като пиша тези редове, защото те са болезнени и да се пишат, и да се четат.
Но България ми е по-мила и за нея най-много ми е жал.
Четири пъти Слави Трифоно разрушава мизантропски самата възможност за промяна към по-доро у нас, в нашето общо и мило Отечество любезно.
А от математиката се знае:
един път е случайност.
Втори път е тенденция.
Трети път е закономерност.
Четвърти път е закон.
Ние трябва да разкъсаме някак задушаващата ни хватка на този мизантропски закон на политическия провал на България, водещ ни към катастрофа като държава, като народ, като общество и като граждани.
Слави Трифонов може да ни помогне в тези наши усилия и така да помогне на себе си. Той ни го дължи, но също така той си го дължи.
На нас - защото ни причини прекалено много злини. Незаслужено много злини. Превърна ни в заложници на своята мизантропия.
На себе си – защото постепенно от него не остана нищо поне малко симпатично и такова, че да не е уродливо и излъчващо омраза, а аз вярвам, че някъде дълбоко в него има един по-добър и по-човечен човек.
Нека той се заеме с дъблоките причини за тази брутална совя мизантропия. Ще види, че започне ли да я преодолява и на него ще му олекне. Тя е тази, която го разяжда и изтезава, тя подклажда в него толкова много бесове и го кара да бъде лош и зъл. Да бъде прекалено опасен за България. И още повече – фатално опасен за самия себе си.

23.07.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _       _   _       ____ 
_ _ | |__ / | | | __ / ___|
| | | | | '_ \ | | | |/ / | | _
| |_| | | |_) | | | | < | |_| |
\__, | |_.__/ |_| |_|\_\ \____|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.