Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи – 3 (В огледалото на СИПРИ)

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2009 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
  ► Според СИПРИ, за 2004-2008 год. при продажби на основните оръжия – танкове и бойни бронирани машини, самолети и вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи и др. - класацията е (цени в долари от 2005 год.):
  Светът – 114 386 млрд. дол. (само за 2008 г. – 22 681 млрд. дол.).
  1. САЩ – 34 901 млн. дол. (само за 2008 год. – 6 159 млн. дол.).
  2. Русия – 28 536 млн. дол. (за 2008 год. – 5 953 млн. дол.)
  3. Германия – 11 450 млн. дол. (за 2008 год. – 2 837 млн. дол.).
  4. Франция – 9 607 млн. дол. (за 2008 год. – 1 585 млн. дол.)
  5. Великобритания – 5 132 млн. дол. (за 2008 год. – 1 075 млн. дол.).
  ...
  32. България - 101 млн. дол. (за 2008 год. – 5 млн. дол.).
  За България данните се разпределят по години така:
  2004 год. – 16 млн. дол.
  2005 год. – 66 млн. дол.
  2006 год. – 5 млн. дол.
  2007 год. – 9 млн. дол.
  2008 год. – 5 млн. дол.

  Тези данни показват нагледно състоянието на българския ВПК. В интерес на истината обаче, както многократно е подчертавано, в тях не са включени въоръжения и муниции (напр. леко стрелково оръжие и боеприпаси), с които ние все още и засега пробиваме тук-там на някой и друг (основно рисков) пазар.

  След свиването на световната търговия с оръжие в края на 20 век, през новия 21 век се наблюдаваше устойчива тенденция на нарастване на сделките. Но през 2008 год. има известен спад:
  2004 год. – 20 963 млн. дол.
  2005 год. – 20 933 млн. дол.
  2006 год. – 24 439 млн. дол.
  2007 год. – 25 370 млн. дол.
  2008 год. – 22 681 млн. дол.

  Ето какви са данните за продажбите на двете водещи държави в тази област - САЩ и Русия:
  ● САЩ
  2004 год. – 6 648 млн. дол.
  2005 год. – 6 786 млн. дол.
  2006 год. – 7 394 млн. дол.
  2007 год. – 7 914 млн. дол.
  2008 год. – 6 159 млн. дол.
  ● Русия
  2004 год. – 6 353 млн. дол.
  2005 год. – 5 485 млн. дол.
  2006 год. – 6 186 млн. дол.
  2007 год. – 4 559 млн. дол.
  2008 год. – 5 953 млн. дол.

  Няколко години поред Русия изпреварваше по продажби САЩ, но след 2003 год. двете държави отново и изглежда трайно си размениха местата. За периода 2004-2008 год. САЩ държат 31 % от световния пазар на тези основни видове въоръжения, а Русия – 25%.
  В условията на революцията във военното дело и в процеса на трансформация на своите въоръжени сили, САЩ бяха насочили приоритетно към армията, авиацията и флота си най-модерните оръжия и бойна техника. Това снижи донякъде обемите на сделките с други държави. Сега американските компании действат на международните пазари както само те знаят и могат. А зад гърба им, както винаги, твърдо стои и като челен отряд пред тях всеотдайно лобира за сделките им американската държава – чрез президент и вицепрезидент, чрез конгресмени, министри, дипломати и неправителствени организации.
  Първите изводи са, че подобна политика ще се води и новата администрация на президента Барак Обама.
  Впрочем, при практически глобалните симпатии към първия тъмнокож държавен глава в широката евроатлантическа общност (двете Америки и Европа), както и въобще извън Африка, засега много трудно може да се видят очертанията на някаква негова стратегия във всички области и системи на националната сигурност – външна политика, отбрана, специални служби, вътрешна сигурност, обществен ред и т.н.

  ВПК е пред нови задачи, поради новия характер на войната - тя е все по-асиметрична и мрежоцентрична; за армиите зачестяват нови мисии - кризисен и рисков (но не рискован) мениджмънт, peace-keeping и peace-building ; а и борбата срещу тероризма се нуждае от нови технологии – най-малкото за комуникации и разузнаване.
  Инвестициите във въоръжения и техника ще нарастват, което означава, че ще нарастват и амбициите за нови и нови продажби, като част от възвращаемостта на вложените ресурси и в името на печалбите на акционерите на водещите компании.
  Може да се предполага нарастване на необходимостта от нови военни кампании (и полигонни войни), защото е очевидно, че най-доброто изпитателно поле за всеки вид оръжие е бойната поле; както и че най-изгодната утилизация на старите въоръжения и боеприпаси (за да се освободи място в арсеналите и складовете за нови) е отново на бойното поле.

