Някъде прочетох за интересно и показателно съвпадение на числата.
От една страна, РуZия е изпратила в Украйна „ограничен военен контингент“ от 200 хиляди души (да напомня мои прогнози в началото на войната, че тя ще изпрати 180 000 – 220 000 души) – и че това всъщност е най-доброто, даже може да се каже – единственото добро като количество и качество, с което РуZия разполага във военно отношение. Всъщност, ние видяхме, че прехваленото ѝ добро не е никак добро – и като ниво на подготовка и мотивация, и като жесток, безсърдечен, кръвожаден и мародерски начин на воюване.
От друга страна, от РуZия са емигрирали 200 хиляди хора с активна гражданска, либерална, демократична, прозападна позиция – умни, образовани, интелигентни, креативни, категорично отхвърлящи режима на Адолф Путин.
Съвпадението на числата е случайно, но при все това то е показателно и можем да се замислим ако не над него, над съвпадението, то над това съвпадащо число – 200 хиляди.
Отново, от една страна, рано или късно тези 200 хиляди, които в момента воюват в озверелите рашистки орди срещу Украйна, ще се завърнат в РуZия. А тази държава винаги през последните 200 години е имала огромен проблем със завръщащите се от бойните полета войници. Те са хора, които са зърнали със собствените си очи нивото и нравите на онези, срещу които са воювали и това неизменно е предизвиквало политически сътресения (да вземем декабристите например). Във войната 1877-1878 г. руските мужици, дошли да освобождават българските си събратя, са били смаяни от начина им на живот и жизнен стандарт, с пъти надвишаващ тяхното мизерно съществуване. Сталин е използвал със страшна сила репресивната машина срещу всички, които са се опитвали да разкажат какво са видели с очите си в земите, през които е минала Червената армия – то е било потресаващо в сравнение с бедността под ботуша на болшевиките.
Тепърва руZкото общество ще научава истината за войната, която неговите орди водят в Украйна – за жестокостите спрямо местното население, за бруталната намеса във вътрешните работи на една мирна и желаеща да живее както тя смята най-добре страна. И каквато и да е репресивната машина на путинските политически полиции, истината ще започне да излиза на повърхността. Най-тежката присъда за една война е въпросът, който възниква постфактум – Какъв бе смисълът от тази война? Войната на рашизма срещу Украйна е лишена от смисъл. И това прави абсолютно напразни и смъртта на войниците на агресора и инвалидите – без ръце и без крака, които постепенно се завръщат в РуZия – осакатени физически, но и морално.
От друга страна, 200 хиляди емигрирали хора с будна гражданска позиция – това е тежка загуба на кръв, претърпявана от РуZия. Тези 200 хиляди можеха да са закваската за нов тип гражданско общество, което да помогне на страната да преодолее поразилите го като проказа недъзи и патологични грандомански геополитически амбиции. Няма съмнение, че да изтекат от теб 200 хиляди умни и разумни личности, не ще остане безнаказано. Това ще удължи агонията на и без това тежко болното руZко общество. То страда от мании и обсесии, фобии и налудности, които постоянно се самовъзпроизвеждат и се превръщат в задълбочаваща се до екстремни уродливости травма, чието преодоляване е все по-трудно и няма как да стане в рамките на едно поколение. Така Руzия ще се превърне в болния човек в Европа, даже не толкова в Европа, колкото в периферията на Европа. Един огромен проблем, покрит с тънка коричка привидна нормалност, изпод която, ако бъде разчоплена, не се знае какво може да потече и колко непригледно и неприятно може да се окаже то.
25.05.2022 г.
