Стратегия Синергия Сигурност

Това вече е малко по-различен ъгъл и по него си заслужава диалог. Защото предишното твърдение бе много конкретно и едномерно.
Няма да твърдя, че виждате ли - нищо не съм знаел, а после съм прогледнал. Макар че мога да кажа обосновано, че има неща, които станаха известни доста по-късно, а някои черти и тенденции започнаха да се развиват впоследствие (и би било прекомерно изкривяване на фактите да казва някой, че ги е виждал и предричал).
Понеже не сте първият, който повдига този въпрос - във вашата терминология - за бившя активен член на СДС, който се гушнал плътно с комунистите, няма да се повтарям в своите отговори. Само ще очертая схемата на моите разсъждения. И не бих спорил, че човек е това, което е неговит жизнен път - заедно с грешките и провалите, както и с успехите и победите. Всичко си има цена и за всичко се плаща.
Аз приех да съм секретар по националната сигурност на президента, защото:
1. Дълго време изучавам и преподавам неща, които включват и ролята на президента в националната сигурност и значението и приноса на неговия съветнки по националната сигурност (наистина - основно за САЩ, в частност за другите западни демокрации; да добавя, че личности, които са за мен корифеи - вземете Кисинджър и Бжежински са били на този пост) - така че за мен от научна и експертна гледна точка това бе истинско предизвикателство.
2. Президентът отправи към мен предложение, мотивирано с кръг от задачи и надежди, които той ми възлага в националната сигурност и в тях нямаше нищо комунистическо. При поканата не е имало и грам "бесепарство", а много от моите идеи в първия разговор той прие. Някога, след време, ще публикувам извадки от своя дневник и от този много стойностен разговор.
3. Аз бях вътрешно мотивиран да помогна на своя президент в заявените му тогава намерения (и мисля, че като историк, познаващ разликата между "запис в иторията" и "следа в историята" - тези намерения бяха искрени) да стане национален президент и да остави диря в най-новата история на страната. В края на краищата моите позиции не бяха кинжалски, крайно десни, аз не съм гледал на политиката като място за лично материално облагодетелстване, натрупах опит и знания, защото работя страшно много и затова си мислих, че съм наистина много подходящ кандидат за секретар по националната сигурност на моя държавен глава.
4. На възраст около 50-те и на базата на възпитанието, което са ми дали моите родители, аз вече имах изработени и изстрадани принципи. През цялото време в политиката, която - искам да вярвам - е вече затворена, дай Боже, завинаги страница за мен, аз съм се опитвал да стоя плътно или близо до своите принципи и да се отдалечавам от довчерашни партньори, които дийстват в разрез с моите принципи, отколкото да се отдалечавам от моите принципи, за да остана близък с тези хора, защото, виждате ли, така ми е по-изгодно. Аз винаги приемам приятелите такива, каквито са, даже понякога са ме питали най-близки хора - какво намираш в този, та сте като братя. Ами най-добрите ми приятели са ми братя и толкоз. но политически - това е друго. Там трудно правя компромиси с принципите си. Та искам да кажа, че през всичките тези 20 години съм гледал да бъда близо до принципите си и ако край мен хора и партии са предавали страната и избирателите и са се отдалечавали от мен - това не е моя вина. Съвестта ми по отношение на СДС, например е чиста - дадох му всичко, но той деградира. И само заради фанатици, кинжали, радикали, лумпени или просто доби хора, които не искат да разсъждават, да стоя там - това за мен беше невъзможно. Не аз се отдалечих от СДС, а СДС деградира и естествено се отдалечи от мен.