Обратно в реалността

След вчерашния ден на логичен, но и леко приповдигнат оптимизъм, днес е напълно естествено да се върнем към реалността. Реалност, реализъм – това е, от което имаме нужда и ние, и добрата част от правителството. Защото в правителството има и недобра, че даже и противна част.
Както неизменно пиша, ПП и някъде потъналите (дано да е временно) в анонимност ДБ трябва да действат със смели и честни, достойни и радикални решения, пък нека другите да се чудят какво да правят – да ги подкрепят ли или да изпуснат това, заради което са в коалицията. А те са там не заради позитивните и неотложни промени, а заради екстрите и ползите, които носи властта. И щом са за това и само за това, те ще се гърчат, ще се правят на умрели лисици, ще шикалкавят и ще правят едно, а ще говорят друго, но ще стоят във властта.
Така че – обратно в реалността!
На 24 март писах:
„Украйна измива всеобщия ни срам, че искаме да си живеем както преди 24 февруари.
Няма как това да се случи!
Животът ни вече не е същият.
Това, което ни очаква са кръв, тежък труд, сълзи и пот.
И даже те да ни се разминат, ние трябва да сме готови за тях.“
Продължавам да смятам, въпреки уверенията на енергийните ни експерти, че ни чакат много трудни дни.
И правителството, всъщност, читавите хора в него, трябва да говорят откровено с обществото за трудностите. Осъзнаването на трудностите е първата крачка към справянето с тях.
Не е добре да имаме илюзии, че нищо не се е случило. Случило се е. Русия се опитва да превърне неуспешната си рашистка война в Украйна в успешна икономическа война в Европа.
Европа, нали мнозина искаха това – да е Европа на отечествата, е все още и Европа на отечествата.
В Европа на отечествата всяко отечество се смята в правото си да постъпва както му диктуват отечествените интереси. И е възможно някои държави да трепнат, да не издържат на напрежението и да започнат сепаративно да се договарят с Русия за енергийните ресурси. Адолф Путин иска точно това.
Европа на отечествата е обречена Европа. Европа може да е силна и обединена само като Европа на общите ценности, цели, идеали и отговорности, на общите визии, стратегии, програми и решения. И в такава Европа българинът ще си е българин – никой от него не иска да не е. И унгарецът ще е унгарец. И гъркът – грък.
Европа ще я бъде не с по-малко, а с повече Европа.
Завъртането на кранчето на газа не е епизодичен акт. Който, както твърдят енергийните ни експерти, е от ден до пладне.
Дано да е така, ама надали ще е така.
По-добре ежедневно да се готвим за сценарий, когато това няма да е така.
Трябва да се направи задълбочен анализ какво правим и как го правим със завъртяно кранче.
Трябва да си дадем сметка какво ни очаква и да се мобилизираме да го посрещнем смело и със съзнанието, че няма да ни е никак леко.
Не дори от вчерашния ден, а от месец или два назад поне правителството трябваше да започне да се готви за такъв сценарий. Поне да отчете, че освен оптимистичните енергийни експерти, има и реалистични енергийни дилетанти като мен, които от много време пишат, че завъртането на кранчето е нещо, което ще се случи. Засега то се случва.
Няма място за паника. Животът продължава. Както казваше татко - нищо не е толкова зле, колкото ни се струва, макар да не е толкова добре, колкото ни се иска.
Ще минем – ако се наложи – и през кръв и тежък труд, през сълзи и пот.
Но ще издържим. Ако все още сме общество, а не сме вече стадо от спасяващи се поединично двуноги овце.
Но ще ни мине пиянството от нелепото, късогледо, кривогледо, вредно и зловредно русофилство. Подобно такова русофилство е като букаи, като кантар-топузи, вързани за краката ни – то ни пречи да сме европейци. Да сме нормални хора. Подобно русофилство не е здравословно историческо наследство, а е болест, пренасяна по пропаганден път от една болна с паранои и обсесии, фобии и налудности Русия.
Време е да всички да осъзнаем – днешна Русия е болна, тежко болна. Там има подпухнало от мании за изключителност, за предопределеност, за специалност, за месианство и мисионерство обществено съзнание. И да изпитваш безкритични, ненормални, неестествени и жертващи националните ни интереси чувства на преклонение и възхита към такава точно Русия, това е патология, това е ритуално българско самоубийство.
Така че – вчера ни бе хубаво от четири изречения на вицепремиера. Днес обаче е добър ден за начало да мислим как да се справим с агресията на Адолф Путин срещу България. Агресия, която постепенно набира сила. И не се знае докъде може да стигне.
Адолф Путин е огромно зло, той е луд за връзване. Луд, когото няма кой да го върже. Но дали има кой в Русия да го отстрани – ако не физически, то поне политически, това остава да се види.
А както казал слепият – ще поживеем, ще видим!

P.S. Статусът бе написан, когато на „лични“ дойде съобщение от ФБ приятел:
„Има един много талантлив руски военен историк Антон Антонович Керсновский - отишъл си много млад и в изгнание, който пише "Когато Русия воюва срещу всички, то тя е презряна от всички и винаги губи!"

28.04.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __   _                   ____         
/ _| | | __ _ __ ___ / ___| __ _
| |_ | |/ / | '_ ` _ \ | | / _` |
| _| | < | | | | | | | |___ | (_| |
|_| |_|\_\ |_| |_| |_| \____| \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.