Преразказвам с мои думи тезата на добър приятел:
Войната на рашистите в Украйна е огромна беда за Украйна и Европа, но тя ще има един положителен резултат за българското общество. Ще започне бавно, но сигурно пресъхване на корените на сляпото, на прекомерното, на болезненото, на инфантилното русофилство и ще се стигне до постепенно преосмисляне на нашата история и на ролята на Русия в нея.
Да, редица факти ще си останат факти; да, редица действия на Русия ще си останат действия, но ние ще започнем да си даваме сметка, че мотивите и амбициите, движещи Русия са били различни от тези, които ни набиваше в главите социалистическия прочит на родната история.
Русия е била водена безогледно от своите великоруски амбиции, воювала е заради своите мегаломански интереси, плащала е кървав данък на най-тежката си болест – да се мисли за изключителна държава месия с мисия, жертвала е своя народ без да го щади и да се интересува от обикновените си хора.
И тя е правила това без да я е особено грижа някого да освободи, а и ако го е освободила, веднага е искала да го пороби.
Никакви специални чувства към България и българите шовинистична Русия е нямала, независимо какво са съпреживявали част от нейната интелигенция и от редовите руснаци, независимо какво е мислил народът ни и какво са ни разказвали социалистическите историци. Само хладнокръвни, по-точно студенокръвни имперски сметки, безогледно преследване на своите цели, стремеж да се принуждават завоюваните народи да живеят по нейните норми и закони, да се налага върху тях спиращ развитието им мракобесен репресивен режим с брутална полицейщина, да се унищожават или заточават в концлагери иначемислещите и да се дири опора сред и да се залага на продажни, нискочели, болни от слугинаж и жестоки местни племенни вождове.
Това преосмисляне на историята ни и на ролята на Русия в нея ще ни помогне да разберем смисъла, същността и съдържанието на историческия процес - там, където той е докосвал или въвличал България. Ще ни освободи от боледуването от злогледо и кривогледо русофилство и ние ще можем да погледнем много по-обективно към Русия, без да плащаме данък на множество заблуди и хиперболизации на онова, което – виждате ли – ние ѝ дължим.
Така ще се освободим от един много тежък политически, а по-скоро геополитически, ако не и цивилизационен комплекс.
Вероятно равносметката ще покаже, че ако теглим чертата, може да стигнем до извода, че загубите, минусите, щетите и негативите, са повече, а защо не и много повече от печалбите, плюсовете, ползите и позитивите, които са ни донесли отношенията с Русия.
24.04.2022 г.
