Изпратено от nslatinski на Пон., 31/01/2011 - 17:40.
Доста нашироко сте се разпрострели - това е една истински панорамна картина, цяло платно с апокалиптични очаквания.
Не отричам, че в условията на самовъзпроизвеждащ се хаос има сценарии с известна вероятност на сбъдване, които приличат на описаното от Вас.
Аз обаче смятам, че не всички ресурси за противодействие на крайните варианти на развитие са се изчерпили и че слуховете за бързия крах на Запада са преувеличени.
Съществуват механизми, които стабилизират ситуацията и правят по-плавен прехода от едно състояние в друго, макар ис по-малко оптимистични показатели.
Само че ние, като държава, имаме по-малко и по-малки шансове да се развиваме и вероятно много от негативите на Западната система на свръхлибералната, пазарна демокрация ще намерят пристан и поле за реализация у нас. Което означава, че на обществото ни ще бъде трудно да се справя, ще продължи да следва стратегии на оцеляване. По-рано страната ни е намирала сили да се измъкне от тежкото състояние, но то е било в не малка степен защото светът е бил затворен, неговата проводимост не е била висока (на идеи, на хора, на визии) и това е карало по някакъв начин българите да следват колективни стратегии за взаимодействие, преодоляване на трудностите и управление на рисковете.
Докато сега светът е отворен, дори свръхотворен, проводимостта е висока, дори свръхвисока и това създава условия все повече хора да следват индивидуаални стратегии за спасяване и развитие. Което може да доведе до падане под критичната величина на общата воля за съвземане и просперитет. А без обща воля трудно ще се спасим и ще се превръщаме все повече в дезинтегрирана (атомизирана и фрагментизирана) общност от спасяващи се поединично индивиди.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Доста нашироко сте се разпрострели - това е една истински панорамна картина, цяло платно с апокалиптични очаквания.
Не отричам, че в условията на самовъзпроизвеждащ се хаос има сценарии с известна вероятност на сбъдване, които приличат на описаното от Вас.
Аз обаче смятам, че не всички ресурси за противодействие на крайните варианти на развитие са се изчерпили и че слуховете за бързия крах на Запада са преувеличени.
Съществуват механизми, които стабилизират ситуацията и правят по-плавен прехода от едно състояние в друго, макар ис по-малко оптимистични показатели.
Само че ние, като държава, имаме по-малко и по-малки шансове да се развиваме и вероятно много от негативите на Западната система на свръхлибералната, пазарна демокрация ще намерят пристан и поле за реализация у нас. Което означава, че на обществото ни ще бъде трудно да се справя, ще продължи да следва стратегии на оцеляване. По-рано страната ни е намирала сили да се измъкне от тежкото състояние, но то е било в не малка степен защото светът е бил затворен, неговата проводимост не е била висока (на идеи, на хора, на визии) и това е карало по някакъв начин българите да следват колективни стратегии за взаимодействие, преодоляване на трудностите и управление на рисковете.
Докато сега светът е отворен, дори свръхотворен, проводимостта е висока, дори свръхвисока и това създава условия все повече хора да следват индивидуаални стратегии за спасяване и развитие. Което може да доведе до падане под критичната величина на общата воля за съвземане и просперитет. А без обща воля трудно ще се спасим и ще се превръщаме все повече в дезинтегрирана (атомизирана и фрагментизирана) общност от спасяващи се поединично индивиди.