Позицията на обективен наблюдател (а понякога и на субективен потърпевш) ми дава вълнуващата възможност да колекционирам типове и типажи от родната действителност с които се сблъскват ежедневно нормалните, порядъчни, честни и почтени български данъкоплатци, едно значително мнозинство от които са и отгоре на това демократично мислещи граждани, на които им пука за ставащото у нас и не желаят държавата ни да се превръща коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се по единично индивиди.
И въпреки, че преди малко Двукрак дегенерат в лъскаво беемве нарочно окъпа минаващите по тротоара женици, аз няма да променя плановете си и ще пиша днес, така, както бях решил - не за Двукракия дегенерат, а за Деловото парвеню.
Деловото парвеню трови живота на не малко мои близки и роднини, приятели и познати, колеги и партньори.
Деловото парвеню е неизличима и неизлечима подробност от нашия пазарно-ориентиран, кариеристичен, егоистичен, алчен за пари и жаден за успех обществен пейзаж.
Така че тук наистина не става дума за някакви частични деформации у някои отделни индивиди, а за тип, за типаж, който непрекъснато ни се набива в очите, вгорчава ни живота и засяда като кост в гърлото на редовите и лишени от конски дози безскрупулност хора.
Деловото парвеню е на възраст около 40 години.
С други думи, началото на демокрацията го е заварило във възможно най-неподходящия момент.
Бъдещото Делово парвеню даже през късния и обречен социализъм се е правило на обществено активен комсомолец, злословило е и е зловредило зад гърба на съучениците си - за да се отличи, за да го забележат, за да го оценят и да се продаде (както по онова време храбро и талантливо пишеше Иван Кулеков).
Явно и тайно се е надявало тогава бъдещото Делово парвеню, да стане партиен член в края на ученичеството си, защото много добре е знаело какво значи това за бъдещата му кариера и съвсем хладнокръвно е калкулирало тази златна възможност в своите „творчески планове”.
Същевременно бъдещото Делово парвеню пет пари не е давало в онези дни на предвуксвана промяна, за глупостите на перестройката, за това, че наоколо четат в захлас и със спортна злоба „Огоньок” и „Московские новости”, Блага Димитрова и Желю Желев.
По същия напорист и безпардонен начин вероятно е действало бъдещото Делово парвеню и в първите години на следването си - оглеждайки се заедно с това твърде внимателно за някоя студентка с добър партиен и държавен, класов и социален произход.
И изведнъж сякаш всичко е отишло по дяволите!
Дошъл е (или е спуснат отгоре) Десети ноември!
Цялата жизнена стратегия на Бъдещото Делово парвеню, на този ИПП (идеологически правоверен плазмодий) е рухнала с гръм и трясък!
За някои това може да си е чиста проба житейска трагедия – та нямаме ли ние дори обществено значими или поне известни днес политически фигури, които току преди промените, без да разбират какво се случва, са се подложили на Държавна сигурност!!! Както казват в Пернишко – Съборът се разтурял, а те сергии отваряли...
Бъдещото Делово парвеню обаче не загубило ни ума, ни дума. А бързо и ефективно е навирило, наострило, напърчило ноздри, уши, очи и започнало е да души, да слухти, да гледа. И хванало посоката на вятъра, сменило плочата, направило завоя на 180 градуса. Т.е. - преориентирало се – колкото трябва и както трябва.
Ако междувременно се било оженило за дъщерята на важен Другар, бъдещото парвеню незабавно побързало да се разведе. От златен шанс в живота тази дъщеря на онзи важен Другар, тази многообещаваща Принцеса се била превърнала в миг в житейски и кариерен воденичен камък, в една, от прагматична гледна точка, най-обикновена, а на отделни свои места и крастава, Жаба.
В бурните пост-десетоноемврийски години бъдещото Делово парвеню не се интересувало от политика. Не само защото тогава да се занимаваш с политика било все още не-печелившо и, да си го кажем направо, рисковано. Но и защото да участваш в онези първоначални за демокрацията ни и исторически времена се искало да си личност, да си личен, да си отличим – нещо, което Деловото парвеню не е и никога няма да бъде.
Бъдещото Делово парвеню почти незабавно се отказало да зубри и трупа знания като студент. Още повече, че Преходът все повече превръщаше образованието в гонитба на диплома, на „корички”, на тапия и то преставаше да бъде сертификат за можете и знаене.
