Стратегия Синергия Сигурност

O П Е Р А Ц И Я „ П О Ж А Р „

Пожарникаря е обучен специалист и професионалист в гасенете на пожари. Той също така притежава екипировка и оборудване за спасяване на човешки живот при природни бедствия, и е способен да осигурява първа помощ при нужда. Противопожарната дейност включва провеждането на презентация в училищата или други обществени групи, проучване на сгради с цел да разбере дали отговарят на противопожарните изисквания, осъществаване на контакт със строителните професионалисти, на които да се дадат напътствия за безопасност преди или по време на конструкцията на сградата. Това е само част от тази достойна професия.

Кражбите, лъжите, скандалите, наглостта и безочието, както и всички останали антисоциални проявления на така наречената тройна коалиция ( а и на тези преди тях) създадоха пожар в държавата. Пожар, който доведе със себе си - спряни еврофондове, отвличания, масово недоволство и отвращение, желание за промяна, желание за нови лица, желание някой да изгаси този пожар. Кой можеше да изгаси пожара, освен пожарникаря ? Той дойде на бял кон, с цялата му прелест и величие. Някои го гледаха с широко отворени усти, други му се възхищаваха, трети го богославяха. Той беше единственото спасение, прост и грубоват, но приличащ на повечето от тези, които го чакаха. Той говореше като тях, мислеше като тях, чустваше като тях и имаше обща цел с тях – просто да изгаси пожара и всички да си отдъхнат. Пушеците от пожара наистина бяха задушаващи, с неприятен мирис и последствия. Трите непослушни деца запалили този пожар не бяха особено притеснени от това, което бяха извършили, а в последствие просто наблюдавали. На далеч от собствения ни пожар, едни други непослушни и ненаситни дечица, носещи скъпи костюмчета, запалиха друг пожар. Пожар, който все още не може да бъде изгасен, а и надали в близко бъдеще ще бъде. Дечицата с костюмчетата не бяха наказани от родителите си, а дори напротив, бяха поощрени и получиха още хартия, хартия заради която бяха направили тази „пакост”. А техния пожар се разрастна толкова силно, че започна да се приближава опасно близо до своя неизгастващ български двадесет и едногодишен събрат. Русначето, германчето и турчето ни оспокояваха, че пожара на костюмарчетата няма да достигне до нас, въпреки че пакостта на американчетата и еврейчетата със скъпи костюмчета обхвщаше все по-голями територии. И той се сля с нашия пожар, а трите лукави дечица отричаха и продължаваха да мамят. Изгоряха много хора, недвижима собственост, хартия под формата на акции и облигации, хартия под формата на финикийски знаци и редица други материални активи. Това беше и преломният момент. Пожарникаря трябваше да влезе в действие, просто нямаше друг реален изход. Той бе месия за цял един „народ”, той бе единствената алтернатива за спасение. За разлика от редовия пожарникар, притежаващ екипировка и оборудване за спасяване на човешки живот при природни бедствия, нашия си имаше, а и все още има и мантия. Мантия ама не като онази на Супермен, а още по- модерна, високотехнологична, митична и магическа. За разлика от презентациите на обикновенните пожарникари, този нашия провеждаше, а и още провежда презентации на егото си в училищата, детските градини и други обществени групи. За разлика от редовия пожарникар, този нашия осъществява непрестанен контакт със строителните професионалисти, на които да се дадат напътствия, но не напътствия за безопасност. И докато под бурните аплодисменти на тълпата, той беше на всякъде, и всички му се кланяха, оприличавайки го на древноегипетския бог Амон - Ра (покровителя на град ТИ(к)ВА ), пожара не спираше да се разраства. И робите, които го обожествиха създадоха в него измамното чуство за неуязвимост. Трансформацията на неговото самосъзнание го превърна от жабок в принц, от грозното патенце в лебед, от невръстно и все още неуко дете в бащица, от събирач на дългове в „Капо ди тути капи”, от пожарникар във Вожд на цял един народ. И като всеки един „Бос на босовете”, той имаше нужда от консилиери. И събра от кол и въже, различни типове. Физкултурници, мозъци и купища некадърници и необразовани диваци. Намери и поддръжници за своята престъпна организация в лицето на живата еманация на Хайнрих Химлер и неговата сган от „високо образовани” и верни до гроб есесовци. И докато прероденият Химлер, яростно защитаваше своя трамплин към историческите записки на поредния провалил се кретен облечен във власт, вожда пожарникар помисли, че целият свят се върти около него. Забрави за пожара, чийто пламъци бяха обгърнали робите в безпощадна хватка. Пожарникаря спря да се интересува от задълженията си в гасенето на пожара. За сметка на това, той парадираше, а и все още парадира с доброто отношение което получава от родителите на костюмарчетата с големите чела и червените вратове. Същите тези родители, които не наказаха децата си за причинения световен пожар. Родители, които не са ги възпитали да не правят пакости, родители които им дадоха за награда същата тази хартия заради, заради която се запали света. И въпреки, че винаги съм обичал приказките с щастлив край, започвам да се замислям дали края на тази приказка ще бъде такъв. И колкото повече мисля, толкова повече се ужасявам. Тръгвайки по пътя на простата дедуктивна логика, стигам до извода че пожарникарчето е част от играта на костюмарчетата. Те го обичат толкова много, като собствено дете. И никога няма да го накажат, както не наказаха и тяхните деца. И винаги ще го хвалят, както хвалят собствените си деца или поне до тогава, докато играе по тяхната свирка. Какво да кажем за робите. На кой му пука за робите !!! Робите да се спасяват от пожара сами. Добре, нека така да бъде. Тъй като повечето роби не могат да четат, а тези които могат предпочитат да отидат да слугуват в чужда къща някъде на запад, ще си позволя да се опитам да отворя оклюмалите им очи. През 71 г. преди новата ера, на същото място където в момента горим, е имало един роб. Роб като нас с разликата че ние страдаме от модерно робство, роб част от чиято кръв тече и в нашите вени. Сигурно вече се досещате че говоря за тракиеца Спартак. Няма да се впускам в подробности, а само ще спомена, че този човек се е надигнал. Направил е невъзможното за своето време. Да, не е успял да завърши начинанието си на 100 %, но поне е опитал, и най-важното НЕ Е УМРЯЛ КАТО РОБ ! Оставям на Вас да довършите тази приказка, да решите дали да изгорите или да се борите, дали да се борите или да живеете като роби, дали да сте роби или свободни хора, дали като свободни хора един ден, когато земният Ви път е към своя край, ще сте горди от това което сами сте извоювали или просто ще си отидете от този свят със срам и съжаление за това, че сте мълчали и бездействали. Миналото е ваше, настоящето е ваше, бъдещето зависи само от Вас......

Илиан Тодоров