Трудно ми е да кажа еднозначно какво мисля за този ваш силен коментар. На моменти ми се струваше, че ако не се възприемат нещата твърде буквално, то има много правота зад емоцията и тревогата.
За съжаление, аз не мога (може би вече) да мисля така.
Моето поколение, най-много тези сред тях, които искат нещата да се променят, е повече в състояние да прави анализи и да поставя диагнози, както и да дава модели, като някакви - малко или много - идеални цели. Т.е. ние отговаряме повече на въпроси Какво става? Защо става? Какво трябва да бъде.
Но далеч по-трудно е да се отговаря на въпроси като Как?, По какъв начин?, Чрез какви средства? С какви действия?
Аз смятам (макар че понякога много сериозно споря със себе си), че промените трябва да се търсят по демократичен път. Да се постигат промени на съдържанието и правилата в рамките на съществуващото съдържание и съществуващите правила. Трудно ли е? Много.
Също така смятам, че субектът, движещата сила на промяната са младите хора.
Ето защо пиша за младите и защо им давам трибуна в последния си засега материал - за разговора ми с тримата младежи.
Съзнавам обективната ограниченост на моите идеи. Но аз не се изживявам като Дън Сяо Пин на Промяната в България. Ако мога с нещо - помагам - вземам участие в това мероприятие с каквото мога. Но нищо повече от това - нямам политически амбиции.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                  _       ___        
__ _ __ _ | | |_ _| _ __
/ _` | / _` | | | | | | '__|
| (_| | | (_| | | |___ | | | |
\__, | \__, | |_____| |___| |_|
|___/ |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.