И премиерът се нуждае от глупакоустойчива система за вземане на решения

В първите му дни като премиер на Кирил Петков, аз чрез статус във ФБ споделих някои наблюдения за дейността му и се опитах да му дам безкористни съвети. Главното беше срещу импровизациите и слабата предварителна подготовка преди срещите и при вземането на ключови решения.
Един премиер трябва да си подбере стратегически анализиращ и критично мислещ екип. В екипа е нужно да има т.нар. адвокат на дявола - човек, който винаги да е готов да изкаже алтернативно мнение.
По този начин ще се създадат условия в случай на погрешен подход, неправилна теза, неточна импровизация или неадекватна реакция, някой от екипа да алармира премиера и така да го предпази от излагане.
Дори системата, по която премиерът осъществява своите функции, трябва, извинявам се за израза - да бъде, както се казва в теорията на системите, глупакоустойчива. И това, повярвайте ми, се постига без колосални усилия и сложни процедури.
Например като трите клавиша Ctrl, Alt, Del. Практически е невъзможно съвсем случайно те да бъдат натиснати едновременно.
Мъничко бе необходимо да бъде имплантирано в начините, по които действа премиерът, за да се избегне днешната груба грешка. Подобна грешка може да се окаже фатална.
В същото време ми е тежко да наблюдавам наред с острите критики, тези злобни нападки, този откровено груб език, тази зле прикрита омраза, това безпардонно хулене на младия премиер. Де да беше същият ожесточен плам докато премиер ни бе откровен простак, очевиден циник, очеваден невъзпитаник и несъмнен илитерат...
А ми е тежко и поради една причина, която всеки, поне малко сведущ в психологията на управлението, ще ви я поясни.
Когато човек-лидер е изправен пред вземането на решение със стратегически последици и не е готов, не е дорасъл до вземането на подобно решение, той волно или неволно е склонен да предлага незначителни, елементарни, импровизационни и първосигнални решения.
Единственото, което може да спаси младия ни премиер е бързо да докаже, че е способен да взема стратегически верни решения и в името на подобни решения да откаже да бъде заложник на коалиционните си партньори.
Ако коалицията няма бъдеще, то по-добре той да е предложил правещи му чест и превръщащи го в държавник решения, пък нека и наистина да се окаже, че коалицията е обречена. Защото ако не предложи такива решения, тя пак ще се разпадне, само че вместо с чест и достойнство, той ще се покрие с позор и срам.
А ако коалицията има шанс да продължи напред, то именно смелите и отговорни решения ще направят коалиционните му партньори длъжни да ги подкрепят или поне да не разпаднат коалицията заради тези решения, защото тогава срамът и позорът ще се пише на тяхната сметка.

25.04.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    _   _                        
( _ ) | \ | | ___ _ __ __ _
/ _ \ | \| | / __| | '_ \ / _` |
| (_) | | |\ | | (__ | | | | | (_| |
\___/ |_| \_| \___| |_| |_| \__, |
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.