Дълго се колебаех дали да пиша и аз за срама, който България и българите браха при абсолютния и абсурден позор на Румяна Желева пред депутатите от Европейския парламент.
Едно, че практически всичко по този повод бе казано, така че трудно мога да добавя нещо съвсем ново и особено оригинално.
Второ, че по принцип не е почтено да риташ падналия, а Румяна Желева и Бойко Борисов паднаха твърде ниско и доста низко.
Трето, за неизбежно довелите до позора причини аз съм писал толкова пъти, че мога само да се повторя, а не ми се заема една от изтърканите в редица коментари из медиите поза – на „Аз нали ви казах”.
И четвърто, каквото всеки от нас да каже и да напише за преживяното от страната и обществото ни унижение, от това на никого няма да стане по-леко, защото няма да се изтрие по никакъв начин лекето, лепнато върху родината ни.
След „българския чадър” и „атентата” срещу папата, едва ли е имало друг случай на толкова злост, сарказъм, охулване и оплюване по български адрес в западната преса!
И все пак... И все пак. И все пак? И все пак! И все пак!!!
Не мога да премълча точно в този миг – въпреки нежеланието ми да говоря. Защото умът ми не побира тази нелепост, а нещо повече – глупост, абсолютна глупост – да не бъде оттеглена или да не се оттегли сама Румяна Желева - за да се намали донякъде ефектът от срама, позора и унижението за България!
Господи, та подобен ход е не просто задължителен. Той е логичен. Той е естествен. Той е нормален. Той е неизбежен.
Тогава за какво става дума: за невъзпитаност, за ниска култура, за гьонсуратлък, за безпардонност или просто за липса на морал?
За какво Бойко Борисов и Румяна Желева се държат като удавник за сламка за мисълта „Дано се размине!”
Та след този безпрецедентен скандал няма как на Румяна Желева да й се размине, дори някак съвсем случайно тя да оцелее и да бъде избрана за еврокомисар! Нейната политическа, експертна и човешка чест е опетнена, тя ще стане „куцо пате”, „сламен човек”, непрекъснато напомняне за един фарс с размерите на провал.
Всяко нейно появяване ще предизвиква в Европа нервен потрес от преживяното от нея унижение. Защото Румяна Желева се яви там не като стажантка, надяваща се на някаква, каквото и да е, но добре платена работа из европейските структури, а като кандидат за европейски комисар!
Ужас, всичко българско и родно у мен се изчервява от срам и от възмущение само като си спомня за излагацията на Румяна Желева!
Но тук ми се ще да посоча петте ключови (макар и банални, многократно акцентирани от мен – достатъчно е човек да се порови из моя сайт) рискови фактори, предопределили срама и позора на Румяна Желева и политическия й ментор Бойко Борисов:
♦ Безпрецедентно слабият, не основан на каквито й да било професионални критерии и изисквания за конкурентни предимства кадрови подбор в „ГЕРБ”.
От месеци изтъквам този факт, бия тревогата и аз, заедно с мнозина други анализатори.
Бойко Борисов, който очевидно няма представа как се постига съвременен професионализъм, какъв труд и какви обеми теоретични и практически знания са необходими, за да се управляват сложни процеси, има изкючително ниски изисквания за заемането на който и да било пост. Всъщост, главното изискване към кандидата е да го гледа него, Бойко Борисов с възхита, възторг и възхала в очите!
Лична преданост, послушание, покорност – това са все признаци, по които се прави изкуственият подбор в „ГЕРБ”. А подобни „качества” не изискват особена душевна чистота, те могат също така да бъдат симулирани. Още повече, че Бойко Борисов гледа на хората си като на педали, бутони, клавиши, копчета, лостчета, които трябва да бъдат натискани по подходящ начин и управлението заспива!
Когато предложиха именно този комисарски пост на Румяна Желева, една моя много добра приятелка, умен човек и почтена личност, ми каза с радост, че сега настъпвал моят час! Защото такива като мен, които могат да подготвят Румяна Желева за този пост и да й са високо професионални съветници били малко – 5-6 човека. В „ГЕРБ” нямало начин да не се досетят за мен, ако изобщо някой там чете и се интересува от национална сигурност и то в области, в които Румяна Желева е лаик, а аз съм имал толкова публикации и експертен опит.
