Лично мнение: Бойко Борисов прави първата си голяма грешка (Нужно е коалиционно споразумение със Синята коалиция)

  Следя отчасти с тревога, отчасти с любопитство всички перипетии по съставянето на правителството. С всеки изминат ден все повече си казвам, че случващото се не е това, което според мен би било естествено да се направи.
  Или Бойко Борисов в момента допуска огромна грешка, или той - напук на нормалната логика - е с някаква необяснимо гениална интуиция...
  Може би да бъда упрекнат, че мисля традиционно, конвенционално, инерционно, с пълна липса на въображение, на смелост и нестандартност. Но не мога другояче да оценя съставянето на правителство на малцинството, освен като авантюра, игра на руска рулетка или поемане на твърде висок и неоправдан риск.
  Довчерашните казионни медии непрекъснато внушават, че Бойко Борисов бил изнудван от десните партии. А с поведението си по-скоро Бойко Борисов изнудва тях. Защото какво всъщност той им казва? Ами следното: „Ще гласувате за мен, за моите министри, за моята програма, за моята воля, за моите идеи, за моите намерения за моите хрумвания, за моите импровизации! И точка по въпроса!!”.
  Може за всичко да упрекваме българския народ – той по принцип се показва често през последните години като заспал, страхлив, примирен, безразличен, наивен, мислещ краткосрочно и с гръбначния си мозък. Но въпреки всичко, в последното му гласуване имаше, оказа се, много разум.
  Ако нашият народ искаше пълна и безпрекословна власт за Бойко Борисов, щеше да му даде 140, или 135, или 130, или в края на краищата 125 депутатски мандата. Но не му ги даде.
  Не му ги даде, за да има някакъв възпиращ елемент, за да трябва да се съветва и съобразява с някого. Защото през 2010 година явно не е полезно да повериш цялата власт в ръцете, главата и егото на един човек.

  Мисля си – какво бих направил аз, ако бях на мястото на Бойко Борисов?
  Най-напред щях да се огледам внимателно за това – какво и кого представляват десните партии.
  ● ”Атака” не става за партньор в управлението.
  И то не само защото „Европа не дава”, а защото това всъщност не е партия, а сбор от наистина много важни и автентични мисли, вълнения, страхове, несъгласия, болки, тревоги и комплекси, които са произнасяни на глас от Волен Сидеров и които една десета от нашия народ иска да чува - че някой ги артикулира силно, гръмко и категорично.
  „Атака” е площадната и с оголени нерви реакция срещу абсолютната наглост на Ахмед Доган и срещу тоталната, безнравствена, хищна, обирджийска, кърджалийско-даалийска крадливост на турско-българската корупционерска шайка около Ахмед Доган и воглаве с него.
  „Атака” не става за партньор, защото тя не е създадена да прави политика. А ако можеше да прави политика, щеше да е ултралява, левичарска партия. И при първото, дори минимално, следване на някое не толкова безспорно указание от Европа или на дясното в програмите на десните, тя ще изпищи на умряло и ще изостави Бойко Борисов.
  Можеш да правиш коалиция с механизми за произвеждане и провеждане на политики, а не с душераздирателни болки и вопли.
  ● За РЗС каквото и да кажа, все ще е лошо. Аз изпитвам крайно негативно чувство, което на моменти преминава – признавам си – в гадене – като от мухъл, от плесен.
  Чувствата са ми крайно негативни не толкова към РЗС и ЯЯ, камо ли към сина на Марко Семов (той е умно момче, но трябва да внимава да не се взема много насериозно и да не започне да си позволява амбиции, хъс и самостоятелност, защото понякога у нас за това бият през ръцете и по главата!), а към този спецслужбовско-силовашки мътнилеж, който като първичен бульон роди това явление.
  Ако Бойко Борисов прави това, за което е избран и което е обещавал, за ЯЯ няма да остане място – нито като проект, нито като проекция.
  РЗС получи подкрепа от хората, защото запълни дупки, ниши, вакууми и пустоти, отворени от грабливите птици на тройната коалиция и от страхливостта на четирите власти (и медиите – и те!) едновременно.
  Ето защо РЗС не е нормален политически субект. На него не може да се разчита – защото си няма лице, няма си програма, няма си дори нещо, което да обединява депутатите му (освен разбира се остена, който ще ги боде отзад да вървят в посоката, която искат задкулисните създатели на РЗС – с тях между впрочем Бойко Борисов не е в добри отношения и няма лесно да си ги подобри, най-малкото понеже на другата, на тъмната страна на луната това си има доста висока цена).
