Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса, моите отговори на въпросите, зададени ми от журналиста от вестник „Сега” Диян Моркин.
Тъй като сайтът е личен, тук аз публикувам това, което съм казал едно към едно. Още повече, че често поради съображения на редакцията, както и в сегашния случай, се правят съкращения, които деформират частично моите тези или ги лишават от приведените от мен аргументи, с което те стават, по моя преценка, не съвсем убедителни. Да не говорим, че заглавията не рядко представят превратно това, което съм искал да споделя.
Интервюто в неговия съкратен и не съвсем удовлетворяващ ме вариант може да се види на адрес http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6889§ionid=5....
Въпрос: Г-н Слатински, в момента върви поредната полемика между президента и главнокомандващ на армията Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов. Този път скандалът е заради началника на служба "Военна информация". Отново се повдига въпросът да бъде променяна конституцията, за да се изясни как се процедира след отказ на президента да подпише предложение от МС. Според Вас коя институция трябва да загуби правомощия и да отстъпи - изпълнителната власт или президентството?
Отговор: В тази полемика последното, което води президента е националната сигурност. Президентът постепенно се превръща в политик (заедно с Доган) от задкулисен, псевдоолигархичен тип. Той се опитва скрито да кадрува в ключови сфери на сигурността и съдебната система. Ако наложи свой човек, ще може да се среща с него на 4 очи и да трупа чувствителна информация и неформална власт.
Президентът злоупотребява с формалното право, дадено от конституцията да назначи директора на Служба „Военна информация”. Не напразно предложението се прави от МС и указът му се приподписва от министъра на отбраната.
Президентът няма апарат, с който да контролира дейността на тази Служба. Той не може да отговаря за дейността на директора й. Президентът не може да му възлага задачи директно. И накрая, дейността на новия директор ще бъде с хоризонт, който надхвърля изтичащия втори и последен мандат на президента. Дори това е достатъчно президентът да се въздържа от прояви на инат и от деструкции.
Що се отнася до конституцията, то тук нещата са много сложни и нямат пряка връзка с този частен случай. Конституцията е сред главните причини сегашната ни държава да не може да работи нормално в условията на новите европейските норми, а да генерира хаос, корупция, отказ от правосъдие. Преди години лансирах идеята, че е нужна нова конституция, която да бъде в основата на Третата, европейската република (Първата бе Социалистическата, Втората – на Прехода, до влизането в ЕС).
Въпрос:Как според вас трябва да приключи този конфликт? Военният министър трябва ли да си подаде оставка, след като не може да си говори с главнокомандващия? Това не застрашава ли националната ни сигурност?
Отговор: Правителството и военният министър трябва да проявят характер, търпение и спокойствие. Те трябва да гледат напред и по-малко да се занимават с човек, който слиза от политическата сцена.
Дори дестабилизирано от президента, военното разузнаване може да работи, реформите и кадровата политика в него са прерогатив на правителството. От липсата на диалог министър-президент несъмнено губи страната, но повече губи президентът, защото правителството има работен орган в сферата на националната сигурност – Съветът по сигурността към МС, докато така президентът допълнително ще парализира единствения от множеството си съвети, който е „вписан” в конституцията – КСНС, Консултативният съвет за национална сигурност.
Въпрос: Усетихте ли някаква промяна в работата в сектора на отбрана и сигурност? Има ли повече прозрачност в работата на МО?
Отговор: Като екипи – министри и зам.-министри на силовите ведомства - това правителство превъзхожда последните няколко. Въпросът е обаче в друга плоскост и има три измерения:
Първо, МО е претоварено с разплащания, които трябва да прави заради безумни доставки на недооборудвани платформи – вертолети „Кугар” и „Пантер” за 750 млн. лв.; транспортни самолети „Спартан” за 180 млн. лв.; кораби „Second hand” от за над 100 млн. лв. В сравнение с нашите съюзници страната ни поддържа една от най-скъпите за данъкоплатеца системи за отбрана. Ние сме далеч от политика на ресурсно осигуряване, при която водещо перо в разходите за отбрана трябва да бъдат инвестициите в българския войник: в неговата сигурност, във въоръжението, екипировката, средствата за индивидуална защита.
Второ, тежък проблем при това правителство е, че то не знае за какво му е властта, накъде да води държавата. Неговият мениджмънт е рефлексивен, реактивен, инстинктивен и пропаганден.
