Честита Новата 2009 година! (Но с едно - не съвсем оптимистично разсъждение - на ум)

  1 януари 2009 година, рано сутринта...
  След новогодишното празнуване вървя по непочистените и заледени улици на ЖК „Люлин”. А вървя по улиците, защото тротоарите са заети с коли.
  Бързам да разходя своето куче Декстър, прекарало нощта самичко - в стрес от взривове на пиратки и от гърмежи на законно и незаконно притежавани огнестрелни оръжия.
  Българинът не си знае силата! От всичко на света той най-много обича да се прави на мъж и то главно като вдига огромни количества излишен шум и невъобразима пукотевица.
  Изобщо, българинът въодушеви ли се, разлюти ли се, натопорчи ли се – става неузнаваем, един буен, решителен, смел, храбър, героичен. И тогава нищо не може да го спре, нищо не може да му се опре...
  Лошото е, че това му се случва има-няма веднъж на 500 години.
  А през останалото време той си седи в кръчмата или на кухнята, псува в шепите си, ругае властта - ама тихо, така, че тя да не го чуе. И се прави на мъж главно по празници и чрез пушилка от словесни и прочее пиратки.

  При социализма беше лесно. Винаги ти идваше на ум оптимистична мисъл за трудовия народ, устремен към светлото бъдеще.
  Но я се опитай сега, след 20 години на Преход, да измислиш нещо оптимистично, подходящо за 1 януари...
  И при това да го вместиш между двата крайни възгледа и двете противоположни гледни точки за днешния ден на България, изразени в:
  -- Новогодишното празнично слово на президента.
  Това слово бе както винаги излишно, казионно и скучно (пред всичко защото е във възможно най-неподходящото време).
  -- Новогодишното заупокойно слово на Иво Инджев (в неговия сайт).
  Иво Инджев ми е симпатичен, но явно не е спазил златното правило на древния гръцки мъдрец – че дори и умният човек не бива да говори и пише, когато има киселини, проблеми с жлъчката, камъни в бъбреците или болки в ставите.
  Впрочем, ако Иво Инджев е съхранил чувството си за хумор, бих му предложил някой ден да създадем дружество за защита на пострадалите от приятелския огън на президента. Вече сме гарантирано четирима – той (Иво Инджев), аз (Николай Слатински), Архар Узбеков и ... Жан Виденов. Все колоритни личности и ярки индивидуалности...

  Вървейки си из близкия до Перник и на сърцето ми квартал „Люлин”, аз гледах към многообразието от някога абсолютно еднакви, а днес показващи набралото сила и ход социално разслоение в нашето общество, грозни и сякаш замислени да унифицират и нивелират хората, панелки.
  Изпитвах смътното усещане, че съм „напипал” оптимистичното всред унилата, сънлива и мразовита картина в ранното утро. Нужно беше още малко, още съвсем малко да се понапрегна!
  Бях на прав път...
  Ами да! – казах си. – Ето, въпреки тежестите на Прехода, въпреки най-ниските показатели в Европа по жизнен стандарт и по заплати, по продължителност на живота и по раждаемост; въпреки най-високите показатели по смъртност и заболеваемост, по емиграция и средна възраст на останалото в страната население, Нова година бе посрещната с веселие и усмивки, с жизнерадостност и вдъхновение!
  Българският народ показа, че е неизтребим и способен да пирува дори по време на чума!
  Макар и затворен в кутийките на своите сиви панелни жилища, макар и лишен от 13-а заплата, нашият народ не унива и напук на всичко пие, пее, танцува, вълнува се и весело шуми...
  Как да не се чувстваш горд, че си син на такова юнашко племе.

  Не, не иронизирам, съвсем и напълно бях сериозен в тези свои ранни размисли и страсти.
  Има нещо велико в народ, който е способен да свикне с всички несгоди, да търпи всякакви неволи, да страда от всякакви, много често гаврещи се с него елити, хай-лайфи и просто кратуни, но когато дойде светъл празник, да събере в юмрук цялата си воля, да събере в шепа всичките си пари и да се отдаде на веселба. При това с оргистична страст в емоциите, с почти дионисиева щедрост в чувствата!
  Такъв народ няма да се заличи, той дори в Европа няма да се посрами, стига да не го орезилят там управниците му.
  Такъв народ отдалече ще се вижда. А ако не се вижда отдалече, то поне ще се чува, защото ще се бие в гърдите и ще вика:„Булгар! Булга-ар!”.