  Така че със само временно материализирал се призрак, с безтелесен и безидеен политически субект не може да се тръгне на дълъг път, камо ли на скрити от обществото спогодби за подкрепа срещу уреждане на активисти по министерства, агенции, комисии и съвети.
  ● Остава кой? Единствено Синята коалиция.
  Няма друг кой. И няма друг начин.
  Аз бих подписал със Синята коалиция споразумение за коалиционно управление. Не на квотен признак 5:1, 7:2 или 10:3, а на принципна основа. И бих им дал министерски кресла не чрез малко подличко съблазняване на експерти, а на хора, които са ясни, доказани и със силна политическа подкрепа на своите партии.
  Другото е измама, то не е политическо, то е малко като рекет: „Искате-не искате да ви охраняваме, след три дни ще дойдем за парите”...
  Друг е въпросът, че по-нататък може да се види кой и доколко спазва своите ангажименти.
  Ако някои в Синята колиция започнат в близките месеци да извиват или да връзват ръцете на Бойко Борисов, той може да се обърне към народа и да каже: „Видяхте – подписахме коалиционно споразумение, исках да работим заедно, те ме спират, пречат ми, не искат да се управлява така, както искате вие, нашите избиратели! В такъв случай ще поема отговорността да управлявам сам или отиваме на предсрочни избори!!”.
  А сега какво ще каже при първите трудности: „Извинете, надцених се, че мога сам! Затова ще тръгна из парламента да прося нечия подкрепа...”
  Да не говорим, че по-нататък Бойко Борисов би могъл да потърси вариант за разделяне на Синята коалиция – ако се види, че ДСБ са много крайни и непримирими, докато СДС са по-разумни и по-надеждни като партньори. Тогава – но на база на проверено в управлението партньорство, при доказана искреност на усилията, Бойко Борисов би могъл да си построи мостове към СДС и със 116 плюс 10 депутати, да управлява устойчиво и успешно.
  И пак тогава - дори аз, който не съм фен на Бойко Борисов, бих бил по-спокоен и по-мотивиран да мисля доброто и да стискам палци на неговото правителство...
  Защото, признавам си, продължава много да ме смущава напънът на Иван Костов да се прави на възкръснал политически светец и месия.
  Дано той не се опитва да иска непропорционална роля в управлението...
  За мен Иван Костов и 4 неговите депутати са част от миналото на България, те са непоправими, те са схоластици, сектанти, русофоби и ще си останат до Второ пришествие ултрадесни, архидесни, супердесни, хипердесни – направо доморасли неоконсерватори – чейни-сти, ръмсфелд-исти, либи-сти, кристол-исти, улфовиц-исти.
  Десничарството им (като другия полюс на левичарството) е неизкоренимо – до един са такива и не могат да бъдат други и петимата. С тях ще бъде трудно в дългосрочен план да се излиза на глава. Освен със споразумение, базирано на принципи – открити, прозрачни и честни.
  Плюс без Иван Костов на преден план – ако може!!! Моля, please, s'il vous plaît, bitte, por favor, per favore, пожалуйста.
  Честно казано, като човек след 50-те, когато ме вълнуват далеч по-стойностни и важни неща, аз чак такива крайни емоции, камо ли костов-фобия нямам, но наистина смятам, че главната мисия на дясното днес не е да се провежда някаква крайна, фундаменталистка по същността си дясна политика, а да се направят следните четири много важни неща:
  1. Да се нормализира управлението – чрез установяването на ясни правила, прозрачност, съвестност, демонстрация на политическа воля и на компетентност.
  2. Да се работи за демократичен ред и европейска законност в държавата, в обществения живот, в бизнеса, в медиите, в социологическите агенции, в неправителствения сектор и на улицата.
  3. Да се сведе влиянието на БСП до 7-8%.
  Още повече, че с нахалното и антидемократично, чисто номенклатурно поведение на Станишев, упорито отказващ да подаде оставка след този провал на изборите, БСП е тръгнала в тази посока и така й се пада.
  4. Да се разровят централата, сараите, фирмите, министерствата и агенциите на Ахмед Доган – плащани ли са данъци, чия е собствеността, как са упралявани фондове, субсидии и държавни резерви, за да се види истината за тази върхушка.