Трето, макар и в много по-слаба степен, но и МВР и МО боледуват от болестта, особено ярко проявяваща се при това управление - когато всеки ръководител на държавно ведомство се разпорежда като безконтролен феодал, следвайки четири вредни, недопустими дори в частния бизнес, принципа:
1. Аз съм всьо и вся - и „собственик”, и ръководител, и началник човешки ресурси, и разпоредител с ресурсите, и инспектор.
2. Имам си ведомство, ще си правя в него каквото си искам.
3. Който не е от моята партия – той е бита карта.
4. На когото не му харесва – да се маха.
В този смисъл дори и при факта, че този министър на отбраната е образован, компетентен човек, който е убеден, че трябва да има повече прозрачност в дейността му, ако не се промени философията за употреба на властта, резултатите ще са половинчати. Прозрачно може да бъде силното управление, а не силовото. А „ГЕРБ” залита по силови похвати, следвайки максимата: Който държи в ръцете си голям чук, на него всички проблеми му изглеждат като гвоздеи.
Въпрос:Смятате ли, че е нормално да се водят преговори за придобиване на нов изтребител за армията ни, а да се крие от обществото, че това би струвало на данъкоплатците над 1 млрд. лева?
Отговор: Естествено не смятам - нито че имаме 1 млрд. долара; нито че може да се водят такива разговори зад гърба на обществото и на парламента.
Аз предлагах на президента да свика КСНС за ресурсното осигуряване на националната сигурност, където се заделят огромни ресурси, но той отказваше да стори това. А с мълчанието си за сделки, чрез които изтичаха грешни народни пари, всъщност стана съучастник в сбърканата политика на т.нар. „модернизация” на БА.
Въпрос: Как ще коментирате факта, че в момента един човек се грижи за гражданския контрол в Министерство на отбраната? Единствено зам.-министър Августина Цветкова е гражданско лице. Министърът, другият негов заместник и всички началници в отбраната са настоящи или пенсионирани военни. Може ли да се осъществява нормален контрол по този начин?
Отговор: С цялото ръководство на МО сме работили по проекти за граждански контрол и практики за прозрачност и антикорупционно поведение.
Въпросът не е във формалната страна на контрола, т.е. Как се контролира, в съществената – Какво се контролира.
Контролът произвежда добавена стойност, когато се осъществява над политика, отговаряща на националните интереси; над дейности, които произвеждат повече сигурност за държавата, обществото и гражданите; над разпореждане с ресурси, на които не се гледа като на неизбежни разходи, а като на инвестиции в по-доброто бъдеще на страната ни.
Контролът е двупосочен процес, който оптимизира управлението и гарантира прозрачност. А чисто полицейските, ВКР-ейските, инспектиращите функции се осъществяват от друг тип структури.
Гражданският контрол е на ниско ниво не заради управляващите, а заради управлението – защото липсва модерна, устремена към бъдещето, европейска по форма и национална по съдържание политика, която да бъде контролирана.
Въпрос: Забелязали ли сте, че новата власт в армията иззе и функцията на неправителствения сектор в областта на отбраната? Какви механизми може да се търсят, за да се осъществи по качествен контрол на сектора?
Отговор: Слаб е този неправителствен сектор, който позволява на властта да му изземе функциите. Или е настроен слугинажно, обслужващо, облизващо.
Гражданското общество се свива, снишава, скатава. То, както и повечето медии не просто подтичва след победителите, а се вози в техните самолети и коли, участва в техните пирове и ловни подвизи.
От една страна това е, защото, българският народ започва да сваля гарда, да отпуска ръце, да се поддава на пошлостта, ориентализацията, чалгизирането и опростачването, започва да се страхува, да развива нелиберални нагласи.
От друга страна, ние имаме управление, което смята, че повече държава означава повече държавност, което има командно-административен нагон, убедено е, че без известна доза тоталитарност, сила, здрава ръка, плюс „малце кьотек” няма как да се въведе ред в „тази държава”.
За мен е еднакво контрапродуктивно и да се обявява държавата за вредна и излишна, и да се превръща тя в регулатор на всички обществени отношения, в неокастрена тояга, която да удря през ръцете.
В първия случай се отива към анархия, която никога не е била майка на реда.
Във втория случай се отива към ред, при който всяко несъгласие с бащицата се смята за анархия.
