Стратегия Синергия Сигурност

Г-н Слатински, разбирам Вашия по-скоро емоционален, отколкото наивен изблик, защото от камбанарията на Вашата възраст и опита Ви не допускам, че още вярвате, че светът ТРЯБВА да е устроен справедливо, т.е. по Вашите собствени разбирания за справедливост. Според мен светът е устроен от нашия Създател достатъчно справедливо и комфортно за всички, които намират своето място в него и постигат своя баланс. Нима вярвате, че раздаването на пари на някой, който изпитва моментна липса може да го направи щастлив и да му осигури „...нормално детство, нормална храна, нормално възпитание и нормални перспективи...” От Вашите примери става ясно, че именно хората,на които Ви се иска да помогнете нямат нужда от пари, на тях им е нужно здраве (за тях и близките им), обичащо семейство и други неща, които – уви – не се купуват с пари.
Слава Богу, колкото и несъвършено и сгрешено да е нашето съвременно общество, едно не може да му се отрече: всеки вече има равен шанс. Да, наистина на всеки е дадена различна стартова позиция, но и това е елемент от предизвикателството на живота. Спомнете си, че преди промените произходът на човека предопределяше категорично шансовете за неговото личностно и професионално развитие. Само представител на кастата на партийната аристокрация можеше да например да се развива в дипломацията или международната търговия. Нима висш офицер можеше да стане някой безпартиен? И пр. А за човека с „обикновено”потекло шансове можеха да се открият единствено, ако успееше да се сроди с аристокрацията (която както в старите времена обаче предпочиташе да се възпроизвежда в своя кръг) ... или ако успееше да избяга отвъд Желязната завеса.
Лично аз виждам тези грозни примери, които посочвате (и които мен също ме вбесяват) като все още неотшумялата инфекция от комунизма, когато "новият социалистически човек" трябваше да е твърд и да не се спира пред нищо, даже и ако трябва да прегази своите близки, да не говорим за чуждите хора. Нима не намирате в поведението на мутрите подобие на поведението на младите партийни наследници или местните партийни дерибеи? Нима държанието на някои арогантни днешни работодатели не Ви прилича на поведението на някой прост селски партиен секретар? Нима отношението на директорите на тогавашните соц комбинати към персонала да беше пропито от уважение и респект към личността? ...
И тази сегашна действителност е творение на всички нас, които родени в комунизма се наложи да организираме нещо, от което имахме някаква бегла представа и изобщо никакъв опит. Е някои бяха по-подготвени... то се видя каква я свършха най-вече за себе си.
Особено голяма е вината на хората, които правеха и правят днешната политика. И не мога да приема, когато казвате „...и аз имам своята, може би малка, но все пак вина...” Вината Ви е голяма, защото от самото начало на прехода до преди 2 години, мисля че станаха, сте от хората, които активно участват в политиката и не следва сега да наричате уродче детето, което сами сте отгледали и възпитали. Но пък това дете има шанс да се сдобие с читаво потомство и току виж след няколко поколения генът на комунизма може и да се изгуби.
За да може да се случи това необходима предпоставка е всички ние, родени и живяли даже и 1-2 години в социализма да си отидем, и то не в смисъл да се оттеглим от активния живот, а наистина да изчезнем по естествен път. Говоря в първо лице, защото това се отнася и за самия мен, който макар и след завършване на университета да съм работил само за европейски фирми и в момента даже управлявам една такава, нося в подсъзнанието си комунистическата зараза и представлявам опасност за моите деца, които мога неволно да заразя с някоя идея останала ми от лекциите по научен комунизъм или от някой тезис на някой пленум на някое политбюро. Или минимално като гласувам на избори и променям техния вот.