Най-общо казано, анализът е верен. Не мисля обаче, че е намерен верният тон. Избран е най-лесният подход: просто се влиза в булевардния стил на субекта на анализа. От това анализът губи. Съществено. Не смятам, че това е формална забележка. Защото, ако се изложи тезата на автора на добър публицистичен език, то той би се издигнал над пошлостта на обекта на анализа му, би постигнал повече стегнатост, подобрено структуриране на тезата си, и би заковал вниманието върху същността й. Не е лесно. Всеки може да пише дълго...

Намирам, че предложението, 5те точки, са просто една от опциите за излизане на хаоса на държавното управление. Но тя е твърде утопична. Не казвам наивна, защото наивността е характеристика на инфантилността. Това не е случаят.

Утопичността произтича от обстоятелството, че разполагаемият управленски "капитал" е примитивен, случаен и заслепен от властта си, с отчайваща неграмотност. С анализа му се предлага едно елегантно решение, което е нещо като търпеливо и дълго да говориш на един пудел на оксфордски английски с надеждата, че той ще напише в края на краищата Lady Macbeth 2, "когато му дойде времето".

Авторът, имайки несъмнена ерудиция и опит, би могъл да разработи повече сценарии, акцентирайки на по-достижимите. Може, например, да започне, ако не с най-добрят, то поне с най-вероятният: премиерът не отстъпва властта до края на мандата си (защото просто ще бъде застигнат от отмъщението на тези, които поставя сега в ъгъла, а те не прощават...), страната крета криво-ляво, "шоковата терапия" от 90-те се репродуцира за пореден път, като озлоблението на суверенът е толкова голямо, че на следващите избори се избира нов маргинал, да речем, в лицето на сегашния президент или друг като него - у нас такива с лопата да ги ринеш. Между тези два крайни сценария би могло несъмнено да има множество други. Всъщност, екстремален сценарий, например, би могъл да бъде възглавяваното днес от премиера правителство да бъде единственото след краха на комунизма, което би имало два мандата (то пооряза икономическата база на опозицията; макар, че ДСП се дължи в дълбок резерв). Тук нещата са по-сложни. Тук вече бихме могли да бъдем изправени пред дилемата на Швейк да приеме предписаните 10 клизми със студена вода в лазарета, събрал симулантите, или да отиде доброволец на Източният фронт. Той, доколкото си спомням, прие Източният фронт, впрочем, беше изпратен... Препоръчвам на г-н Слатински да ги разработи. Впрочем, да разработи това, което вероятно вече е на масата на ФСБ и несъмнено на тази на FIA, но за гражданска употреба.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _           _   _   _____         
| | __ _ | | | | |_ _| _ _
_ | | / _` | | |_| | | | | | | |
| |_| | | (_| | | _ | | | | |_| |
\___/ \__, | |_| |_| |_| \__, |
|___/ |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.