Стратегия Синергия Сигурност

Това, което ми пишете е не толкова защото аз съм такъв, какъвто ме описвате, а защото вие сте такъв - добър човек, който иска да подаде ръка. Благодаря ви.
Само да кажа, че не се готвя да се поболея ако загубя, защото загубата е част от играта, а има същества, от които и да загубиш не е срамно, защото те са такива, така са загубили човешкия си облик, че човекът винаги е обречен да загуби от тях.
В края на краищата, ако остана с нещо, ще е с някоя добра дума от хората, с някоя моя книга евентуално, а не с това, че някой ме е осъдил, защото е бил силен на деня и не е имал чак толкова морал и етика в душата си, та ми е посегнал чрез съд, вместо да ми се извини, че заради това - да угоди някому, заради някаква кариера, пост, звание, ми е забил нож в гърба.
Ще се боря. Животът мина в борба. Животът е капан. Но не капан, в който ти сам влизаш от лакомия, алчност или слепота, а капан, в който си се родил - и влизаш в него заедно със своите принципи, разбирания, амбиции, мечти, които страшно много ти пречат да се измъкнеш от капана - защото къде-къде по-лесно е да се измъкнеш ако си малко, гъвкаво, слузесто животинче...
А понякога си казвам - а не е ли чест, а не е ли това шанс да се чувствам повече човек, именно ако загубя съдебната битка срещу точно това същество и срещу някого от точно този екип на точно този президент?
Може пък някога (горчива шегичка е това) - да си извадя документ за репресиран от представител на една ретроградна група хора... И така и мен да ме запишат в историята на активните борци срещу пошлостта, бездарието и загърбването на човечността и националните интереси?