  Нормализирането на електората на Ахмед Доган и освобождаването на тези нормални, трудолюбиви и честни хорица и порядъчни български граждани от Ахмед Доган, от насажданите им от него страхове, от принудата да бъдат третирани като безгласно електрално стадо, ще спомогне да се деориентализират българският живот, общество, народ и държава.
  И точно това ще допринесе за много по-добри, приятелски, съседски отношения с държава (с велика държавност) като Турция. Сега отношенията ни с нея са изкривени и изпълнени със страхове и подозрения, заради камарилата на Ахмед Доган и заради него лично.
  Мисля, че това днес е синтез на задачите на дясното.
  И то изисква твърде малко, доколкото в края на краищата не е чак толкова сложно да се управлява държава като България – най-вече държава, свързана тясно с ЕС:
  -- Изисква се да се направи така, че да не ни спират парите от Брюксел.
  А да не забравяме, че в Брюксел управляват все хора, т.е. „съпартийци” на Бойко Борисов и те доста успешно нанесоха множество и най-често заслужени удари по авторитета на предишното правителство.
  -- Изисква се да се върне центърът на властта в правителството и парламента.
  А Сергей Станишев, за разлика от Костов и Симеон беше чисто и просто безгръбначно, услужливо (в името на премиерския пост и завършването на мандата!) момче за поръчки в ръцете на олигарсите, на „ловната дружинка” и те получаваха от него каквото си пожелаят – нещо като „Беров” в новите условия, когато всички олигарси са край масата, на софрата и казват: „Искам това и това!”. И го получават...
  -- Изисква се премиерът да е смел, „да връзва гащи”.
  А Бойко Борисов в това отношение е много подходящ – не е расъл в номенклатурни пелени, не е мамино детенце, не е страхливко, правещ се на рокер и пич, а а е боец, биткаджия, с як врат и здрави бицепси, видял е какво ли не и е вършил какво ли не. Плюс, да не забравяме все пак нещо много важно за нашите ширини и нрави - „Ипон”, която го прави силен и респектиращ дори за тези, които не са за подценяване.
  -- Изисква се да се правят неща, които да карат обикновените хора да се чувстват приоритет на политиката и властимащите.
  А това означава, че дори новите управляващи да слагат и притурят това-онова в своето блюдо на управленскта везна (което у нас е неизбежно), все пак да слагат с пъти повече в общественото блюдо на тази везна. Тогава то ще натежи очевидно и осезаемо, всички ще гледат само него, а личното блюдо ще се вдигне високо и никой няма да си прави чак толкова пък труда да наднича там – колко има и какво има.

  Николай Слатински
  19.07.2009 г.

  P.S. Мога да се обзаложа, че някои от световните анонимници в „ГЕРБ”, които сега доброволно и всеотдайно целуват всичко у Бойко Борисов, до което достигнат, се докоснат или се доберат, утре, като се поогледат из дебрите на политическия живот и като започнат да искат да получат това, заради което - само и само да попаднат на избираемо място в листите - са дали всичко мило и драго, всичко скъпо и свято, а няма да са го получили или поне не в този обем, на който са се надявали, ще започнат да говорят срещу Бойко Борисов – какъв бил диктатор, какъв бил брутален, как ги командвал, как не им давал право да са личности.
  Нали тия дни четох как един такъв анонимко, вкаран в политиката от Симеон и благодарение на политиката от богат станал богаташ (по собствените му думи), казва в едно интервю, че Царят трябвало да се извини!
  Да трябва...
  Но най-напред за това, че други му редиха през 2001 год. листите и изпонаписаха там маса анонимковци от мъжки пол, повечето от които си платиха с пари за това, и маса анонимковки от женски пол, някои от които си платиха с тяло за това.
  Макар че е човешко, предполагам, всеки да плаща с това, което има.
  Прежалваш известна част от парите или от честта си, а после години наред си живуркаш сладко-сладко - в парламента, в правителството, в разни агенции и в различни посолства.
  8 минути морално страдание - 8 години материално щастие...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____            _   _    ___          
| _ \ __ __ | \ | | / _ \ _ _
| | | | \ \ / / | \| | | | | | | | | |
| |_| | \ V / | |\ | | |_| | | |_| |
|____/ \_/ |_| \_| \__\_\ \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.