Защо не гледах дебата

Снощи реших да не гледам дебата!
Защо?
Първо, имах да правя нещо по-смислено – четенето на книги. След като едно локално зло ме пенсионира, водено от омразата на посредствения към можещия, аз наблягах на книги, слабо свързани или изобщо несвързани с науката. Сега, постепенно, след пауза от половин година, научните книги се завръщат постепенно на моето работно място вкъщи.
Второ, исках и искам да запазя сетивата си свежи, неповлияни от предизборни пози и позиции. Отдавна съм се убедил, че политици, кандидатстващи за такива постове, трябва да бъдат оценявани не по това, което говорят преди избори, а по онова, което правят след тях.
Трето, преследваше ме усещането, че този дебат съм го гледал. И съдейки по коментарите за него, явно това усещане е било вярно.
Два монолога не правят диалог. Рецитирането на подготвени от екипите реплики, старателно репетираните импровизации, отдавна замислените експромти, говоренето на правилните за аудиториите, към които се стремиш, неща – това не е дебат, не е дискусия.
Винаги съм си казвал – в днешното свръхпретрупано от информация време ние знаем толкова много за всеки един от този род политици. Всеки от тях е бил като на длан. Ние сме наясно кой стои зад тях и чии интереси те представляват (и-или обслужват). Е, какво за час и половина (делено на две) може чак такова нещо да ни каже даден политик, че да преобърне нашите мнения и нагласи?
И действително, след като системно разчиствам (когато забележа, разбира се, защото не проучвам старателно пишещите на моята стена) от своя Фейсбук онези, с които имам човешка, политическа, ценностна и гражданска несъвместимост, аз съм селектирал голяма част от своите приятели до сходност с вижданията ми, така че моят Фейсбук несъмнено е видял онова, което е искал да види при този дебат. Най-ясно го е формулирал един уважаван Фейсбук-приятел: 10:0 за Радев! Прав е Талмудът – ние виждаме нещата не каквито са те, а каквито сме ние.
И четвърто, което е следствие от неизменните ми статуси след първия тур. Какъв дебат, какви пет лева!? Няма да коментирам дори казаното от двамата дори по моята мъка – Македония и по моята болка - Крим.
Балотажът не е обикновен избор. Това е Избор с най-голямата буква И. Това е борба не от типа и-и, а от типа или-или.
Балотажът е Избор между България, от една страна, и ББ и Ердоган – от друга.
Балотажът е Избор между Промяната и Статуквото.
Балотажът е Избор между европейска България и ориентализирана България.
Балотажът е Избор между Нормалността и Авторитаризма.
Балотажът е Избор между Почтеността и Крадливостта.
Такъв дебат е добра практика за уредените, демократични държави. При нас той е някакъв формален жест към стандартните, утвърдени, логични и задължителни практики. Само че това са практики, повтарям, в западни, демократични, нормални и устремени към Бъдещето държави. България все повече не е такава държава. Заради последното загубено десетилетие, причинено ни от един разпасал се, арогантен, говорещ с цинизми и безскрупулен политик. Който чрез своята марионетка се опитва да хване последния влак за връщането си на черен джип във властта.
За да направя този Избор на мен вчерашният дебат не ми бе нужен. Този дебат не бе нужен – според твърдото ми и категорично, макар и единствено лично мое мнение – и на българския народ. Ако нашият народ, всички негови етноси и религии, не са осъзнали за какво ще се гласува в неделя, то и този дебат няма да им помогне.
  
  19.11.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___  __  __               ___    _  __
|_ _| \ \/ / _ __ ___ / _ \ | |/ /
| | \ / | '_ ` _ \ | | | | | ' /
| | / \ | | | | | | | |_| | | . \
|___| /_/\_\ |_| |_| |_| \__\_\ |_|\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.