Хана Аренд, „Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото“

Това е изключително известна и – оказа се – безпощадно критикувана книга!
Аз стигнах до нея, вървейки по следите на насилието в човешката история, проблематика, която е интегрална част от Науката за сигурността.
Изключително показателни за тази тематика са 30-те и 40-те години на миналия век в Германия и Съветския съюз с нечовешките и безпределно жестоки техни концлагери.
Постепенно на преден план излезе Холокостът – чудовищно явление, за което аз нямам рационални обяснения. При това вече съм изчел огромна литература, огромна част от която е сърцераздирателна и непостижима за нормалния човешки разум.
В същото време, феноменално популярната теза за баналността на злото, лансирана от Хана Аренд ме караше още по-внимателно да прочета тази нейна книга. Та нали в нея въпросната теза е била обоснована.
Така че книгата „Айхман в Йерусалим“ трябва да бъде прочетена!
Чудесно е, че книгата излезе на български език.
От друго произведение на Леа Коен, с която в началото на Прехода бяхме от едната страна на барикадата, знам за нейното негативно отношение към книгата на Хана Аренд и към самата Хана Аренд.
Но, признавам си, имах вътрешна съпротива да приема нейната критичност. Първо, защото Хана Аренд е спечелила признанието ми с други свои книги, а освен това бях невероятно силно впечатлен от кореспонденцията ѝ с Мартин Хайдегер! Да, да добавя, че така или иначе аз не мога да погледна към Холокоста с очите на евреите и затова не съм в сътояние да смятам, че каквото и да било мое схващане за него е меродавно и безукорно морално.
Но ето, че тази критична статия на Леа Коен, към която давам лин тук, ми подреди пъзела, сглоби ми смисъла и макар че прочетох статията след като бях приключил с книгата на Хана Аренд, почувствах как по силата на някаква обратна връзка, аз преосмислям и самата книга.
Сега вече откривам в оценките си разочарование от книгата. Постфактум си казах, че всъщност съм очаквнал много повече от нея.
За книгата на Хана Аренд вероятно може да се каже като за музиката на Вагнер, че е по-хубава, отколкото звучи, но аз не бих го казал, защото и по този въпрос Леа Коен разбира всичко далеч по-добре от мен.
И накрая, за баналността на злото. В мои лекции и публикации за подробностите от политическия живот, често говоря за нея. Като прочетох книгата на Хана Аренд, много силно се изненадах, че тук за тази световно известна теза – за баналността на злото, всъщност почти не става дума, максимум са ѝ отделени двадасетина реда, без дори да е (поне на мен) напълно ясна всъщност тезата на Аренд що е това Баналност на злото. Породи се натрапчивото усещане, че всеки друг автор разбира тази нейна теза както иска и както я разбира, а аз съм бил подвластен на някои по-известни нейни интерпретации.
https://www.capital.bg/light/neshta/2021/05/28/4214014_hana_arend_v_bulg...
  
  29.05.2021 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                       _   _   ____  
___ __ __ __ _ | | | | / ___|
/ __| \ \/ / / _` | | |_| | \___ \
\__ \ > < | (_| | | _ | ___) |
|___/ /_/\_\ \__,_| |_| |_| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.