Изпратено от nslatinski на Пет., 23/07/2010 - 10:20.
Тук ще съм кратък, защото Ви отговорих и на мейла.
В България състоянието на риск-мениджмънта е трагично. Дори водещи бизнесмени, които са убедени, че трябва да внедряват риск-мениджмънта в своите компании, се превръщат в това отношение във врагове на самите себе си. Те или категорично не искат да разберат, че риск-мениджмънтът се прави така, както трябва, а не така, както те си представят, че трябва и започват да учат своите риск-мениджъри на ум и разум, сковават ги и ги оковават; или пък тези водещи бизнесмени си представят, че риск-мениджмънтът е някаква сложна алхимия, нещо много тайно, като магическа пръчка, вместо да си дават сметка, че това е фина настройка върху дейността на компанията и за да се оптимизира тази дейност, тя (дейността, не настройката) трябва да е поставена на правилни основи и да прави правилно правилните неща. А не да прави правилно неправилните неща или неправилно правилните неща. Освен това близкото обкръжение на висшите мениджъри оказва тотално, последователно, системно саботиране на риск-мениджмънта, защото смята, че той ще покаже техните слабости, а те имат слабости, защото са станали близко обкръжение на висшите ръководители не заради професионални качества, а заради личната си близост с близките ръководители. И накрая, от риск-мениджърите постоянно се иска веднага, незабавно, ама за няколко месеца да дадат явен, голям, осезаем резултат и нито им отпускат хора и ресурси, нито пък им оказват подкрепа, оставяйки ги да се пържат в сока на собствените им нерви.
Текстовете и всички други файлове на този сайт са публикувани при условията на Криейтив Комънс. Можете да копирате, разпространявате и излъчвате материали от сайта с некомерсиалнa цел, стига да го посочите като източник с линк и да разрешите на други хора да ги ползват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им. За всякаква друга употреба извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Тук ще съм кратък, защото Ви отговорих и на мейла.
В България състоянието на риск-мениджмънта е трагично. Дори водещи бизнесмени, които са убедени, че трябва да внедряват риск-мениджмънта в своите компании, се превръщат в това отношение във врагове на самите себе си. Те или категорично не искат да разберат, че риск-мениджмънтът се прави така, както трябва, а не така, както те си представят, че трябва и започват да учат своите риск-мениджъри на ум и разум, сковават ги и ги оковават; или пък тези водещи бизнесмени си представят, че риск-мениджмънтът е някаква сложна алхимия, нещо много тайно, като магическа пръчка, вместо да си дават сметка, че това е фина настройка върху дейността на компанията и за да се оптимизира тази дейност, тя (дейността, не настройката) трябва да е поставена на правилни основи и да прави правилно правилните неща. А не да прави правилно неправилните неща или неправилно правилните неща. Освен това близкото обкръжение на висшите мениджъри оказва тотално, последователно, системно саботиране на риск-мениджмънта, защото смята, че той ще покаже техните слабости, а те имат слабости, защото са станали близко обкръжение на висшите ръководители не заради професионални качества, а заради личната си близост с близките ръководители. И накрая, от риск-мениджърите постоянно се иска веднага, незабавно, ама за няколко месеца да дадат явен, голям, осезаем резултат и нито им отпускат хора и ресурси, нито пък им оказват подкрепа, оставяйки ги да се пържат в сока на собствените им нерви.