Благодаря Ви! Честно казано, искрено ме трогнахте с този коментар! Съвсем честно си го признавам - наистина!
В много отношения сте много прав. И аз не искам да ви огорчавам повече, като "ви отварям очите" и ви натрапвам моята истина. Такава, каквато е тя вече я споделих.
В края на краищата никак не е малко това, че сте толкова далеч от България и я чувствате толкова близка.
Аз искрено допускам, че може би нещо не разбирам. Може би ми е късно да променям логиката на разсъжденията си и затова навярно не мога да проумея ирационалността на българската действителност.
Приемам, че наследството е тежко - от Тройната коалиция, разбира се. Това беше бездарно, безидейно и безнадеждно управление. За него всяка лоша дума е твърде добра, защото би била комплимент.
Оттук нататък вече може да се спори. Но защо да се спори, след като истината няма да се роди от нашия спор, а от реалността и това, което ще се постигне.
Аз не говоря за стратегия като документ от 300 страници със срокове и отговорности по 500 наболели проблема на България.
Повече говоря за пълната неспособност (според мен) да се формулира някаква работеща идея - какво прави и какво ще правим. Лашкане в разни посоки, лутане, обграждане с невинни създания за съветнички, завършили най-много семестриално, наблягане на лични и корпоративни интереси, налагане на свои протежета. Но защо да ви огорчавам. Каква е ползата от убитата вяра на един честен и почтен човек в далечното Фриско?
За европейските пари също можем да спорим. Доколкото съпартийците на премиера в Европа всъщност му дадоха пари в аванс, донякъде празен чек. Ок, парите са за България. Но нито са много, нито се решаващи.
Вероятно волята е много по-важна сега от мисленето. Може би енергичността е много по-важна от анализа. Кой знае.
Единственото, което не мога да приема е оплакването, постоянното оплакване за тежкото наследство. Разумният анализатор, експертът отстрани, нормалният гражданин има право да ожалва своето правителство колко тежко наследство е получило. Но те, тези министри - ами те за това са там, дявол да го вземе! Кой се оплаква от, кой се сърди на, кой се обижда на, кой псува и ругае наводнението, земетресението, урагана? Тежкото наследство е като природно, обективно явление. Вместо да се оправдаваш с него (преди беше малко по-различно: "ние ги хващаме, те ги пускат") - ако не можеш, махни се, не хленчи, не се вайкай, не чупи пръсти в безсилие; а ако можеш - гледай ако трябва и от кожата си да излезеш, но да минимизираш негативните последствия от урагана и да оптимизираш ползите от него. Затова си правителство.
Аз защо не се хващам? Защото смятам, например, че не мога да се справя. А те са се хванали - ами да управляват тогава...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _  __  _   _   _   _      _    
__ _ | |/ / | | | | | | | | / \
/ _` | | ' / | | | | | |_| | / _ \
| (_| | | . \ | |_| | | _ | / ___ \
\__, | |_|\_\ \___/ |_| |_| /_/ \_\
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.