Много ми е сложно да отговоря на този умен и добронамерен коментар.
Можете да видите моя отговор до г-н Антонов.
Допуснах грешки, вярно е. За секунда ме извадиха от равновесие, забравих с кого си имам работа.
На техен терен бе играта, аз приех дуела, но трябваше да предвидя, че въпреки неписаното правило в политиката да не се нанасят дълбоки прободни рани, получих такава, при това от острие, намазано със злоба, а злобата е силна отрова, от която нададох почти безсъзнателно вопъл. Този вопъл съдържаше проклинащи звуци, от които те се направиха на силно обидени, със засегнати чест и достойнство.
Не само теренът е техен, не само хорото е тяхно - и стъпките на хорото са техни, и музиката е тяхна.
Господи, как съм издържал 5 години в президентството, в което такива екземпляри са правилото, а не изключението!
Но за другото не съм съгласен - че моето влияние (неформално, политическо) сред младите хора е "огромно". Не е, за жалост не е. За жалост - на мен, защото имам какво да кажа на младите. Но нищо. Като нямам друга надежда за България, мога да си позволя надеждата, че младите хора са последната надежда за България. Те и без мен ще се оправят и ще се справят. Само да побързат. за да видя, че това, заради което тръгнахме през 1989 г. не е съвсем загубено.
Не искам да ме осъдят - знам какво значи това. Но на мен не ми се дава шанс от моя враг да не бъда осъден.
Той не се държи коректно, той иска да причинява болка, да унижава.
Но понякога си казвам - ако бъда осъден, това ще бъде пирова победа, това ще бъде чудовищна несправедливост, това ще бъде престъпление!
А моят любим писател е Достоевски. И там е написано с черни букви по бялата съдба - написано е неизтриваемо и неизбежно: за всяко престъпление има наказание. Няма престъпление без наказание.
И всеки, извършил престъпление дочаква своето наказание!
Само че аз сега вече започвам да се моля - когато видя някой ден, че извършилият престъпление срещу мен е дочакал своето наказание, дано все още съм запазил човешкото в себе си, за да не злорадствам, за да не ми стане приятно, за да не се зарадвам. Защото дори и получилият от Съдбата заслуженото си враг не бива да поражда у нас чувство на тържество и облекчение. Подобно чувство само ще ни принизи до него, до този, който е получил заслуженото - просто защото е живял така, че е нямало как да не го получи...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____                                   
| _ \ __ _ ___ _ __ ___ ____
| |_) | / _` | / _ \ | '_ ` _ \ |_ /
| __/ | (_| | | __/ | | | | | | / /
|_| \__, | \___| |_| |_| |_| /___|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.