Не, казах на моята приятелка, да се надява, че точно за мен ще се сетят е абсурд! Защото на „ГЕРБ” не са им нужни умни, а послушни хора, не са им нужни можещи, а предани хора, не са им нужни знаещи, а верни хора...
Но е факт, че не сме повече от десетина души в България специалистите, които можеха да „подковат” Румяна Желева за поста, за който я препитваха в Еворпейския парламент. И тя щеше да говори със знание, с увереност, с разум и нямаше да се изложи така бездарно, като студентка, която е вече в пети курс и вече седми път не може да вземе своя изпит от най-първата сесия...
♦ Бойко Борисов смята, че високият му рейтинг и непонятната харизма са достатъчни, за да прави каквото си поиска, без да се съобразява много-много със законите на страната и с ценностите на обществото.
Примерите са изключително много, да напомня само как съзнателно не се побираше в правомощията на главен секретар на МВР, а ги надхвърляше когато си пожелаеше, въпреки разпоредбите в тази насока на Закона за МВР. Или как си взе отпуск за участие в изборите за Народно събрание като водач на листи в НДСВ, т.е. зае ясна политическа позиция, а после се върна в МВР – едно от двете задъжително деполитизирани министерства! Ами безпринципното му отношение към очевидните конфликти на интереси на негови министри? И т.н., и т.н., и т.н.
Вътрешното му убеждение, че той винаги е прав, щом е всенароден любимец, а законът може да се спазва само когато му изнася, се превърна в негов стил, в негово правило, в негова норма, в негова втора природа.
Е, в случая с Румяна Желева БойкоБорисовщината по отношение на закони и ценности катастрофира. Защото това, което минава в страната ни, т.е. в държавата на ширещото се беззаконие и-или неуважение към законите, в обществото на загърбените или-и ерозирани ценности, в Европа неизбежно в един момент ще удари на камък. Ето, че удари. И трясна по челата и Бойко Борисов, и негавата евроизбранница. Беше неизбежно това да се случи. Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода...
Остава само да се надяваме, че аналогична на европейската принципност ще покажат и българските институции и тогава няколко министъра и две десетки депутати на „ГЕРБ” ще бъдат отстранени за конфликт на интереси и игнориране на законите и ценностите на демократичното общество.
♦ Агресивно насажданата заблуда, че Бойко Борисов и „ГЕРБ” имали силни позиции в Европа.
Впрочем, ако Бойко Борисов имаше уши да чуе поне своите евродепутати, при условие, че те имаха смелост да му кажат истината, той щеше да знае, че авторитетът му в европейските структури пада - стремглаво. Постепенно там започват да се вчитат в биографията му, да се вглеждат в делата му, да разглеждат решенията му под лупа.
Ясен знак му бе даден още с пълното пренебрежение към неговата кандидатка за еврокомисар при подялбата на постовете. Той бе може би единственият премиер, на когото просто съобщиха какво е останало за страната му от многобройните постове и не му бе даден никакъв, дори от кумова срама шанс да се бори за нещо повече. Уведомиха го лично само, за да не го научи от медиите.
Така Бойко Борисов попадна в капана на собствените си заблуди и на разпространяваните от подвасалните му евроексперти (може би добронамерени) лъжи – че в Европа са едва ли не луди по него. Ако не бе попаднал в такъв капан, той щеше да има много реалистична представа какво го чака и навярно би предложил за еврокомисар Николай Младенов, чието избиране нямаше да породи и най-елементарни въпроси от парламентарната зала.
♦ Сбърканата стратегия на Бойко Борисов постоянно да обвинява другите и да намира у другите причини за собствените си неудачи и неуспехи.
Верен на своя манталитет, свикнал безнаказано да се оправдава за всичко с действията и бездействията на някой друг, който пречи, саботира, води подривна дейност, пуска хванатите от него бандити, опосква държавния бостан и т.н., Бойко Борисов изпадна в делириумно състояние да не може да вижда своите грешки и вини, а да търси във всичко чужди козни, чужди заговори, чужди злоумишленности.
Това премина в чувство за безпогрешност, а оттук до неверния прочит на всяка една по-сложна и по-заплетена ситуация е само една крачка. Точно както престъпността се бе надигнала, за да навредяла на правителството, точно както земеделците протестират, защото били проводници на користни задкулисни интереси, точно така и за изобличаването на Румяна Желева не се потърси истината, за това, какво се казва за нея, а се посочи с пръст кой го казва.
