Силни бяха колебанията ми – да се включа ли и аз в обширната и обилна група коментиращи т.нар. нов политически Проект на Георги Първанов?
› От една страна, не искам да започна да изглеждам като обзет от обсесия, свързана с човека, чийто секретар по националната сигурност бях през първия му мандат. Така или иначе тези 5 години (време на много упорита работа и постоянни опити да съм полезен със съвети, които да подсказват национално отговорни позиции) все повече се превръщат в петно в моята експертна и политическа биография... Но защо да давам нови поводи да бъда несправедливо обвиняван, че със задна дата пиша срещу Първанов не принципно, а по принцип и не мотивирано, а комплексирано.
› От друга страна, Проектът „АБВ” изглежда толкова ретроградно и архаично, че какво да му коментираш! Един политик с ограничен локален манталитет буквално допотопно и късогледо разбира изключителния шанс да се окаже поради неочаквано стекли се обстоятелства държавен глава на страна като България и то в един много труден и изпълнен с рискове и предизвикателства исторически момент:
Вместо да предложи и да се пребори за поне една значима, перспективна, обърната към бъдещето и държавническа кауза, той най-напред профуква цели 5 години, робувайки на фикс-идеята (а всъщност на дълбокия комплекс на случайно промъкналата се на високо място личност) да бъде преизбран, а след това вече 4 години, мобилизирайки целия материален, финансов и човешки ресурс на уж най-висшата, най-надпартийна и най-национално обединяваща институция, прави само или главно едно – създава поредната куцокрака партийка, при това от всевъзможни политически трупове, тарикати и търтеи!
Е, какво да му коментираш на подобен Проект?!
Какво да обръщаш внимание на нещо, което няма как да предложи бъдеще на страната, което по никакъв начин не представлява алтернатива на досегашното ни блуждаене из лабиринта на Прехода...
Аз не съм фен на това правителство. Не от високомерие, а като лична обида възприемам неподлежащата на обжалване присъда на 20-тата година от началото на демокрацията начело на правителството да са средно интелигентен охранител и средно образован физкултурник...
Но каквато и пасмина (а тя е огромен процент в управляващата ни сега партия) да се прикачи към ракетата носител Бойко Борисов, все пак, не мога да не си сложа ръка на сърцето и да призная, че ако в „ГЕРБ” е пълно с негодни хора, към „АБВ” се прилепват страшно много негодници.
Не, че е хубаво да те управляват негодни хора, но защо да ни управляват негодници, шетащи от партия в партия - без гръбнак и без морал????
Още по-страшното е, че с Проекта „АБВ” се извършва гадна подмяна на действителността.
Внушава се, че ние наистина сме станали бездарно и безкрайно полицейска държава, чийто премиер-мутра е тотален некадърник, безотговорен импровизатор, който постоянно прави глупости, разбъркал е цялата държава, съсипал е цялостно системата за стратегически мениджмънт, изпокарал се е с цялото общество и с всички прослойки, истеризирал е тотално политическия живот, докарал ни е до просешка тояга, предизвикал е безумно и неудържимо недоволство навсякъде и от всички.
И затова ни е нужен друг тип управление – управление, в чиято основа стои Той – Умереният Държавник, Помирителят, Обединителят; управление, което да успокои страната, да възроди политическия диалог, да ни каже да не се плашим от нищо, да ни върне доброто настроение, предсказуемостта на политиката и вярата в по-светлото бъдеще , да ни погали по главите бащински и да ни даде да посучем от биберона на Безвремието.
Признавам си - първоначално пусках всичко, свързано с масираната медийна пропаганда на Проекта „АБВ” край ушите си. Този Проект, тази политическа плява, мъгла и сухоежбина не ме интересуваше. Гледах на него като на улица без изход, като на нещо, което няма нищо общо с реалните приоритети на България, като на изкуфяла, скъсала с реалността илюзия, на която никой няма да се върже, защото върху гърба и биографията на Първанов ще тегне с безпощадна сила въпросът какво направи, докато беше 10 години Държавен глава?!