  По военни продажби за 2007 год., в текущи цени, първите десет компании в света са следните (Китай тук не е включен в статистиката):
  1. “Boeing”, САЩ – 30 480 млн. дол.
  2. “BAE Systems”, Великобритания – 29 850 млн. дол.
  3. “Lockheed Martin”, САЩ – 29 400 млн. дол.
  4. “Northrop Grumman”, САЩ – 24 600 млн. дол.
  5. “General Dynamics”, САЩ – 21 520 млн. дол.
  6. “Raytheon”, САЩ – 19 540 млн. дол.
  7. “EADS”, сборна от Германия, Великобритания, Италия, Испания – 13 100 млн. дол. (с тази компания вече много години наред нашето Министерство на отбраната упорито и необяснимо отказва да сътрудничи).
  8. “L-3 Comminications”, САЩ – 11 240 млн. дол.
  9. “Finmeccanica” , Италия – 9 850 млн. дол.
  10. “Thales”, Франция – 9 350 млн. дол.

  Сред първите 100 компании от отбранителната индустрия, най-много представители имат САЩ – 45. От Западна Европа са 32, сред тях са 10 от Великобритания, 8 от Франция, 4 от Италия, 5 от Германия, една е транс-европейска – EADS. Русия има 7 компании, Япония и Южна Корея – по 4, Израел и Индия – по 3.
  Водещите 100 компании са осъществили през 2007 год. продажби общо на сумата от 346 900 млн. дол. По сравнение с 2006 год., номиналният ръст е 12% (т.е. за всяка от двете години 2006-а и 2007-а продажбите са изчислени по текущи цени в долари за съответната година), а реалният ръст е 6% (т.е. в цени в долари от 2007 год.).
   “BAE Systems” е на първо място сред всички компании по абсолютен ръст на оръжейните продажби – общата сума на сделките през 2006 год. е 24 060 млн. дол., а за 2007 год. – 29 850 млн. дол., т.е. ръст от 5 790 млн. дол.
  На следващите места по абсолютен годишен ръст на продажбите са:
  2. “General Dynamics” – 2 750 млн. дол.
  3. “Raytheon” – 1 930 млн. дол.
  4. “SAFRAN”, Франция (в общата класация на 14-то място) – 1 450 млн. дол., т.е. от 3 780 на 5 230 млн. дол.
  5. “Lockheed Martin”– 1 280 млн. дол.

  По относителен ръст (в проценти) на продажбите на първо място е американската “Navistar” (иначе на 77-о място сред първите 100 компании): през 2006 год. – 30 млн. дол., през 2007 год. – 620 млн. дол., т.е. ръст от 1967%.
  Нататък следват:
  2. “Force Protection”, САЩ (на 61-о място) – 385%, от 200 на 890 млн. дол.
  3. “Сухой”, Русия (на 41-о място) – 185%, от 600 на 1 710 млн. дол.
  4. “Babcock International”, Великобритания (на 35-о място) – 153%, от 760 на 1 920 млн. дол.
  5. “ТРВ Корпорация”, Русия (на 55-о място) – 62%, от 650 на 1 050 млн. дол.

  Но да се вглеждаме само във ВПК е малко старомодно - модерният анализ надхвърля ВПК и разглежда нещата по-широко, включвайки огромното множество фирми, свързани със сигурността, които очакват от държавата нови и нови поръчки, които печелят от възникването и регулирането на кризи, които искат да възстановяват след разрушения и да охраняват обекти, да разминират и да патрулират, да разработват находища и да обучават полицейски и военни сили.
  Т.е. всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, които затова, както досега ВПК, могат да искат нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен и които Наоми Клайн нарича вече не „military industrial complex”, а по-всеобхватно - "disaster capitalism complex”.

  Държавите, купили най-много основни видове въоръжения за 2004-2008 год. са:
  1. Китай – 12 980 млн. дол.
  2. Индия – 8 186 млн. дол.
  3. Обединени Арабски Емирства – 7 105 млн. дол.
  4. Южна Корея - 6 921 млн. дол.
  5. Гърция – 4 813 млн. дол.
  ...
  8. Турция – 3 040 млн. дол.
  30. Румъния – 1 012 млн. дол.
  51. България - 360 млн. дол.

