Ох, много въпроси ми зададе и наистина здраво ме настъпи по всичките ми болни места!
Честно казано, дългите години, през които се занимавам със сигурност, кризи, конфликти и рискове ме карат да смятам, че мога да бъда полезен на хората, които управляват сложни процеси, средни и големи фирми, многочислени групи хора.
Аз също не съм оптимист, животът ми позволи да познавам не малка част от водещите фигури в бизнеса (някои от тях се преселиха в по-добър свят). Сред тях на пръсти се броят сериозните и умни мениджъри. Едва 3-4 от тези, които познавам са интелигентни, четат, мислят, работят над себе си.
Основният им проблем, доколкото 10-на години вече по различни проекти съм се опитвал да им помагам под една или друга форма, е, че те разсъждават от обратното към правото, от края към началото. Смятат, че щом имат успешен бизнес и много пари, значи са изключително добри бизнесмени, със страхотна интуиция и колосален късмет. Наличието на пари и успех за тях е причината да се самовъзприемат като големи мениджъри. А не искат да видят другата логика - не досега, а отсега нататък причинно-следствената връзка е обратната - ако те са големи мениджъри, ще имат много пари и успехи.
Но за да са големи мениджъри, те трябва да внедряват много внимателно и дълбоко премислено нови технологии на управление. Трябва да забравят, че са всьо и вся и разбират от всичко, а да се обграждат с умни хора, на които да делегират все повече не само правото да предлагат идеи, подобрения, модерни практики, но и правото да реализират тези идеи, подобрения, модерни практики.
Не е лесно да се преодолее убеждението: Щом плащам, значи командвам; щом ти плащам, значи ще слушаш!
За мен е ясно като две и две четири, че управлението на риска е огромен резервоар от изключително необходими идеи, подобрения и модерни практики.
Бедата е, че водещите бизнесмени не позволяват на хората, разбиращи от риск-мениджмънт да са им полезни. Говоря с много приятели, които под една или друга форма се опитват да съветват водещи бизнесмени. Те казват едно и също нещо - не ни позволяват да сме им полезни, смятат, че всичко си знаят и че те и само те имат правото да казват кое да бъде, как да бъде и кога да бъде! Трудно е да се помага и да сме полезни на хора, които всичко си знаят и са монологични.
Разбирам ги, аз също имам жизнен опит и знам за какво става дума.
А за лекциите пред студентите - да, там е моята сила, права си. Ако намеря университет, който да ми предложи хорариум от лекции, означаващ пълен щат, веднага се обвързвам с него.
За останалото - какво да го коментирам. Така е било и така ще бъде. Парите означават всичко: право да се разпореждаш със съдбите на тези, които работят за теб; много повече възможности, перспективи, мадами, отдихи, емоции, тръпки.
Но аз гледам да съм в мир със себе си, да си лягам с чиста съвест, да не гледам в канчето и банковата сметка на другите. Мисля, че ме познаваш и знаеш, че това не е поза, а избор.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _          __        __      _    ___  
| | | | _ _ \ \ / / __| | ( _ )
| | | | | | | | \ \ /\ / / / _` | / _ \
| |_| | | |_| | \ V V / | (_| | | (_) |
\___/ \__, | \_/\_/ \__,_| \___/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.