Стратегия Синергия Сигурност

Г-н Слатински,
Разбирам и споделям Вашето разочарование и тревога, но нека от моята позиция на неспасяем оптимист да погледнем на случващото се.
Какво имаме от гледна точка на кадрово обезпечаване на властта?
В момента виждаме активиране на минимум третия слой на резерва от кадри на властта:
след 1989/90 СДС набра своите кадри от свободните и онеправдани различно мислещи специалисти плюс достатъчно количесто службогонци и нагаждачи, плюс агенти на Държавна сигурност. С тях Филип Димитров успя да управлява около година...
след разпада на първото СДС всяка от формациите трябваше да си набавя собствена банка кадри извън разполагаемите. Така започвайки мандат след Жан Виденов, Костов гребеше от „напити менци“
.... съзнателно дотук не споменавам Партията, защото тя до голяма степен си беше запазила кадрите и даже особено компрометираните, от които публично се беше отрекла, продължаваха негласно да се ползват с доверие и привилегии в бандата;
След Костов, царят имаше нелеката задача да си подбере кадрите сред това, което беше относително несвързано с БСП и СДС. Така се подбра второто ниво (естествено по-ниското) на управленски кадри налично в държавата.
И 2008/9 когато ББ трябваше да си подбира екип и администрация, изборът вече беше максимално ограничен. Помня, когато го разкъсаха публично за израза „матрял“, но в контекста тези думи изразяваха именно липсата на кадрова база, ако цитирам правилно (намерих го в архива на в. Дневник)
"материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям"
Така че, който и да дойде нов на власт, ако не иска да зависи от старите играчи (може и да са най-способните, но просто не играят в неговия отбор, не поддържат неговата кауза) ще се види принуден да прави безброй компромиси с новит кандидати за важни и маловажни държавни постове.
Допълнително не бива да се изпуска и тенденцията, по-висококвалифицирани кадри, по-образовани и опитни специалисти да търсят своята реализация в бизнеса,а не в политиката или в държавната администрация. А делът на частната икономика за щастие нарасна значитлно за последните 20 години. И бизнесът вече далеч не е Дикенсовата пост-комунистическа експлоатация от началото на прехода, а все повече компаниии разбират значението на персонала като основен фактор на успех и важността на корпоративната отговорност към обществото. Не съм търсил и какъв процент от българския бизнес е всъщност част от глобалния бизнес, но мисля и се надявам, че е голям.
И да завърша по принцип оптимистично: Интелектуалнотго ниво на заетите в държавната администрация и в политиката ще продължи да бъде ниско и даже още да пада (чудя се докъде?), но нивото на хората, реално определящи посоката на движение на държавата ще продължи да се вдига. Не е лошо когато депутати и чиновници са неграмотни и тъпи, тогава те са по-лесно манипулируеми в полза на по-умните от тях, а пък аз вярвам в морала на умните. Особено на тези след нас...