  Гърция и Турция продължават със своите колосални, понякога изглеждащи просто ненормални темпове на буквално пресищане на въоръжените си сили с най-модерни, мощни и не само отбранителни, но и нападателни оръжия, бойни системи и военна техника. Главните им доставчици са следните държави:
  ● За Гърция:
  -- Германия – 31% от военните доставки.
  -- САЩ – 24%.
  -- Франция – 24%.
  ● За Турция:
  -- Германия – 57% от военните доставки.
  -- САЩ - 15%.
  -- Израел - 13%.

  За България данните се разпределят по години така:
  2004 год. – 12 млн. дол.
  2005 год. – 158 млн. дол.
  2006 год. – 20 млн. дол.
  2007 год. – 43 млн. дол.
  2008 год. – 127 млн. дол.

  Ако през 2005 год. България беше на 111-о място, през 2006 год. на 66-о, през 2007 – на 60-о, сега сме на 51-о. Позитивната тенденция според годишниците на СИПРИ се дължи на следните покупки:
  ● от Белгия - фрегата “second hand”, “Wielingen” - 23 млн. евро.
  ● от Франция - 6 хеликоптера AS-365/AS-565 “Panther” и 12 AS-532/AS-332 “Cougar” - за 358 млн. евро с офсет за 354 млн. евро (105 млн. евро индиректен офсет) - с доставка 2006-2007 год.
  ● от Италия - 5 транспортни самолета С-27J “Spartan” с опция за още три – за 91 млн. евро и срок за доставка - 2007-2011 год.

  Сред първите 20 купувачи на оръжие в света за 2003-2007 год. има поне 14 ключови партньори на САЩ:
  3. Обединени Арабски Емирства - 7 467 млн. дол.
  4. Южна Корея - 5 536 млн. дол.
  5. Гърция - 7 170 млн. дол.
  6. Израел – 4 239 млн. дол.
  8. Турция – 2 853 млн. дол.
  9. Египет – 3 743 млн. дол.
  10. Австралия – 3 432 млн. дол.
  11. Чили – 2 779 млн. дол.
  12. Пакистан – 2 347 млн. дол.
  14. Сингапур – 2 656 млн. дол.
  15. Полша – 2 397 млн. дол.
  16. Япония – 2 193 млн. дол.
  19. Великобритания – 1 915 млн. дол.
  20. Италия – 1 730 млн. дол.

  Самите САЩ са 7-и – 3 232 млн. дол.

  Така че сред първите 20 са само още:
  1. Китай – 12 980 млн. дол.
  2. Индия – 8 186 млн. дол.
  13. Алжир – 2 677 млн. дол.
  17. Южна Африка – 2 039 млн. дол.
  18. Венецуела – 2 039 млн. дол.
  Както и друг път сме отбелязвали, получава се парадокс: излиза, че колкото по-близък си на САЩ, толкова повече въоръжения от тях си задължен да закупуваш непрекъснато.

  За пореден път да припомня следната своя болка (и може да се каже – следния мой личен неуспех) - от основните приоритети в националната сигурност, които в началото на 2002 год. очертавах в своите първи материали като секретар, с най-слабо (може да се каже - с никакво внимание) от президента се ползваше родният ВПК. Аз не успях, въпреки толкова написани материали, да обърна президентската институция с очи към отбранителната ни индустрия. Не бе възприета идеята КСНС да й посвети свое заседание. Нещо повече - президентът отказа нееднократно среща с водещите личности от този индустрия.

  ► Според СИПРИ, военните разходи в света през 2008 год., в милиони долари са както следва:
  Светът – 1 464 млрд. дол.
  1. САЩ – 607 млрд. дол.
  2. Китай – 84.9 млрд. дол.
  3. Франция – 65.7 млрд. дол.
  4. Великобритания – 65.3 млрд. дол.
  5. Русия – 58.6 млрд. дол.
  6. Германия – 46.8 млрд. дол.
  7. Япония – 46.3 млрд. дол.
  8. Италия – 40.6 млрд. дол.
  9. Саудитска Арабия – 38.2 млрд. дол.
  10. Индия – 30.0 млрд. дол.
  ...
  17. Турция – 15.8 млрд. дол.
  18. Гърция – 12.6 млрд. дол.
  50. Румъния – 3.0 млрд. дол.
  73. България – 1.1 млрд. дол.