  За жалост, гледайки към панелните блокове и опитвайки се честно и почтено да намеря необходимия брой достатъчно оптимистични слова за нашия народ, аз почувствах, че няма да успея да бъда на нивото на позитивното мислене, полагащо се в това следпразнично утро, в самото начало на новата 2009 година.
  И причината за това не е в мен, нито пък в нашия народ.
  Панелните блокове ми напомниха за една отдавна разяждаща ме мисъл.

  Именно панелните блокове, ширнали се надлъж и шир из градовете и градчетата на нашето Отечество са последният залък, заседнал в гърлото на алчния и всеяден български политически и бизнес елит.
  Хилядите панелни блокове от времето на средно-зрелия социализъм са последният непревзет от този елит рубеж.
  Панелните блокове са последната крепост, в която се е укрил българският гражданин, българският данъкоплатец, българският кандидат-европеец.
  Панелните блокове са последното убежище на това противно, гадно, досадно, тъпо същество – обикновеният българин. Точно така мисли, хапе устните си и гризе ноктите си нашият политически и бизнес елит!
  Обикновеният гражданин, който има жилище всъщност не е обикновен гражданин. Той е гражданин със жилище, гражданин със собственост, с покрив над главата си, със скривалище за себе си и семейството - където да избяга вечер и през почивните и празничните дни - от живота, от Прехода, от социалдарвинизма на ултралибералния модел, от тоталния отказ от правораздаване и от тоталното презрение към ценностите и към падналия, болния и нещастния.
  Обикновеният гражданин със жилище може да бъде мачкан, обиждан, манипулиран, продаван и купуван, но само до определена степен, до някакъв предел. И нито на милиметър, нито на секунда, на грам или на стотинка повече.
  А гражданин, който не може да бъде мачкан, обиждан, манипулиран, продаван и купуван безкрайно е нещо лошо, ужасно, невъзможно и неприемливо.
  Подобно положение на нещата нашият политически и бизнес елит не иска и няма да търпи повече. Това е толкова недопустимо!

  Така че - иде Съдният ден! Бой последен е този и той вече настава! Ето, тупкат сърцата на елита!
  Това противно, гадно, досадно, тъпо същество – обикновеният българин – трябва да бъде изваден, изведен от неговото панелно жилище и да бъде хвърлен на пазара на нови жилища!
  В края на краищата бумът в строителството не е бум заради самия себе си или пък просто самоцелен бум - само с цел да се "изперат" милиони мръсни пари. Държавата на елита и елитът на държавата не могат да допуснат построените хиляди нови жилища да пустеят, а пазарът на недвижими имати - да се срива.
  Хилядите нови жилища са за това – в тях да се живее, а не да стоят празни. Ако иска, обикновеният българин да живее в тях под наем, ако иска – да си ги купува с убийствени, доживотни ипотеки.
  За жалост обаче, обикновеният българин няма да направи това, докато си има сивото, миришещо на социализъм и на застой, остаряващо и неестетично жилище. Ето защо – той трябва да го напусне!

  В ход е пусната цяла система от нормативни документи и управленски решения. Да вземем например регулирането на проблемите с етажната собственост (Законът за устройство на територията, Законът за собствеността, Правилникът за управлението, реда и надзора в етажната собственост) и на въпросите с енергийната ефективност (Законът за енергийната ефективност, Законът за енергетиката)...
  Да си спомним също всички безумни идеи – както да речем при неволите с „Топлофикация” - целящи да накарат съседите в един панелен блок да се смразят, да се изпокарат, а дори и изпобият...
  В помощ дойде даже неотдавнашното земетресение. Сега ще бъде доказвано постоянно, че панелните блокове са опасни, неспасяеми и недълготрайни.
  То не е и нужно процесът да стартира масово и ударно. На първо време е достатъчно да започнат да пустеят отделни жилища. И в тях да речем да зейват като избодени очи счупени прозорци и итърбушени дограми. Или там да се заселват наши мургави събратя. Вижте Радомир и някои негови блокове-призраци, за да видите един спомен от бъдещето.

