Начало :: Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 8
Re: Здравейте г-н Слатински
Изпратено от nslatinski на Пет., 19/03/2010 - 14:51.

Благодаря за написаното, за топлите думи. Приемам ги като морална подкрепа в този труден момент. Вярно е, че като преподавател давам (опитвам се да давам) максималното; вярно е, че от всичко на света, което мога да правя, най-много обичам да преподавам; вярно е, че студентите са като мои деца и се стремя да им бъда полезен, а те ме зареждат с младост и енергия - всичкото това е вярно, но е вярно и че имам свои критерии за истинско преподаване и си давам ясна сметка, че съм далеч от тях - моите образци са вдигнали летвата много високо. Така че не съм се взел насериозно, дори и да чета с радост думи като Вашите.
Включих се в политиката с искрено желание да съм полезен, не съм си и помислял през ноември 1989 г., че трябва да съм в първите редици в Перник, за да стана депутат. Наивността да вярвам, че мога да помогна на България ме доведе до това политическо харакири, да стана съветник на един президент, който после показа, че няма да си мръдне и пръста, за да помогне на България.
Но и в провала на демокрацията в България има и моя вина. И в провалът на Първанов като държавник има моя вина. Аз не мога да се дистанцирам от тези два провала, не мога да казвам - давах максималното от себе си, бях честен и почтен, мислех само за България, не откраднах нищо, не изневерих на принципите си! Дори и така да е било, от тези си вини не мога да избягам. Бил съм в отбор, отборът се е провалил, значи вина имам и аз. Слаба утеха е, че слязох от запътилия се към Нищото влак "СДС" само след 5 години - защото видях накъде се е упътил и няма нищо общо с нашия замисъл, а той продължи да лети към бездната още 15. И че слязох от запътилия се към нищото влак "Първанов" само след 5 години - също защото видях накъде се е упътил и няма нищо общо с това, заради което бях поканен да се кача на него, а той продължи да лети към бездната още 5 години.
И накрая ...
Не е толкова важно за мен, че се чувствате горд, че сте мой студент - вече на 54 години много от себелюбието ми се усмири, животът се навъртя и постави доста неща на мястото им.
Но много важно е за мен да продължите да живеете така - честно, смело, умно и да ми дадете радостта някой ден аз да кажа - гордея се, че сте бил мой студент!

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____            ___   _        
 |  _ \   _ __   |_ _| | |   ___ 
 | | | | | '_ \   | |  | |  / _ \
 | |_| | | | | |  | |  | | |  __/
 |____/  |_| |_| |___| |_|  \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.