Стратегия Синергия Сигурност

Много силен коментар! Малко са, за жалост, подобни коментари в моя блог. Явно това е не толкова заради коментиращите, а заради неговия, на блога, притежател.
Трудно ми е да отговоря на същото ниво, а и поради това, че имам доста несъгласия. Нещо, че всяко изречение като че ли е вярно или поне правилно, и все пак.
Аз не искам светът да е устроен според моите представи за справедливост, но бих искал да мога да смекчавам последиците от някои крещящи несправедливости в този свят.
Знам, че всяка еднократна помощ не решава дългосрочно никакви проблеми, но съм убеден, че би било добре, ако тя бъде оказана поне веднъж.
Категорично не съм съгласен, че в днешното ни общество всички имаме равни шансове (за равния старт не говоря, това е илюзия). Напротив, обществото ни продължава да се разнормализира и все по-малко стават възможностите (или поне не стават повече) за равен шанс. И изобщо - какво означава равен шанс? Аз не съм го видял и не вярвам да го видя. Това е толкова абсурдно даже да си го помисли човек за България... Защото не е въпросът всички да се на пистата, а някои да тръгват от началото, други - със 100 метра напред, а трети да клечат на метър от финала и да чакат сигналния изстрел. Ами качеството на маратонките, ами толерирането от съдиите, ами изкуствените препятствия? Или те са причисляват към неравния старт? Неравен старт и равен шанс може да има само когато има трайни, неизменими правила и държава, която да следи за тяхното спазване. Ако правилата се изменят произволно в хода на бягането и няма кой да следи дали правилата се спазват, всичко се проваля.
Не мога да приема, че всички уродства на сегашното ни време се дължат на увреждането от времето на комунизма. Това е прекалено лесно обяснение.
Аз познавам виден бизнесмен, който искрено вярва и непрекъснато твърди, че и на милиметър не се е повлиял от комунизма, че е демократ висша степен, а пък се отнася към наемните си работници грубо, безпардонно, понякога като към скотове - само защото са бедни, защото са му наемни работници.
Прекалено лесно и дори плоско е да се дирят обяснения и извинения за сегашните ни прокази, гангрени и гнойни рани с "наследството от комунизма".
Добре, приемам вината ми за днешното състояние на България да е голяма. Само защо така кристално чистият наш български народ обича да се хвали с ум и потентност, но не се чувства изобщо виновен за дереджето си? Та нима виновните, в т.ч. и аз, бяха спуснати с парашут или натрапени с пистолет, опрян до слепоочието.
Политиците са такива, какъвто е народът, който ги е избрал. Ако народът не избира мошеници, наглеци, доносници, алкохолизирани любители на уискито и махленските мачлета, такива няма да ни управляват 20 години.
И накрая, да, ние, дори живелите 7 години при комунизма трябва да си отидем, за да останат тези, които няма да могат да се оправдават с комунизма. тогава те вместо да гледат в огледалото за обратно виждане, ще се взират в огледалото пред себе си и ще бъде нелепо да го наричат криво.
Младите са моята надежда за България, а както аз обичам да казвам - надеждата като първа глупачка умира последна.