Има горчива истина в тези думи. Защото няма по-тежко предизвикателство за един човек от това - да се изправи пред дилемата: или да съхрани себе си, принципите си, честността и порядъчността си, логиката си - въпреки че светът е все повече ирационален; или да зачеркне всичкото това, което е неговата същност, всичко нормално, разумно, истинско в него, цялата си досегашна рационална логика и да се хвърли със затворени очи в ирационалността на живота - там, където колкото по-малко принципи и ценности имаш, колкото си по-брутален, безчовечен и безогледен, толкова по-лесно се справяш.
Това е въпрос на личен избор. По-трудното е доколкото е възможно, да останеш верен на себе си. Рискът тогава е един - да няма Бог, който някой ден да ни възнагради за усилията да сме човеци. Но ако няма Бог, тогава няма смисъл и замисъл в живота, така че каквото и да направим, не би имало и елементарна гаранция, че ще ни е на полза. Защото, както бе казано у един велик творец - Когато няма Бог, всичко е позволено.
Аз обаче все си се надявам, основавайки се и на моя човешки, жизнен и личен опит, че рано или късно за всичко идва Съд, Оценка, Възмездие и Възнаграждение.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _    __        __           ___          
| || | \ \ / / __ _ / _ \ _ _
| || |_ \ \ /\ / / / _` | | (_) | | | | |
|__ _| \ V V / | (_| | \__, | | |_| |
|_| \_/\_/ \__,_| /_/ \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.