Стратегически преглед на българския генералитет

В своята практика в парламента (1992-1994) и президентството (2002-2006), както и при преподаването в националната сигурност, аз срещнах редица достойни и образцови български генерали.
В същото време бях свидетел как висши политици и висши военни се отнасяха към присвояването на генералски звания като че ли местят пешки по шахматна дъска – на този брат му е вътрешен министър, ще го направим генерал, а този пък е силна личност, с характер, ще го пратим в десета глуха.

Когато съм имал лекции пред млади офицери, често съм ги съветвал да съхранят в следващите години човешкото си достойноство. Защото съм наблюдавал твърде често една и съща картина – докато са млади офицери, те са будни, умни, смели, принципни, а след десетина години горе, по върховете на военната йерархия се оказват немалко кариеристи, политически слагачи, симулиращи европейски и евроатлантически ценности нагаждачи, неприятни типове, които гънат гърбовете си пред тези над тях и мачкат безпощадно тези под тях. Една такава брутална и арогантна личност с две „звезди“ ми късаше няколко години нервите – дуче от провинциален тертип с фелдфебелски нрав.
И съм се питал – каква е тази система за кадрови подбор в армията, при която на входа има такива прекрасни млади мъже, а по върховете изтласква нерядко персони, които като ги гледам, сърцето ми се свива?

Сега, в условията на войната на рашистките орди срещу Украйна, тези мои терзания придобиват още по-драматичен смисъл.
Видя се, че
подготвени истински, а не фалшиво, не със симулация и имитация на европейски и евроатлантически ценности, украински генерали
с много по-малка численост, но воювайки в духа на съвременната мрежово-центрична война, залагайки на децентрализацията пред централизацията и на координацията пред командоренето,
постоянно, системно, категорично и безапелационно печелят сраженията, които ръководят.
Насреща си те имат ояли се, корумпирани, подбирани не по качества, а по вярност лично към Адолф Путин, бавно мислещи, останали в 20 век като интелект и начин на водене на война, нерядко просто бездарни генерали. Това е и една от причините те да бъдат избивани като конски мухи.

В България трябва да се направи не просто преглед, а стратегически преглед на българския генералитет! За да бъде той на висотата на украинския генералитет, а не на дъното на руския генералитет.
Защото много практики, типични за руската военщина са дълбоко вкоренени у нас от много десетилетия и са създали една специфична нашенска „култура“, която все още никакви западни военни академии не могат напълно да преодолеят.
Трябва да се направи не просто преценка, а стратегическа преценка – колко генерали трябва да имаме и да се огледат всички генерали един по един.

Неотдавна се запознах с млад и според скромните ми преценки много принципен, честен, добре подготвен и креативен генерал, който ми сподели приятелски на какви пречки се натъква, как трудно преодолява инерцията, шуробаджаначеството, векерейството и ченгесарство (последните две понятия ги казвам в негативен контекст, заради редица уродливи явления, които ги съпътстват все още или дори все така).

Трябва, повтарям, да бъдат огледани един по един нашите генерали – кой има качества, а кой има връзки.
Защото войната чука на вратата ни. Адолф Путин няма да се спре, ако не бъде спрян.
А и въобще е важно да имаме съвременен, перспективно мислещ, отлично подготвен, знаещ западни езици, креативен и споделящ външнополитическите приоритети на страната генералитет.
Само така ще минимизираме риска да се появи у нас пета путинофилска колона с генералски пагони.
Нараства моето притеснение, споделяно често напоследък, че родината ни е в опасност, защото на хоризонта е заплахата от надигане на реакционни, левичарски, путинофилски и антизападно настроени сили, които вече имат лоби в самите най-горни етажи на държавата и могат да повдигнат брутално и категорично въпроса за излизането ни от НАТО и ЕС.
Вижте Радев и Янев какви лица показаха в дните на безумната рашистка война – като под индиго, лика прилика. А те не са изключение... И в никакъв случай не бива да се окажат един ден правило!

Моите лични и никого неангажиращи наблюдения през последните години ме правят силно неспокоен – да, имаме няколко отлични генерали, но ме тревожи до паника, че те не са нито с необходимото количество, нито с достатъчното качество.
И най-вече това е заради толкова деформирания и субективен кадровия подбор, в който неизменно присъстват И различни от професионализма и споделянето на външнополитическите ни стратегически приоритети критерии.

23.04.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____    __     ____      _    __ 
|___ | / /_ | _ \ (_) / _|
/ / | '_ \ | |_) | | | | |_
/ / | (_) | | __/ | | | _|
/_/ \___/ |_| _/ | |_|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.