В предишен текст на този сайт писах за т.нар. „Черни лебеди” - една особено важна характеристика на сегашното сложно, динамично, изпълнено с неопределеност и несигурност време.
Тук ще стане дума за друга не по-малко важна специфика на днешния рисков, а може би рискован свят – за т.нар. „Ефект на Матея”.
Названието на този ефект е дадено от социолога Робърт Мертън и се базира на казаното в Светото Евангелие от Матея: „Защото всекиму, който има ще се даде и приумножи, а оногова, който няма, ще му се отнеме и това, що има” (Мат. 25:29).
Всъщност, преведено на по-разбираем език, става дума за следното.
Ние живеем във време и в свят, когато и най-малкото конкурентно предимство може бързо да донесе огромни печалби, преимущества или ползи.
Ако по-рано, разпределението на благата и на резултатите от оригиналните идеи ставаше относително по-плавно, по-равномерно, с разумни темпове на акумулиране на плюсовете и позитивите, сега се случва нещо коренно, радикално различно –огромната част от пая, от дяловете, от парите и ресурсите се концентрира с колосална скорост в ръцете или в банковите сметки на тънък слой щастливци и удачници, на малцина избраници на съдбата, шанса и джакпота.
Схемата е проста:
Някой получава някак, по някакъв начин известно, може би дори микроскопично предимство – дали защото се досеща пръв да конструира, измисли, изобрети нещо; или защото му е провървяло съвсем случайно; или защото се е оказал преди всички на точното място в точното време (т.е. той става този „който има”).
И към него започва шеметно да се стича анормално голям дял от каймака. Всъщност, той обира практически целия каймак.
Който е имал – нему се дава, неговото се приумножава.
„The rich get richer”!
А тези, които нямат – те няма и да имат, или ще имат твърде малко, нищожна част, трохи, жълти стотинки.
Да, такъв е нашият свят – светът на „Ефекта на Матея”, светът на мрежовите предизвикателства и децентрализираните рискове, на мрежовите структури и децентрализираните системи.
Примери – всякакви и най-различни.
■ Множество мениджъри у нас се опитват да продават наши футболисти на Запад (и на Изток – основно и все по-често).
Но всички, дори и такива не-специалисти във футбола като мен знаят, че ако един играч иска да бъде продаден в нормален клуб и при нормални условия, ако иска да бъде викан в националния отбор (и при това не е син на Боби Михайлов), той трябва на всяка цена да отиде при Лъчезар Танев или при Емил Данчев. Иначе ще рита по картофените ниви на Своге, Мездра, Перник или Дупница.
„The rich get richer”!
■ Точно така - ако даден преподавател си е спечелил славата, че кандидат-студентите, които той подготвя влизат гарантирано в Университета, това привлича към него нови и нови кандидат-студенти, което му дава по-добър и по-широк избор, шансовете му повече от тези кандидат-студенти да влязат в Университета нарастват, с тях расте славата му и с нея това, че го търсят още повече.
■ Аналогично – всеки бизнесмен у нас иска да спечели от шокова приватизация (при правителството на Иван Костов), от обществени поръчки (при правителствата на ДПС-НДСВ и на ДПС-БСП-НДСВ) или от европейски фондове (при правителството на „ГЕРБ”.
Но малцина, крайно ограничен брой безкрайно приближени свои хора печелят поръчка след поръчка и субсидия след субсидия. У тях отива всичко, защото по щастливо стечение на обстоятелствата или поради удачен партиен избор, огромни порции обществени поръчки и евросубсидии минават през тях. И те си наемат подизпълнители, които да изпълнят проекта срещу 20-30% от сумата, останалото чисто и просто си го присвояват.
„The rich get richer”!
■ По сходен начин – забележете! – ръстът и т.нар. „преференциално присъединяване” (или „предпочитано присъединяване” - „preferential attachment”) са характерни за:
-- огромното множество мрежови структури.