  Не, аз не вярвам в теориите за заговорите и конспирациите, не съм почитател на плановете от типа „Клин”.
  Но знам, че в конфликтите движещата сила са интересите. Интересите са осъзнати потребности, намиращи се високо в скалата на приоритетите.
  Както знам, че интересите вървят с усилията за тяхното реализиране.
  А при реализирането на интересите се мобилизират всички, абсолютно всички налични ресурси.
  Всичките, абсолютно всичките налични ресурси – това е силата, с която дадена страна в конфликта разполага.
  Силата пък бива груба („hard” – това са sticks, т. е. тоягите, санкциите, наказанията) и мека („soft” - това са carrots, т.е. морковите, поощренията, наградите).

  Накратко, за осъществяването на операцията по изваждането на обикновения българин от неговото панелно жилище и хвърлянето му на произвола на съдбата и на пазара, с което той да стане уязвим, лесно манипулируем, слаб, хленчещ, зависим, покорéн и покòрен, е налице удивително съвпадение на жизненоважните интереси едновременно на:
   -- Политиците.
  -- Крупния бизнес в цяла група браншове (не само и не главно строителните предприемачи).
  -- Банките.
  -- Престъпността (и организираната, и конвенционалната).
  А срещу този „Четворен съюз” („Политици-Крупен бизнес-Банки-Престъпност”) едно дезорганизирано и фрагментизирано общество като нашето, един дезорганизиран и атомизиран народ като нашия не може да се противопостави успешно.
  Още повече при наличието и на „Свещения” (Троен) съюз - „Политици-Крупен бизнес-Банки”.

  Не напразно подхвърлям иторически аналогии чрез тези Съюзи - с Виенския конгрес от 1814-1815 година.
  „Мир”, гарантиран от два такива Съюза - „Четворен” и „Свещен” - може да продължи твърде дълго. Виенският мир например продължи 100 години.
  Но подобен мир накрая рухва стремително, при това с една също така дълга и опустошителна война.
  Виенският мир приключи с война, която от гледна точка на нашите правнуци може да бъде определена като Втората Тридесетгодишна война, с нейните две кървави фази – 1914-1918 год. и 1939-1945 год....

  В нашите сили – като общество и като народ е да избегнем подобни или аналогични сценарии. Но за да стане това, трябва да си дадем сметка, че прогнозираното от мен като стратегия, отговаряща на интересите на „Четворния” и „Свещения” съюзи, изваждане на обикновения българин от панелното жилище и лишаването му от тази последна негова собственост, спасяваща неговото човешко достойнство и неговата лична независимост и автономност, ще бъде всъщност връхната точка, финалното усилие и заключителният акорд на ВТОРАТА РЕПУБЛИКА (Републиката на Прехода).
  Единствената жизнена и устойчива алтернатива на подобно напълно закономерно развитие или по-скоро на такова логично деградиране и израждане на ВТОРАТА РПУБЛИКА е в моята толкова скъпа ми и изстрадана идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА – Европейската република България, за която вече не малко пъти съм писал на този сайт.

  Проблемите, за които говоря за сложни, тежки и драматични. Но понеже все още сме в плен на празничното настроение и са ни останали сили да се шегуваме дори с най-сериозните неща, на мен ми се иска да завърша този мой пръв за Новата година материал с пожеланието:
  Честита Новата 2009 година! Нека това бъде Първата година на сериозния дебат за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА!

  Николай Слатински
  01.01.2009 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____     ___                     ____ 
/ ___| / _ \ _ _ __ _ / ___|
\___ \ | (_) | | | | | / _` | | |
___) | \__, | | |_| | | (_| | | |___
|____/ /_/ \__, | \__,_| \____|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.