Този материал е написан като част от книгата "Интегритет в отбраната: ефективно, прозрачно и отговорно управление", изготвена и публикувана от Фондация "Инициатива за Евро-атлантическо образование" с председател Августина Цветкова.
Другите съ-автори в книгата са Валери Рачев, Георги Карамфилов, Велизар Шаламанов, Венелин Георгиев, Тодор Тагарев, Аню Ангелов и Владимир Шопов.
Книгата е резултат от проект, подкрепен от United States Agency for International Development (USAID) , както и от German Marshall Fund of the United State (GMF) чрез неговия The Balkan Trust for Democracy (BTD).
Гражданско общество - Съвкупност от социални образувания; групи, колективи, организации, асоциации, обединени от специфични икономически, етнически, културни, религиозни и други интереси, които се реализират извън сферата на дейност на държавата.
Демократичен контрол - Вид гражданска дейност, която се осъществява както чрез органите на държавната власт, така и чрез свободните обществени формации, инициативи и движения на гражданите. Тя е подчинена на интереса – състоянието и използването на въоръжените сили да отговарят единствено на интересите на обществото.
Речник по национална сигурност, Военна академия „Г. С. Раковски”
Увод
За ролята на неправителствените организации, работещи по проблеми на националната сигурност в България са написани множество публикации, реализирани са редица проекти, защитени са немалко магистърски тези и дори докторски дисертации. Би могло да се каже, че голямото множество от научни и експертни изследвания, посветени на тази тематика, предполага висока оценка на постигнатото, както и очаквания за постепенно навлизане в етап на засилена консолидация на NGO сектора и за събирането на зрелите плодове от неговите усилия. Ние обаче не препоръчваме самоуспокоение и констатации от този род.
Неправителствените организации в страната направиха наистина не малко за „разопаковане” на сектора за отбрана, за повишаване на компетентността на управляващите в изработването и провеждането на отбранителната политика, за подобряване на качеството на документите и за „кредитиране” на политиката за отбрана със съвременна експертиза, за промяна на обществените нагласи по такива болезнени или най-малкото възприемани с предубеждения решения като членството в НАТО или за т.нар. американски бази у нас. Но е извървяна, образно казано, по-кратката половина на пътя, поставени са само основите за истински ефективна, модерна роля на NGO при отбранителното планиране и за пълноценния, многоаспектен демократичен контрол над системата за отбрана.
В сложното, динамично и нелинейно пространство на взаимодействия между управлението и гражданското общество, можем да констатираме твърде добра степен на отдалечаване от системата до 1989 г., когато между тях имаше Желязна завеса и най-строго охранявани гранични контролно-пропусквателни пунктове. Но макар Завесата сега да не е вече желязна, а стъклена, стъклото е с различна кривина, с променлива пропускателна способност, много често то се превръща в криво огледало, или в далекоглед, чиято оптика прави големите проблеми малки, а малките проблеми - големи. Нерядко това стъкло селектира образите или е просто замазано до степен, да създава грешни представи и не само да не провежда по удовлетворителен начин светлината (за да има поне някаква видимост), но и да не пропуска нормално звука, така че диалогът да се превръща в нечуващи се един друг монолози, или в диалог между глухи и неми.
В България съществуват вече немалко NGO, чиято дейност по един или друг начин се преплита със сферата на отбраната. Много трудно е да се направи достатъчно изчерпателно систематизиране по цели, задачи, произход и състав на тези организации, но тук ще приведем следната „работна” класификация:
● Най-добре развити, участващи интензивно в изработване на експертиза и в осъществяване на демократичен контрол са центровете за анализи и прогнози, от типа на научни институти, think-thanks/мозъчни тръстове. Тяхната печатна продукция (доклади, меморандуми, бели книги, концепции и законопроекти) и количеството провеждани мероприятия (конференции, кръгли маси и семинари) наистина впечатлява. В тях има „критична маса” от експерти, способни да се произнасят компетентно по широк кръг проблеми на националната сигурност.
Като правило тези NGO работят активно с държавните институции, полагат усилия с PR-кампании, с пропагандни и просветителски акции, с чести изяви в медиите, общественото мнение у нас да бъде информирано и дори формирано.
Такива NGO (без никакво подреждане по значимост) са: „Сдружение "Джордж Маршал - България", Институт за изследване на сигурността и международните отношения, Институт за евроатлантическа сигурност, Институт за регионални и международни изследвания, Атлантически клуб в България, Център за изследване проблемите на националната сигурност, Център за изследване на демокрацията, „Отворено общество”, Институт за либерални изследвания, Фондация "Общество и информация", Фондация „Демокрация и сигурност” и др.