  Световните военни разходи за 2008 год. възлизат на 1 226 млрд. дол. (в цени от 2005 год.) и на 1464 млрд. дол. (в цени от 2008 год.).
  Това означава, че те са 2.4% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и 182 дол. в цени от 2005 год. и 217 дол. в текущи цени - на човек в света (per capita).
  Виждаме нарастване на военните разходи с 3.7% спрямо 2007 год. и с 45% спрямо 1999 год. То се дължи разбира се главно на нарасналите преки военни разходи на САЩ (за войната срещу тероризма), които са цели 41.5% от световните военни разходи за 2008 год.
  За една година военните разходи скачат с 44 млрд. дол.; 24 млрд. дол. от тях се падат на САЩ - като да поясним, че говорим за преки военни разходи!
  Продължи обръщането на тенденцията - след оттласкване от дъното през 1998 год. военните разходи постоянно и неотклонно нарастват (по цени от 2005 год):
  1998 год. – 834 млрд. дол.
  1999 год. – 847 млрд. дол.
  2000 год. – 877 млрд. дол.
  2001 год. – 895 млрд. дол.
  2002 год. – 952 млрд. дол.
  2003 год. – 1 015 млрд. дол.
  2004 год. – 1 071 млрд. дол.
  2005 год. – 1 113 млрд. дол.
  2006 год. – 1 145 млрд. дол.
  2007 год. – 1 182 млрд. дол.
  2008 год. – 1 226 млрд. дол.

  Три държави заслужават внимание (освен САЩ): Китай, Русия и Индия. В таблицата данните са по пазарен обменен курс на националната валута спрямо долара. Но по ППС - паритет на покупателната сила:
  -- Китай е на 2-о място за 2008 год., но със 166.0 млрд. дол.
  -- Русия е не на 5-о, а на 3-о място с 84.4 млрд. дол.
  -- Индия е не на 10-о, а на 4-о място с 80.9 млрд. дол.

  Много трудно е да се определят точните военни разходи на САЩ – те са “пръснати” по редица министерства и програми, а някои са класифицирани. Съгласно СИПРИ, САЩ изразходват за национална отбрана и общо военни разходи в цени за дадената година са съответно както следва:
  2000 год. – 281.1 и 294.4 млрд. дол.
  2001 год. – 290.2 и 304.8 млрд. дол.
  2002 год. – 318.3 и 348.7 млрд. дол.
  2003 год. – 387.2 и 404.8 млрд. дол.
  2004 год. – 423.3 и 456.4 млрд. дол.
  2005 год. – 474.1 и 495.3 млрд. дол.
  2006 год. – 499.9 и 522.7 млрд. дол.
  2007 год. – 529.8 и 552.6 млрд. дол.
  2008 год. – 583.1 и 607.3 млрд. дол.
  2009 год. – 651.2 и 675.1 млрд. дол.

  Що се отнася до разходите на САЩ за войната срещу тероризма, то според СИПРИ те са следните в текуши цени:
  2001 год. – 17.0 млрд. дол.
  2002 год. – 16.8 млрд. дол.
  2003 год. – 81.1 млрд. дол.
  2004 год. – 94.1 млрд. дол.
  2005 год. – 107.6 млрд. дол.
  2006 год. – 121.5 млрд. дол.
  2007 год. – 171.0 млрд. дол.
  2008 год. – 187.7 млрд. дол.

  Или общо за периода 2001-2008 год. тези разходи са 796.8 млрд. дол.
  Да напомним, че се смяташе за най-вероятно, че за периода 2003-2016 год. Ирак “ще струва” на САЩ 697 млрд. дол.
  Обаче в свое изследване Линда Билмес и Джоузеф Стиглиц (в началото на първия мандат на нашия президент той бе обявен за негов съветник) разглеждат два сценария - консервативен сценарий (КС) и умерен сценарий (УС), свързани с изтеглянето на САЩ от Ирак съответно през 2010 и 2015 год. Ето какви според тях ще бъдат разходите на САЩ във войната в Ирак по двата сценария:
  ● Директни разходи – 839 (КС) и 1 189 (УС) млрд. дол.
  ● Макроикономически разходи – 187 (КС) и 1 050 (УС) млрд. дол.
  ● Общо разходи за войната в Ирак – 1 026 (КС) и 2 239 (УС) млрд. дол.

  Ако и ние изчислим колко пари изляхме и изливаме все още в пясъците и хаоса на Ирак и Афганистан, ще получим колосална за страната ни сума от 1-1.5 млрд. лева! – заплатени като кървав и финансов данък за тази геополитическа авантюра! Абсолютно сигурно е, че противоречивите данни, привеждани досега с половин уста от вече бившите министри на външните работи и на отбраната са силно занижени и не отчитат много от преките, а също и от непреките разходи за тези две военни участия на България.