-- за функционирането на „Гугъл”.
-- за терористичните групировки.
-- за патологичните болести.
-- за черните дупки.
-- за сексуалните връзки, телефонните обаждания, електронните писма, Facebook- и icq-контактите.
-- за съавторството на учените.
-- за маркетингите “лице в лице”.
-- за социологическите агенции на голфърите у нас.
-- за “социалните епидемии” (заразяване на хората с вируси с идеи) и много, много други.
„The rich get richer”!
Много важно е да се запомни и да се помни – такъв е днешният свят, това е светът на „Черните лебеди” и на „Ефекта на Матея”.
За „Черните лебеди” достатъчно коментирахме по-рано. Сега нека довършим разказа си за „Ефекта на Матея”.
Какво на практика означава това.
Най-напред, да напомним, че известният колумнист от “New York Times” Томас Фрийдман обича да казва къде на шега, къде на истина, че по времето на Томас Хобс по-силният изяждаше по-слабия, а по времето на Томас Фрийдман по-бързият изяжда по-бавния.
Днес няма време за неувереност, колебание, съмнение в силите и способностите, за хленчене, униване и огъване. Днес секундата е с цената на цял живот или поне – с цената на по-добър живот.
Въпросът е да намериш нещо, което е твое конкурентно предимство – което си готов да измислиш, постигнеш, направиш, разкажеш, продадеш, споделиш, съобщиш, напишеш пръв. Не задължително да си най-добрият, а най-борбеният или най-съобразителният, или най-храбрият, или най-смелият, или най-рискуващият.
Важното е да вярваш в силите си, да щракаш с пипето, да търсиш това, което можеш да предложиш, да го предложиш пръв или сред първите, докато другите набират смелост и се оглеждат за подкрепа, застраховка на риска, защитна мрежа под високо опънатото въже, по което трябва да се мине.
Това ти дава възможност да потеглиш най-рано, да станеш „този, който има” и така ще може да ти се даде, да ти се приумножи това, което имаш. Т.е. ще стане възможно да сработи „Ефектът на Матея”.
▪ Нерешителният, съмняващият се, колебаещият се не се досеща, че „Най-доброто е враг на доброто” и че „Направеното през днешният ден е три пъти по-добро от направеното след три дена”.
▪ Нерешителният, съмняващият се, колебаещият се не искат да повярват, че Господ (който и да е той) най-вероятно на всеки от нас е дал нещо като способност, умение, талант и е важно да успееш да намериш това даденото в себе си и да го разгърнеш в пълна мяра.
▪ Нерешителният, съмняващият се, колебаещият се работят за този, който е решителен, който не се съмнява в себе си, който не се колебае. Защото му позволяват да „дръпне” напред, да осребри с много своето малко конкурентно предимство.
Признавам си, че свят, в който властва „Ефектът на Матея” е труден за живеене, напрегнат, безпощаден и изнурителен свят. Това е свят, в който закъснееш ли на старта с миг, губиш на финала с цяла вечност.
Аз не бих писал за този спиращ дъха „Ефект на Матея”, ако той не бе главната характеристика на днешния свят.
Аз не бих писал за този изтискващ жизнените ни сили „Ефект на Матея”, ако неговият свят, светът, който му е подчинен и подвластен не е светът, в който ще живеят моите деца, децата на България.
За мен, вероятно, е вече трудно да участвам в надпревара, в която всички правила са отменени с изключение на едно-единствено правило – „Ефектът на Матея”.
Аз не бих желал да имам много, искам да имам толкова, колкото заслужавам и колкото ми е нужно, за да постигна всичко, на което съм способен. И нито грам повече.
Но когато властва „Ефектът на Матея” по принцип не е възможно да постигнеш толкова, колкото заслужаваш.
Защото постигаш или твърде много, или твърде малко.
Защото „Ефектът на Матея” означава преди всичко едно:
„The rich get richer”!
Николай Слатински
14.05.2010 год.