Въоръжено с тази тапия и твърдо решено да „пробие” на всяка цена и с цената на всичко, бъдещото Делово парвеню избира не просто каквато и да е работа, а работа в частна фирма (много по-рядко – в Държавна институция). При това не просто в коя да е частна фирма а в Частна фирма с бъдеще, с перспективи, с име, с марка - защото за фукнята Къде работи за Деловото парвеню значи много повече от това Какво или Като какъв работи.
Всъщност, с попадането в подобна Частна фирма започва истинското битие и съзнание на Деловото парвеню. Бъдещото Делово парвеню постепенно (всъщност не много постепенно) се превръща в настояще Делово парвеню.
Досега главното за него са били мимикрията и скатаването, скритата подлост и зле прикритата хитрост, трескавото мислене и напрегнатото щракане на пипето и егото – от кое поле на кое да стъпи с конски шахматен ход, но така че, да не се прецака, да не се хлъзне по нанадолнището на скучната и сива реалност, която е за дребните, скромните, обикновените, редовите, наивниците и глупаците.
Сега вече Деловото парвеню е в стихията си! То намира 1001 начина да угоди на Биг Боса, да му влезе в обкръжението и под кожата. Няма нещо, което да го спре, нищо не е в състояние да му попречи!
За да осъществи лелеяната своя цел да пробие, да напредне, да стане началник, шеф, командир, полу-Биг Бос, Деловото парвеню използва своите най-силни черти, а именно:
• Удивителна мизантропия и шокиращо безсърдечие към всеки, който му се изпречва на пътя, независимо какъв човек е и дали му се изпречва на пътя съзнателно или просто поради стечение на обстоятелствата.
• Липса на съвест и на елементарна способност да му става съвестно от каквото и да било.
• Категорична убеденост, стигаща до надъханост, че целта оправдава средствата - нищо, че тук вместо точка трябва да се сложи запетая, за да се доведе тази иначе банална фраза до логичния й и разумен край и да зазвучи тя така, както е в оригиналния си вид: Целта оправдава средствата, ако средствата са достойни за целта.
• Граничеща с религиозен фанатизъм вяра, че и в отношенията между хората важи, при това с много по-голяма сила, тезата на Чарлз Дарвин за „Естествения подбор” (Suvival of the Fittest), т.е. оцеляване на най-приспособените. Нещо повече, подобно на Чарлз Дарвин, който всъщност, за да обясни принципите на биологичната еволюция е взаимствал тази своя теза от Хърбърт Спенсър, и Деловото парвеню, без да подозира това, е чиста проба краен спенсърист, защото е убедено, че след като живеем в толкова жесток капитализъм, е съвсем логично „икономически непригодните" буквално „да умират от глад и да изчезват като вид”.
Ето защо Деловото парвеню се стреми към успеха в кариерата си неистово, неудържимо, неустоимо.
Деловото парвеню демонстративно боготвори Биг Боса и целенасочено мачка тези под себе си.
При това го прави копирайки Биг Боса буквално - като уродлив фалшификат - имитира го, старае се да повтори неговите мимики, жестове, похвати, изразни средства.
Ако Биг Босът крещи на подчинените си, точно по същия начин се държи с тях и Деловото парвеню.
Ако Биг Босът е ехиден и злорадства над служителите, на които е вдигнал мерника, точно така постъпва с тях и Деловото парвеню.
Ако Биг Босът не търпи друго мнение освен своето, точно така в негово отсъствие се държи и Деловото парвеню.
Ако Биг Босът чете определени книги или слуша дадена музика, точно такъв читателски и музикален вкус демонстрира и Деловото парвеню.
Обаче има едно голямо Но.
А то е, че Биг Босът затова е Биг Бос, защото фирмата е негова и някак си смята за оправдано той да действа на принципа „Имам си фирма, правя каквото си искам в нея!” (затова много често Биг Босът управлява много сложна и разнородна компания като едноличен търговец, с което съсипва нейния ефективен мениджмънт и пазарните й успехи). Докато Деловото парвеню е само промъкнало се до висшия мениджмънт несъстоятелно човече.
