Изпратено от nslatinski на Съб., 13/11/2010 - 17:05.
Абсолютно резонен и силен е последният Ви въпрос. Много пъти съм размишлявал над него, опитвал съм се да си припомня точно какво беше по времето на социализма.
Защото иначе логиката каква е - след като тогава не е имало ценности, как може да се каже, че те по-късно са девалвирали.
Трудно ми е да коментирам накратко поради силната си заетост, вкл. лекции всеки божи ден без разлика работен или неработен.
Ето какво ще кажа с някоко думи.
Да, социализмът имаше много дефекти, но като всяка система, парадираща с вечни ценности, той не беше безразличен към възпитаването у народа на ценности. Освен това, не само поради, а вероятно в по-голяма степен въпреки социализма, в неговите пазви, ниши, пролуки, сиви зони, убежища, скривалища и т.н., хората пазеха и възпитаваха у децата си ценности.
Ценностите са като дълги въжета, чийто един край е завързан за стълб, а другият - за гърба на човека. Докато тези въжета не се опъват( човекът е свободен в тяхното пространство, той ги спазва, остава в рамките им. В момента, когато въжето се опъне, човекът получава знак: Внимавай, нататък ожеш да продължиш, но в разрез със съответната ценност, ще постъпиш по неприемлив от гледна точка на тази ценност начин - като твой личен избор. Човекът можеше да пререже въжето и да продължи нататък, но като личен избор!
И при социализма имаше много такива въжета - за Добро, за Порядъчно, за Честно, за Разумно, плюс вероятно много други абсурдни соцвъжета.
Е, след началото на Прехода всички въжета бяха развързани, човек вече не знаеще кога минава от другата страна на ценността и настъпи антиценностен хаос, ад и ужас.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Абсолютно резонен и силен е последният Ви въпрос. Много пъти съм размишлявал над него, опитвал съм се да си припомня точно какво беше по времето на социализма.
Защото иначе логиката каква е - след като тогава не е имало ценности, как може да се каже, че те по-късно са девалвирали.
Трудно ми е да коментирам накратко поради силната си заетост, вкл. лекции всеки божи ден без разлика работен или неработен.
Ето какво ще кажа с някоко думи.
Да, социализмът имаше много дефекти, но като всяка система, парадираща с вечни ценности, той не беше безразличен към възпитаването у народа на ценности. Освен това, не само поради, а вероятно в по-голяма степен въпреки социализма, в неговите пазви, ниши, пролуки, сиви зони, убежища, скривалища и т.н., хората пазеха и възпитаваха у децата си ценности.
Ценностите са като дълги въжета, чийто един край е завързан за стълб, а другият - за гърба на човека. Докато тези въжета не се опъват( човекът е свободен в тяхното пространство, той ги спазва, остава в рамките им. В момента, когато въжето се опъне, човекът получава знак: Внимавай, нататък ожеш да продължиш, но в разрез със съответната ценност, ще постъпиш по неприемлив от гледна точка на тази ценност начин - като твой личен избор. Човекът можеше да пререже въжето и да продължи нататък, но като личен избор!
И при социализма имаше много такива въжета - за Добро, за Порядъчно, за Честно, за Разумно, плюс вероятно много други абсурдни соцвъжета.
Е, след началото на Прехода всички въжета бяха развързани, човек вече не знаеще кога минава от другата страна на ценността и настъпи антиценностен хаос, ад и ужас.