Да слезеш навреме от коня или до последно да се крепиш на него...

Вярно е, че мен ме пенсионираха незабавно след като станах на 65. Да, по закона, но пенсионирането ми бе израз на истеричната воля на един разрушител-гербаджия с манталитет на фелдфебел и нрав на провинциално дуче.
Да, лекциите ми бяха все още (извинете за субективната ми оценка) на много високо ниво. Но аз си давах сметка, че се приближавам към тавана на своите възможности и е близко времето – може би след година, може би след три - когато те ще започнат да губят от качеството си.
Човек трябва да знае кога да слезе от сцената. Аз се подготвях за този момент, бях психологически готов за него, фелдфебелът просто сложи малко преждевременен край на един постепенно вървящ към завършек неумолим процес.
Защо пиша това ли?
Първо, защото възрастта все пак е порок. Не е нужно, както казваше мой приятел, да стоиш до последно, докогато на лекции мислите ти пропаднат, а зъбите ти изпаднат.
Второ, защото възрастта изважда на преден план някои уязвимости и комплекси, нагласи и предубеждения, които вече е трудно да скриваш. А в анализите си, в съдържанието на това, което пишеш и казваш трябва да даваш приоритет не толкова на субективните си слабости, а на обективните истини.
Да се изложиш на по-млади години е поправимо, можеш нататък с честен труд и надграждане на знанията да докажеш, че излагането ти е било случайно, въпрос на грешна стъпка, неправилни установки или на превзела или обсебила те временно заблуда.
Но да се изложиш на стари години вече е лошо – няма технологично време да се поправиш и реабилитираш. Ти всъщност заблуждаваш хората – когато говориш, те те смятат, че говориш като експерт. А ти говориш като стареещо мрънкало, като някой, който не си дава сметка, че времето му е отминало, като човек от улицата, като част от публиката, а не като актьор от сцената.
И тук вече да поясня смисъла на този статус.
За мен е обидно за българската икономическа и финансова наука в съвременния свят,
когато навлизат и в тази наука високите технологии, изкуственият интелект, стратегическото прогнозиране и сценарийното планиране, модерните управленски модели и подходи,
когато върху икономиката и финансите се наслагват много сложни геостратегически, геополитически, геоикономически, геоенергийни, геоинформационни и др. технологии,
именно Мика Зайкова да ни занимава непрекъснато със своите постсоц страхове и останали в 20 век разбирания, да гастролира тя по ТВ студията и, извинете, че тя е дама, да ни предлага своите бабини деветини като истини от последна инстанция.
Аз, например, изключително силно се притеснявам да не занимавам обществото със своите дядови деветини (макар да съм все още в много добра аналитична форма) и (и) затова престанах да участвам в ТВ предавания вече от доста години, въпреки ежеседмичните покани, понякога повече от една на седмица.
Повярвайте ми, искрено и лично се възмущавам, че при толкова прекрасни млади и вече не съвсем млади анализатори, експерти, професионалисти, икономисти, финансисти, които ясно и точно свързват икономиката и финансите с общата картина на сигурността в световен, континентален (европейски), регионален (Балканите и Черноморието) и национален план, точно Мика Зайкова да е ментор, мерило за анализи и прогнози. Това е нелепо. Нейните изводи непрекъснато биват опровергавани, нейните прогнози постоянно не се сбъдват, нейните очаквания перманентно се оказват страшни смешки и смешни страшки като от някаква черна станция.
Нямам нищо против тази жена, дори като човек и като излъчване на емоция тя ми е много симпатична. Но всяко нещо с времето си. Всяко време с научния си апарат, с аналитичните си системологии, с прогностичните си методи, с езиковия са запас, със знанията си и с моженето си.
Иначе всичко се профинизира. То става надприказване без да се чуваме кой какво приказва. То се превръща в говорилня. То не помага за търсенето на истините, а внушава неизбежно осъдени да се превърнат в лъжи лични заблуди. То подвежда обществото и може да доведе до това, че кошмарите, които предвижда да се превърнат в самосбъдващи се предсказания.
Това е мое лично мнение. То се води от изстраданата истина, че това, че някога си бил експерт не означава, че винаги си оставаш експерт. В един момент ти се превръщаш в участник в голямата преливаща от пусто в празно и от празно в нищо говорилня. Ти самият ставаш говорилня. А хората са заблудени от теб, че пред тях е експерт и съдят за думите ти с убеждението, че ти си експерт. Докато всъщност ти ги занимаваш със себе си и със собствените си илюзии и самоизмами, та дори и със собствените си опасения и кошмари.
Пак повтарям – възрастта е порок. Затова всеки от нас трябва да знае кога времето му е минало и да освободи сцената от присъствието си, да престане да участва в ездата и да слезе от коня с достойнство или поне като се държи здраво, за да не падне от него и да стане за смях.
Моето убеждение е, че е много по-добре все пак да слезеш от коня като мен – малко преждевременно, отколкото да се крепиш на всяка цена и със сетни усилия и нелепи пози на него - много по-дълго от максимално необходимото и минимално поне коректното, както прави Мика Зайкова.

20.05.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _      __     __  _____  __     __   __   
| |__ \ \ / / |___ / \ \ / / / /_
| '_ \ \ \ / / |_ \ \ \ / / | '_ \
| | | | \ V / ___) | \ V / | (_) |
|_| |_| \_/ |____/ \_/ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.