Акад. Евгений Примаков след лекцията си „Русия в съвременния свят” дал следния отговор на въпрос от залата:
"Според мен няма македонски език. Има български език".
И понеже темата Македония за мен е изключително болезнена поради идентичностни, биографични, сантиментални и мемоарни причини, не съумявам да се въздържа да не направя коментар на точно тези думи на акад. Примаков.
А иначе...
Иначе мога да кажа много неща за политическата дейност на този световно известен руски разузнавач, учен, дипломат и политик.
Мога да разкажа и за разговорите си с него по време на неговото посещение преди 15-тина години в България като ръководител на руската Служба за външно разузнаване, когато единствената му среща, която медиите отразиха с кадри и текст беше с мен, в качеството ми на председател на парламентарната комисия по национална сигурност. Аз тогава изрично настоях тази среща да не бъде секретна, скрита от обществото и в началото й да присъстват журналисти.
Ето накратко моят коментар за тази изключително важна и донякъде безпрецедентна фраза на Евгений Примаков "Според мен няма македонски език. Има български език" – фраза, произнесена от човек, слязъл след няколко поредни неуспеха и един провал от голямата световна сцена, но така или иначе, извоювал си правото да гледат на него като на личност-институция и като изразител (едва ли не) на позициите на руския истаблишмънт.
1. Блоговете и социалните мрежи, дори нашите казионни медии се изпълниха с най-различни тълкувания на казаното от акад. Примаков. Но аз си мисля, че поне понякога е добре за Македония да говорят и хора, чиито корени са от тази изстрадала, някогашна българска земя. Впрочем, няма съмнение, че корените на славяните в Македония в огромното си мнозинство са български. Но не са малко вече тези славяни-македонци, които за жалост са се отродили от България (тя самата системно ги отродява с отношението си към тях, вкл. на най-високо държавно ниво и чрез ключови институции в държавната ни власт). Не бива да имаме пожелателно мислене и самосбъдващи се заблуди, още повече, че парадиращи с националната кауза присъдружни партии у нас постоянно внасят шум в системата и се превръщат в малки камъчета, които периодически обръщат колата на националните ни интереси.
2. Политиката на сегашното ни правителство спрямо Македония е абсурдно погрешна и тотално сбъркана. С униние констатирам, че това правителство е първото от много демократични години насам, което не разбира същинската проблематика на отношенията ни с Македония и се люшка и лашка от хладнокръвно безразличие с просръбска закваска до откровено патриотарстване с антиевропейски привкус.
3. Макар и в конкретна предизборна ситуация и с манипулиране на информацията от страна на някои високопоставени чиновници и дипломати, беше много правилно и своевременно, че правителството на СДС Филип Димитров (който по принцип е опериран от национално чувство и се оказа неспособен да мисли през призмата на родолюбието) първо призна независимостта на Македония. И президентът Желю Желев има огромна заслуга за това. А депутатите от една стогодишна партия тогава седяха на своите скамейки в парламента, гледаха гузно надолу в краката си и не се присъединиха ни с вопъл, ни със стон към този наистина национално отговорен, пробългарски акт.
4. Д-р Желев буквално, та дори в малко приповдигната, замаяна (кой не знае човешките слабости на тогавашния руски президент!?) атмосфера "принуди" Борис Елцин Русия да признае Македония. Това бе много важно и полезно в онзи момент. И бе сериозен плюс за българската национална кауза.
5. Ако за нещо може да се критикува д-р Желев, то изобщо не е за признаването на Македония, а за грубата негова грешка, когато позволи книгата му "Фашизмът" да излезе на т.нар. официален език в Република Македония. Никога не мога да приема един български президент да се съгласи книгата му да излезе на македонски език... Приемете го като данък, който плащам на своите сантименти и вълнения по темата „Македония”.
6. Парадоксално е, че двама наши политици, които нито са свързани биографично с Македония, нито чувстват цялата специфика, съдбовност и развълнуваност на македонската проблематика, имаха много правилно държавно отношение към политиката, която страната ни трябва да води спрямо младата Република Македония. Това са министър-председателят Иван Костов, който направи не малко да изгради работни и перспективни отношения с Македония, и президентът Петър Стоянов, който заяви, че „историята на Македония е най-романтичната част от историята на България”. Споделям това, независимо от моето иначе много силно критично отношение и към единия, и към другия.
7. За голямо съжаление, точно президентът Георги Първанов, който като научен работник е дал известни доказателства, че разбира македонските въпроси (той именно заради тях бе привлечен като експерт от ръководството на БСП и с публикации по тези въпроси стартира шеметната си партийна кариера), стана символ на едно загубено десетилетие в българско-македонските отношения. Не успя да направи пробив по нито един от главните приоритети, не надрасна политическата си гравитация към македонските социалисти (а техният косъм е сърбомански), не можа да лансира нето една значима идея, която да постави отношенията ни с Македония в европейски контекст и дори постепенно се дистанцира от тази тема, оставяйки я на импровизациите на три поредни правителства.
8. Да си помислим (връщам се към анти-македонската политика на това правителство) кое е по-добре - Македония извън ЕС и на принципа "ке я делиме", или в ЕС, като единствената донякъде възможна гаранция тя да не се разпадне? Аз не разбирам как сегашното ни правителство може с нокти и зъби, без никакви условия да защитава интересите на Сърбия и да я (буквално) взема на гръб, за да я занесе до вратите на ЕС, а в същото време не пропуска случая да размаха заканително пръст на Македония с прякото внушение, че ще види ЕС през крив макарон, заради истеричността на част от македонския политически елит...
9. Може би с това трябваше да започна – България не мисли за Македония през призмата на стратегическите си интереси, не я вписва в своите стратегии и оперативни планове. Македония винаги липсва дори буквално в нашите национални стратегии, вкл. в концепцията/стратегията за национална сигурност. Македония не е мислена и провиждана в другите, небрежно наричани „секторни” стратегии – енергийната, транспортната, информационната, екологическата и т.н. В този смисъл е добре да се поучим от много по-национално отговорната, с колосален стратегически замах мислеща румънска стратегическа визия, в която неизменно фигурира специалното, фокусирано и акцентирано отношение към Молдова.
10. Трудно е да се оцени вредата, която Русия през 20 век нанесе на каузата на България в Македония. Изричам това с болка и колкото и да ми е неприятно. Русия неизменно и съвсем тенденциозно вземаше позиция на страната на Сърбия по отношение на Македония и срещу България по отношение на македонската идентичност, култура и език.
Ето в рамката на тези мои 10 „тезиса” може да се разположи оценката ми за казаното от акад. Евгений Примаков, чието посещение в България всъщност за сетен път преброи основно българските политически русофили, за които остава в сила само едната вяра, че „кат Русия няма втора”. Нищо, че все повече и по-често държавните интереси на Русия се разминават с националните интереси на България.
Ще завърша с тревожната констатация, че посещението на акад. Евгений Примаков се случи в много тежък период на пълзящ разпад на отношенията България-Русия. Ако можех, бих помолил нашия премиер да спре по толкова непросветен, идеологизиран и със стратегическа кокоша слепота да клати лодката на тези отношения, защото поведението му не само не носи ползи на страната ни, но ù отваря фронтове, които са ù напълно излишни и които ù идват малко в повече.
Николай Слатински
22.06.2010 год.