  Ето каква е - в проценти – промяната (нарастването) на военните разходи за 2008 година в сравнение с 1999 год.:
  Светът - 45%.
  Африка - 40%.
  Северна и Южна Америка - 64%.
  Азия и Океания - 52%.
  Близък Изток - 56%.
  Европа - 14%, в т.ч.:
  ● Западна и Централна Европа - 5%.
  ● Източна Европа - 174%.

  Вижда се, че основният ръст за Европа за 1999-2008 год. (14%) е от страните от Източна Европа (174% - !!!!). Така че демократизацията и интеграцията се "плащат" с много по-високи военни разходи. Иначе Европа като цяло има най-малък ръст на военните разходи през периода 1999-2008 год.

  Да видим според СИПРИ военните разходи за България в лева (текущи цени), в долари (цени 2005 год.) и в процент БВП:
  1999 год. – 656 млн. лева, 596 млн. дол., 2.8%.
  2000 год. – 746 млн. лева, 614 млн. дол., 2.8%.
  2001 год. – 887 млн. лева, 680 млн. дол., 3.0%.
  2002 год. – 947 млн. лева, 687 млн. дол., 2.9%.
  2003 год. – 986 млн. лева, 700 млн. дол., 2.8%.
  2004 год. - 1 025 млн. лева, 684 млн. дол., 2.6%.
  2005 год. – 1 101 млн. лева, 699 млн. дол., 2.6%.
  2006 год. – 1 171 млн. лева, 694 млн. дол., 2.4%.
  2007 год. – 1 475 млн. лева, 806 млн. дол., 2.6%.
  2008 год. – 1 460 млн. лева, 713 млн. дол. (цени 2005 г.) и 1 092 млн. дол. (цени 2008 г.), 2.6%.

  Ала истината се познава само в сравнение с другите държави – % на военните разходи от БВП на съответната държава за 2008 год.:
  Гърция – 3.3%.
  България – 2.6%.
  Естония – 2.2 %.
  Турция – 2.1%.
  Полша – 2.0%.
  Латвия – 1.8%.
  Румъния - 1.6%.
  Литва – 1.6%.
  Словакия – 1.5%.
  Словения – 1.5%.
  Чехия – 1.4%.
  Швеция – 1.4%.
  Унгария – 1.3%.
  Финландия – 1.2%.
  Австрия – 0.9%.
  Ирландия - 0.5%.

  Тези данни са приведени за да покажат кой колко “харчи” за отбрана (при това СИПРИ изрично подчертават, че за България не са включени разходите за пенсиите на военните). Общо взето се вижда, че всички нови членки на НАТО дават средно между 0.5-1.0% от БВП по-малко от България (техният БВП е много по-голям от нашия)! Неутралните страни дават между 1.0-2.0% по-малко от нас. Ето “цената” на политическия ни елит, който изпълнява с пионерска готовност всичко, което се поиска от тях. Впрочем, според СИПРИ ниво на разходи около 2.5% от БВП е характерно за групата държави с най-висок доход на глава от населението.
  Изрично изтъквам (ще го повторя за сетен път и тук) Ирландия, Финландия и Словения - те са доказателство на моята теза - качественото политическо лидерство логично се трансформира в качествено развитие.
  Тези държави имат своя стратегия за развитие и инвестират в човешкия капитал - образование, наука и високи технологии, здравеопазване, култура; не за военни разходи. Те знаят да си отстояват интересите без да са станали по-малко европейски.
  Да добавим, че у нас и определянето, и изразходването на тези средства е непрозрачно, с много корупция, без принос на нашия ВПК. Това допълнително изяжда жизнения ни стандарт.
  Ето защо предлагах на президента през втория си мандат президентът да започне да говори за постепенно намаляване на военните разходи и за пренасочването им към инвестициите в човешкия капитал.
  Нашата държава заделя огромни, според нейните възможности, средства за национална сигурност, но без тези средства да ни дават сигурността, която биха могли да произвеждат при правилни приоритети за насочването им и при ефективен контрол върху тяхното изразходване. Стара истина е, че много често водещ мотив за заделянето на средства за доставки не са реалните потребности, а комисионните.
  Когато в управлението се сее непрозрачност, естествено се жъне корупция... Това трябва да се помни много добре от новите управляващи в Министерството на отбраната (сред които имам не малко и при това много добри приятели).

  26.08.2009 год.
  Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _                  __     __  ____  
| || | _ _ ____ \ \ / / | ___|
| || |_ | | | | |_ / \ \ / / |___ \
|__ _| | |_| | / / \ V / ___) |
|_| \__, | /___| \_/ |____/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.