Изпратено от nslatinski на Пет., 27/08/2010 - 14:18.
Били сме наплашени и сме станали страхливи. Страхливостта е онова "качество", което най-силно ненавиждам у народа ни днес! Страхопъзльовци - навред и наоколо.
Аз самият се боря с какви ли не страхове. Понякога чрез самоконтрол - напр. когато някоя глуповата жена цял час говори глупости по джиесема си в автобуса и дразни хората, а на мен ми пречи да си чета я Хесе, я Бергсон, я Киркегор, аз се въздържам да й направя забележка, защото веднага се питам - а ако това не беше глуповата жена, а тъповата мутра, бих ли направил забележка? Не, не бих. Тогава трай и търпи, казвам си.
Понякога боря страха с мисълта, че точно на мен това не може да се случи - да остана без работа, например.
А понякога просто си казвам, че трябва това, което се иска от мен да го правя колкото мога и както трябва, пък, дето се вика - да става каквото ще.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Били сме наплашени и сме станали страхливи. Страхливостта е онова "качество", което най-силно ненавиждам у народа ни днес! Страхопъзльовци - навред и наоколо.
Аз самият се боря с какви ли не страхове. Понякога чрез самоконтрол - напр. когато някоя глуповата жена цял час говори глупости по джиесема си в автобуса и дразни хората, а на мен ми пречи да си чета я Хесе, я Бергсон, я Киркегор, аз се въздържам да й направя забележка, защото веднага се питам - а ако това не беше глуповата жена, а тъповата мутра, бих ли направил забележка? Не, не бих. Тогава трай и търпи, казвам си.
Понякога боря страха с мисълта, че точно на мен това не може да се случи - да остана без работа, например.
А понякога просто си казвам, че трябва това, което се иска от мен да го правя колкото мога и както трябва, пък, дето се вика - да става каквото ще.