Също така това голямо Но е, че Биг Босът е доказал на практика, че може да прави голям бизнес, че може да управлява голям екип от хора. Докато Деловото парвеню никога по някакъв и по никакъв начин не е доказало нещо и близко до това на практика.
И още – Биг Босът разполага със заслужен властови и мениджърски авторитет, от него се боят по принцип (макар че практиката е доказала, че е слаб мениджърът, от който хората се боят по принцип, а не принципно). Докато Деловото парвеню няма грам такъв авторитет и затова постоянно го избива на авторитарност – той отправя заплахи към служителите, унижава ги по повод и без повод, иска да вижда в очите им страх, не ги уважава като хора (защото те за него са аутсайдери и будали, скъсани на изпита по капитализъм от български вид, род и сорт), катери се по раменете им, „пие им кръвчицата”, гони ги до дупка и ги прогонва от фирмата.
Накрая - някои от служителите са дошли във фирмата и заради Биг Боса, защото е доказал своите способности и човешки и лидерски качества, защото ги е привлякла харизмата му. Докато практически няма служители във фирмата, които са дошли в нея заради Деловото парвеню -те не изпитват никакви сантименти и изначално уважение към него и затова когато той ги мачка, обижда, унижава, те реагират вътрешно с много горчивина и омерзение. Ето поради това е невъзможно да се намери в цялата фирма и един служител, който да каже и една добра дума за Деловото парвеню.
А Биг Босът е безсилен да се раздели с Деловото парвеню, защото е създал среда и атмосфера на отношения във фирмата, в която не се толерират компетентните, а се поощряват слагачите; защото е нарушил нормалните критерии за подбор на хората и за кариерното им израстване, а е дал простор на връзкарство, уреждачество, землячество, роднинство, любовчийство и т.н.; защото е оттласнал способните и кадърните, а се е оградил със специалисти по лично и дългосрочно оцеляване, с което е предоставил златен шанс и на Деловото парвеню.
За разлика от принципните, честните, кадърните и способните професионалисти, които са вечно заети, вечно претрупани с работа, вечно работещи над себе си и вечно спъвани от своя морал, от високите изисквания към личността си и към продукта на тяхната дейност, Деловото парвеню има време за всичко – за интриги; за подмазване; за изплитане на мрежи от съблазни и паяжини от осанни, в които първи пада Биг Босът; за рушене; за кариеризъм; за разправа с неугодните; за докарване на несъгласните до стрес, страх и срам; за дискредитиране на постигнатото от тях и омаловажаване на техния труд; за тласкането им в постоянни притеснения и огорчения под заплахата от всевъзможни административни наказания и дисциплинарни санкции.
Аз съм убеден, защото моят опит, контактите ми с множество хора и информацията с която разполагам го доказват, че мнозина нормални българи ще разпознаят част или дори всички от така сумираните макар и малко на едро, черти на Деловото парвеню у някого, от когото зависят, който ги тормози, вгорчава им дните, превърнал се е в недоразумение във фирмата, дърпа я надолу, съсипва съдбата или най-малкото кариерата им.
Деловото парвеню вирее и се размножава у нас далеч над критичния минимум, защото Преходът протече по начин, който разсипа не само държавността ни и здравословната солидарност между хората, но попиля и превърна в бреме, в ненужен товар ценностната система на народа, обществото и отделните граждани. Девалвираха базисни крепители на нашата идентичност, на народностната ни психология, на изстраданите векове наред разбирания и схващания за Добро и Зло, Морално и Неморално, Честно и Нечестно, Справедливо и Несправедливо, Порядъчно и Непорядъчно...
Деловото парвеню паразитира върху вихрещата се алчност към парите, върху бесния стремеж към успеха, върху множащата се нетърпимост към морала и етиката, върху ескалиращата непоносимост към човещината и човечността.
Деловото парвеню е един от символите на днешното деформирано и деформиращо ни българско „демократично” и пазарно време. Той е уникално и убедително доказателство, че когато общественото ни пространство е изкривено и изродено, до ключови позиции в бизнеса и управлението могат да се доберат хора с полу-знания и полу-умения, но с двойна безпардонност и двойна безскрупулност.
И понеже народът ни е казал: Пази Боже сляпо да прогледа, Деловото парвеню е всъщност именно това – едно прогледало сляпо – сляпо откъм съвест, съзнание и съдържание същество.
Николай Слатински
28.10.2010 год.