И все пак...
Замислих се.
А дали пък наистина да не му се прииска на човек първановият Проект да успее!??!
Ах, колко добре би било най-сетне Георги Първанов да бъде изкаран на светло! Да бъде накаран да поеме отговорност!! Да бъде натоварен с конкретни политически и управленски усилия!!! Да бъде принуден да свърши нещо, което да може да бъде докоснато, осъзнато, чуто и видяно!!!!
Досега Първанов или се е крил зад гърба на другарчетата (напр. Виденов), подрепяйки ги сиво и анонимно във всичко, а после ги е предавал без да му мигне окото.
Или тихо, скрито, тайно и полека е плетял мрежата си, дърпал е конците в дълбока конспирация, слагал е свои хора като пешки във всички видове власт и на всички нива на властта...
Че Първанов е кръвно свързан с ДС трябва да се съди не по папката „Гоце” (когато видях тази папка, веднага го посъветвах да си признае за нея, но той го направи много по-късно и доста половинчато), а по безкрайно непрозрачния, законспириран и студенокръвен начин, по който той прави политика, превръща хората в зависими от него креатури и се окопава в дълбокото политическо задкулисие...
Така че нека, нека сега Първанов да бъде сложен на пангара, да бъде сочен с пръст, да му се даде възможност да взема важни решения и да се обяснява пред народа за тях и за последиците от тях...
Само така неговата управленска немощ, неговата мениджърска безличност, неговата стратегическа слепота могат да бъдат видени, проумени и осъзнати и от последния задръстен, останал някъде далеч в миналото човечец на село, в малкия град или затънтеното мегаполисно предградие, за когото няма съвременно информационно общество, а има „по телевизията кажàа” и „вестнико пишà”...
Само така ще бъде разбит митът „Георги Първанов”...
В този смисъл почти съм готов да стискам палци на „АБВ”. Защото българският народ може да прогледне само по един начин – като натиснат мордата му в поредната трагедия, придобиваща очертанията на национална катастрофа. Иначе се лъже като хваната от гората мома, попаднала случайно на столичен гол купон с бира, секс и рокендрол...
Другите народи все някак вървят в правилната посока. А ние се спъваме на едно и също място след всеки четири години лутане в кръг. Затова имаме право на една Голяма, на Най-Голямата-Грешка и тя се нарича „АБВ”.
Ето защо ми иде да кажа, да викна и да се провикна: Дайте шанс на „АБВ”!
► Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на най-безидейния, на най-ретроградния, на най-схоластичния, на най-безперспективния Проект!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
► Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на Проекта на олигарсите, на ловните дружинки, на орденоносците за изключителни заслуги и на хората с папки в Първо, Второ, Трето, Пето и Десето Главно управление на ДС!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
► Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на Проекта без мисия, без визия, без стратегия, без геополитическа ориентация!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
Дайте шанс на „АБВ”!
Дайте шанс на претъпкания с неуморими идейни нагаждачи, с вечни политически мераклии, с безпардонни всепартийни байганьовци и на всичко готови управленски големановци Проект!
Защото нашият сбъркан Преход заслужава този Проект!
В края на краищата, щом жаждата ни за национално самопрецакване е неутолима, нека да изпием до капка и на един дъх цялата горчива чаша!
Пък после белким ни дойде акъла и най-сетне си дадем сметка, че докато допускаме до властта всякакви политически недоразумения и недомислия, никога няма да станем достойна за (себе)уважение, модерна, демократична и европейска държава, а ще кретаме по периферията на света, континента и региона като коридорна територия с обслужващи функции, населена със спасяващи се поединично индивиди – напълно „достойни” за тази си историческа орис, участ и съдба.
Николай Слатински
09.11.2010 год.