Да, и на мен ми е малко гадничко, че точно българка-евродепутатка влезе в словесна престрелка с Румяна Желева, но ми е много гадно, че западни вестници, телевизии, сайтове избълваха срещу Румяна Желева порой от уличаващи факти и писаха двойка за представянето й, при това с квалификации (напр. за непознаване на географски факти и сведения), които са направо унищожителни.
♦ И накрая, нека посочим притъпените и закърнели сетива на Бойко Борисов по отношение на общуването с медиите, илюзията, че той няма нужда от ПиАр, защото самият си е най-добрият ПиАр.
Оказа се, че човекът-ПиАр Бойко Борисов, този истински феномен на ПиАр-а, този продукт на ПиАр-ното общество – обществото на промитото масово съзнание и на огромните множества промити индивидуални мозъци, - се провали на своя първи истински ПиАр изпит!
Ето до какво водят медийният комфорт, обслужването от медиите, общуването с послушна, меркантилна, бицепсоопипваща журналистика!
Бойко Борисов бе сметнал, че журналистиката е само такава или че тя винаги ще бъде само такава. Каква такава? Ами сляпа за неговите премиерски грешки, сляпа за неговите несполуки като главен секретар на МВР, сляпа за неговите провали като столичен кмет, сляпа за най-интригуващите местенца от биографията му, сляпа за кадровия му подбор, сляпа за лобистките кръгове около висшето ръководство на партията му и много други внезапни медийни ослепявания или кокоши слепоти.
Така Бойко Борисов се оказа със загубени рефлекси, объркан, неадекватен, на моменти елементарен - при първия случай, когато грубата му грешка, в случая наречена Румяна Желева, не можа да бъде скрита от българското общество и медиите бяха принудени да я отразят по подобаващ начин!
До голяма степен засилващото се до оглушителност ехо от провала на Румяна Желева влезе в резонанс с крайно неадекватните реакции на Бойко Борисов.
Той не само не намери верните ходове, но задълбочи провала й с дезориентираните си, взаимно изключващи се коментари и с нервните, не дотам възпитани реакции. Реакции, понякога не на премиер, а на охранител – напр. заканите, че ще бие БСП. Вярно, че ще я бие на избори, но нали тъкмо определени хора с определени вратове обичат да се хвалят, че бият и биенето им е второто аз, най-прекият метод за общуване с тези, които не им харесват...
Бойко Борисов трябва много да се замисли, защото тепърва го чакат ПиАр изпитания – когато започне да става ясно колко струва правителството му и какви са всъщност резултатите от неговата дейност.
Веднъж спукан, големият ПиАр балон може много бързо да се спихне – до степен да не може никой да си представи имало ли е въобще балон и как сме могли да му се радваме толкова много и толкова дълго.
Нека спрем дотук.
Вече е безпощадно ясно, че и в случая с Румяна Желева, ние като истински българи не само ще изядем тоягите и ще изближем солта, но накрая ще платим и парите, които дължим – до стотинка, до евроцент.
Убеден съм, че болката от случилото се в пленарната зала на Европейския парламент ще позволи на обикновените българи да прозрат много детайли, много нюанси, много подробности от пейзажа на нашата политика.
Хубавото е, че ще станат значително по-малко поводите и причините за същите тези обикновени българи да се оправдават, че нищо не знаят, че им липсва информация, че си нямат представа за реалното положение на нещата.
Лошото е, че дори при тази обилна порция от информация за замисляне, напълно възможно е да не бъдат направени нужните изводи, а всичко да мине и замине...
Защото както се видя добре през последните години, на огромното мнозинство от обикновените българи им е по-добре да се правят на ни чули, ни видяли, защото така снемат от себе си моралната отговорност за собственото си настояще. И още повече – за собственото си бъдеще.
Николай Слатински
14.01.2010 г.
P.S. Ако можех бих призовал Румяна Желева да се опомни и да подаде оставка - най-безболезненият начин за излизане от тази безпрецедентна ситуация. Докато не е станало прекален късно дори за този ход на последния шанс за спасяване на достойнството й за измиване на образа и облиса на България.
