Изпратено от nslatinski на Вт., 18/03/2010 - 16:53.
Благодаря! Има изходи от делото, които изобщо няма да са успех. След като нито Софиянски, нито Костов, нито Румен Петков не бяха за нищо, ама съвсем за нищо не само осъдени, но дори и порицани, може аз да съм осъден!
Всъщност, ултиматумът на Румен Марков е очевиден - той иска или да ме унижи (ако приема условията му да си плюя на лицето, името и биографията, та да не мога да погледна после децата и студентите си в очите), или да ме осъди (ако, както навярно той предполага, аз откажа да капитулирам).
Аз ще уповавам и ще се надявам само съдията да е безпристрастен, почтен, спазващ както буквата, така и духа на законите! И ще поискам да ми са даде възможност да опиша накратко с факти всички тези брутални репресии, на които бях подложен две години наред в Академията на МВР. Ще настоявам да се разпита секретарката на Румен Марков, за да каже тя - аз дадох ли му като на приятел на флашка цялата си архива като президентски секретар - за да му помогна. Ще назова имената на професори и доценти, които могат да бъдат попитани - аз писах ли му първите 6 месеца становища по стратегии и закони, които президентът му ги възлагаше, а той ги прехвърляше в Академията на МВР и на мен в частност, като негов предшественик. Ще призова колеги да свидетелстват дали не ми се подхвърляха анонимни писма (пазя ги) да млъкна след излизането ми на книгата "На вниманието на президента". Ще помоля съдията да попита мои колеги даваха ли ми се достатъчно часове за лекции или те си деляха часовете с мен. Дали не спечелих с конкурс своето място и защо не бях назначен. Дали ме държа фактически две години на половин заплата. Ще помоля да се позволи на тогавашни бакалаври, които искат да свидетелстват (ще ги призова от сайта си) - дали не съм бил стойностен преподавател, дали не са били впечатлени от мен, дали ми е в стила да клеветя и обиждам. Ох, могат, както са казвали някога през април 1976-а (без да се сравнявам с тези светци) и да ми изпият кръвчицата, ама ще им приседне. Иска ли президентството война, иска ли Румен Марков война - ще я получи. Моята чест и моето достойнство скъпо ще им ги продам.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Благодаря! Има изходи от делото, които изобщо няма да са успех. След като нито Софиянски, нито Костов, нито Румен Петков не бяха за нищо, ама съвсем за нищо не само осъдени, но дори и порицани, може аз да съм осъден!
Всъщност, ултиматумът на Румен Марков е очевиден - той иска или да ме унижи (ако приема условията му да си плюя на лицето, името и биографията, та да не мога да погледна после децата и студентите си в очите), или да ме осъди (ако, както навярно той предполага, аз откажа да капитулирам).
Аз ще уповавам и ще се надявам само съдията да е безпристрастен, почтен, спазващ както буквата, така и духа на законите! И ще поискам да ми са даде възможност да опиша накратко с факти всички тези брутални репресии, на които бях подложен две години наред в Академията на МВР. Ще настоявам да се разпита секретарката на Румен Марков, за да каже тя - аз дадох ли му като на приятел на флашка цялата си архива като президентски секретар - за да му помогна. Ще назова имената на професори и доценти, които могат да бъдат попитани - аз писах ли му първите 6 месеца становища по стратегии и закони, които президентът му ги възлагаше, а той ги прехвърляше в Академията на МВР и на мен в частност, като негов предшественик. Ще призова колеги да свидетелстват дали не ми се подхвърляха анонимни писма (пазя ги) да млъкна след излизането ми на книгата "На вниманието на президента". Ще помоля съдията да попита мои колеги даваха ли ми се достатъчно часове за лекции или те си деляха часовете с мен. Дали не спечелих с конкурс своето място и защо не бях назначен. Дали ме държа фактически две години на половин заплата. Ще помоля да се позволи на тогавашни бакалаври, които искат да свидетелстват (ще ги призова от сайта си) - дали не съм бил стойностен преподавател, дали не са били впечатлени от мен, дали ми е в стила да клеветя и обиждам. Ох, могат, както са казвали някога през април 1976-а (без да се сравнявам с тези светци) и да ми изпият кръвчицата, ама ще им приседне. Иска ли президентството война, иска ли Румен Марков война - ще я получи. Моята чест и моето достойнство скъпо ще им ги продам.