Изпратено от nslatinski на Съб., 28/02/2009 - 19:18.
Възможно е, в сценарийното ми планиране се допуска и подобен сценарий - "оставане на социални помощи". Но аз не ходя да моля, боря се на интервюта и събеседвания за работа, като всеки нормален и обикновен българин.
Само не съм съгласен с елементарното ви и примитивно, извинете за израза, тълкуване за това, че страдам, че не съм "до бозката".
Помислете си само - ако аз исках да бъда, както други 14 човека, минали по подобие на мен през администрацията на президента - на високи места в държавата или посланици навън, нямаше ли да бъда също възнаграден?
Само този въпрос си задайте!
Ако сте умен и разумен човек, като видите ако не книгата ми, а рубриката в сайта "Така съветвах президента", ще се убедите дали не съм си мълчал, дали съм се спотайвал.
Впрочем, за бозката - като секретар на президента получавах 800 лева.
За нормалния обикновен българин това са доста и доста пари. Но ако сте разумен и умен, помислете - това ли е мечтаната, жадувана бозка, за която сега страдам?
И помислете, ако сте или умен, или разумен - дали не бих могъл да се спотая, да си затрая, до попълзя пред човечето Михаил Миков, и да се обърна в подходяща за логаритмуване поза пред човечето Румен Марков, да ми подпишат договора, който те незаконно не подписаха, и да си получавам своите 1100 лева като доцент-държавен служител в Академията на МВР.
Така че ако сте разумен, или поне умен, задайте си няколко въпроса все в тази насока. Аз мога да бъда обвиняван, че не съм практичен, прагматичен, ловък и хитър, но не мога д бъда обвиняван, че съм послушко, корумпиран, безгръбначен и страхлив.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Възможно е, в сценарийното ми планиране се допуска и подобен сценарий - "оставане на социални помощи". Но аз не ходя да моля, боря се на интервюта и събеседвания за работа, като всеки нормален и обикновен българин.
Само не съм съгласен с елементарното ви и примитивно, извинете за израза, тълкуване за това, че страдам, че не съм "до бозката".
Помислете си само - ако аз исках да бъда, както други 14 човека, минали по подобие на мен през администрацията на президента - на високи места в държавата или посланици навън, нямаше ли да бъда също възнаграден?
Само този въпрос си задайте!
Ако сте умен и разумен човек, като видите ако не книгата ми, а рубриката в сайта "Така съветвах президента", ще се убедите дали не съм си мълчал, дали съм се спотайвал.
Впрочем, за бозката - като секретар на президента получавах 800 лева.
За нормалния обикновен българин това са доста и доста пари. Но ако сте разумен и умен, помислете - това ли е мечтаната, жадувана бозка, за която сега страдам?
И помислете, ако сте или умен, или разумен - дали не бих могъл да се спотая, да си затрая, до попълзя пред човечето Михаил Миков, и да се обърна в подходяща за логаритмуване поза пред човечето Румен Марков, да ми подпишат договора, който те незаконно не подписаха, и да си получавам своите 1100 лева като доцент-държавен служител в Академията на МВР.
Така че ако сте разумен, или поне умен, задайте си няколко въпроса все в тази насока. Аз мога да бъда обвиняван, че не съм практичен, прагматичен, ловък и хитър, но не мога д бъда обвиняван, че съм послушко, корумпиран, безгръбначен и страхлив.