Те или техни представители печелят проекти и конкурси, финансирани от наши и външни институции в сферата на националната сигурност и гражданско-военните отношения и това е показател за националната и международна оценка на експертните им способности. Те разполагат с широки международни контакти, което им дава възможност да си осигуряват сериозно финансиране за реализиране на различни научно-изследователски и образователни програми.
● Друг тип NGO със сравнително активна роля в сигурността и отбраната са местни филиали на западни партийни фондации като „Конрад Аденауер”, „Ханс Зайдел”, „Фридрих Науман” и др. Обособяваме тези организации, защото макар и работещи по проблеми на националната сигурност, те в края на краищата са ангажирани с провеждане от страна на държавните институции на определена политика или поне на определени политически принципи, присъщи на партиите, с които са свързани. Затова у нас понякога ги наричат макар и не съвсем точно „quasi-NGO”, „guango” (казваме „не съвсем точно”, защото по принцип quasi-NGO e тип организация, която се финансира от правителството, но действа независимо от него; в някаква степен quasi-NGO се различава от „Governmental NGO”, GNGO, която се финансира от правителството (т.е. от данъкоплатците) и се създава, за да подпомага провеждането на точно определена политика, т.е. тя в много по-малка степен е автономна и независима от правителството).
● Трета група са NGO, в които преобладават хора, напуснали неотдавна БА, МВР, специалните служби, а преди това преминали обучение в Западни колежи и академии. Те не са особено масови, състоят се от ограничен брой членове, но изготвят анализи, становища и позиции в сигурността и отбраната на базата на висококвалифицираната си военна експертиза - такива са например Съюзът на офицерите от резерва “Атлантик”, Асоциацията на завършилите Колежа по отбрана на НАТО в Рим и др. Техният опит, знания и контакти се ценят от политическото ръководство на Министерството на отбраната и то ги привлича при разработване на официални документи, отнасящи се до военната дейност.
● Четвърта група сред тези организации са структури на хора, които са били свързани дълги години с институциите от системата за национална сигурност – бивши военни, полицаи, разузнавачи, контраразузнавачи: Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Асоциация на разузнавачите, Асоциация на контраразузнавачите и др. Те по-явно или по-прикрито „гравитират” към БСП, участват в политическите й мероприятия, занимават се макар и неофициално с политическа дейност, затова макар юридически да са организации с идеална цел, на практика това са псевдополитически организации. Политическата им ориентация, разбира се, не означава, че останалата им дейност не е полезна.
БСП, с недоизживяната носталгия по командно-административните времена, с присъщите на не малка част от членовете й остатъчни тоталитарни рефлекси, разбира самоорганизирането и NGO като продължение на политиката с други средства и изгражда „присъдружни” NGO за да пропагандират и да провеждат конкретен тип политика, нейната, с което de facto тези структури могат да бъдат определени като NGO, действащи в една или друга степен „под прикритие”, ако малко произволно употребим терминология, позната на техния личен състав.
● Пета група са организации на хора, свързани с националната сигурност и имащи за цел защита на социалните права на участващите в тях - Съюз на военоинвалидите и военнопострадалите, Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Съюз на ветераните от войните в България.
Последните две групи от организации съдействат за военнопатриотичното възпитание на младежта и народа ни като цяло. Някои от тях изграждат добри отношения с МО, имат сключени договори за съвместна дейност и работят в тясно сътрудничество с цивилното и военното ръководство на армията.
Тази класификация на NGO не претендира нито за изчерпателност, нито за точност. Тя е опит за различаване на едни български NGO от други. Направена е с ясното съзнание, че границите между някои от отделните групи е размита.
В основата на подобна класификация е положено уважението ни към всички типове и разновидности NGO, защото е очевидно, че колкото техният спектър е по-широк, колкото повече и различни цели и задачи те преследват, толкова по-ефективни са NGO и толкова повече в Третия сектор има реална конкуренция и пазарна икономика, където оцеляват тези, които умеят да си създадат име и да отстояват своите принципи, амбиции и право на съществуване. Сред водещите приоритети на дейността на тези структури на нашето гражданско общество са осъществяването на демократичен и граждански контрол над дейността на МО, ГЩ и БА, участие с експерти и експертиза в разработването на стратегически и концептуални документи в сигурността или на важни за националната сигурност закони, отстояване на човешките права на бивши служители от системата за отбрана и на граждани, които са засегнати от дейността на въоръжените сили.
Цели и задачи на изследването
Нашата задача тук е да се очертае един, да го наречем идеален за България модел на система за взаимодействие между институциите от отбранителния сектор, от една страна, и структурите на гражданското общество, от друга. И след това да предложим идеи и мерки, позволяващи създаването на приемлив, устойчив, работещ реален модел, колкото се може по-приближен до идеалния.
