Най-сетне добра вест - младите протестират (Само те могат да ни спасят от превръщане в територия, пълна с дегенерати)

  Аз съм радостен от самия факт, че в София протестират млади хора. Нищо, че все още те са обидно малко.
  Както много пъти вече съм писал – младите хора и само те могат да спасят страната ни.
  Ако обаче се събудят, ако се разгневят, ако си размърдат задниците и мозъчните гънки.
  Ако си отвоюват България от антиевропейския и провинциален, атрофирал откъм идеи и склерозирал политически елит. Ако си направят и подредят България – такава, в каквато те искат да живеят.
  И в каквато те трябва да останат и да се реализират като разумни същества и личности, а не да емигрират, обръщайки се с гняв назад, омерзени и ругаейки: „Няма да живеем в тази скапана държава!”.
  Иска ми се да ги призова отново и отново:
  -- Да не се скапват, пропиват и напушват повече, а да се вземат в ръце и да вземат в ръце съдбините на България.
  -- Да не допускат повече да биват пребивани и убивани, нито да бъдат превръщани в пребиващи и убиващи.
  -- Да не позволяват повече на алчни или безидейни, на нискочели или безхаберни, на продажни или безсрамни, на космополитни или безпардонни политици да си играят със здравето, живота, нервите и парите на народа ни.
  Нека приповдигнатият и оцветен с остри фрази тон на това, което пиша в момента, не подвежда. Това не е някаква литературна украса, не е самоцелно търсене на силна, атрактивна или по-особена, по-впечатляваща дума.
  Аз наистина смятам, че ножът е опрял до кокала. Че нашата демокрация е в безизходица и безпътица, в стрес и ступор.
  -- Едни предлагат да обявим бойкот на политиците и да отречем глухата, задънена, водеща към апатията, аномията и анемията политическа улица като не гласуваме - нито един от нас.
  -- Други предлагат да накажем политиците и да "отпушим" глухата, задънена, водеща към апатията, аномията и анемията политическа улица като гласуваме - всички ние до един.
  Но ситуацията на дълбока и всеобхватна криза не може да се промени нито по единия, нито по другия начин. Тъй като на пазара на алтернативите, идеите, партиите и личностите в момента не се предлага нищо ново. И затова каквото и да се направи, само ще задълбочи кризата или най-малкото ще я възпроизведе.
  Трябва много добре да се разбере, че гласуването не е първата стъпка в процеса на промяна, то е последната стъпка в този процес. То трябва само да подведе чертата и да узакони настъпилата промяна.
  А за да настъпи тази промяна, младите трябва да се надигнат.
  Вече не са малко моите материали на този сайт, в които обяснявам – в името на какво те трябва да станат, да ударят по масата и да дадат шанс на България. Те са призвани и призовани да направят това в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА.
  Нещо повече, те така могат да дадат един запомнящ се пример на западните демокрации, в които демокрацията се превръща постепенно в заплаха за самата себе си и за самите общества:
  -- Защото се изражда във формална процедура.
  -- Защото отказва да „прочете” вярно глобалните процеси.
  -- Защото не намира сили да се бори за достойни и хуманни каузи.
  -- Защото е, цинична и всеядна, прекалено материалистична и сребролюбива, хедонистична и самодоволна, без значими идеи и с изчерпваща се човешка солидарност.

  Младите хора у нас имат достатъчно сериозни и неотложни причини за да се надигнат и достатъчно законни и демократични средства, с които да открият нова перспектива и ново бъдеще пред страната ни като европейска, модерна и демократична държава.
  Всеки изминат ден ми дава различни и понякога разтърсващи ме поводи да апелирам към младите хора в България.
  -- Нима те ще се примирят с това – България да е и да бъде най-мръсната и най-ориенталската, най-неуредената и най-неподредената държава в Европа?
  -- Нима те ще се примирят с това – България да е и да бъде най-корумпираната и с най-ненаказана престъпност държава в Европа?
  -- Нима те ще се примирят с това – България да е и да бъде с най-изостаналата и най-нефункционалната инфраструктура държава в Европа?
  -- Нима ще се примирят с това – България да е и да бъде с най-високите смъртност и заболеваемост и с най-ниските раждаемост и продължителност на живота държава в Европа?

  А днешният ден ми даде ново основание да мисля с все по-голяма тревога, че всяко протакане на началото на промените в България, всяко удължаване на хаоса, безредието и анархията, на имитацията и на симулацията на управляемост, могат да бъдат фатални, непоправими и необратими.
  След краткия, но силен дъжд, днес, привечер, улица „Добринова скала” в моя квартал („Люлин”-6) бе цялата в потоци от вода и кал. Много хора, прибирайки се от работа, както винаги вървяха по нейните краища - поради елементарната липса на тротоари. Край тях (и край мен) минаваха десетки, стотици коли. И средно всяка четвърта-пета от тази коли – въпреки видимостта, въпреки нормалната логика - профучаваше и безжалостно, нагло, просташки обливаше хората, сред които и малки деца, с мръсни потоци дъждовна помия!
  Господи, казвах си, проклинайки на ум и на глас, нима е възможно да се превръщаме в такова гадно, идиотско и олигофренско племе!? Нима е възможно да ставаме такава шайка, банда, сган, глутница, пасмина от простаци и дебили?!
  Какво ли има в черепните кутии на тези безкрайни орди нравствени лумпени, морални башибозуци и просто “homo primates” - за да форсират колите си хладнокръвно, грубо, брутално, без съвест и разум през огромните локви и да обливат от косата до глезените толкова много най-обикновени свои съграждани, да стоварват върху нормалните им, съвсем прилични (а може би и единствени) палта, якета, костюми, рокли, блузи, шапки - кал, мърсотия, бяло-кафява мазна пяна и какво ли още не?!

  Колко е прав Александър Белов, когато пише в своята нашумяла книга „Кризата на нашия свят”, че постепенно част от хората започват да дегенерират и да слизат в своята инволюция надолу по стълбата на животинските организми, заемайки по-нисши ниши и губейки много от предишните си способности да мислят, да чувстват и да постъпват съобразно човешките ценности и норми.
  Превърнат и аз, заедно с още не малко братя по съдба, в измокрено до пети, изкаляно до уши и изнервено до предел двуного същество, изведнъж намерих, мислейки си за книгата на Александър Белов, точната дума за тази паплач, тази сволоч, която прелиташе с мръсна газ край нас, умишлено минавайки през локвите така, че да ни причини най-много вреда и обида: Това са дегенерати!

  Хищният социалдарвнизъм на Прехода, пълната безнравственост и беззаконност, несправедливост и ненаказуемост на тези 20 години (плюс всички онези негативни, а някои от тях – крайно негативни последици и насолявания от времето на социализма) доведоха до това, че в България протича - с набиращи скорост и ескалиращи темпове – процес на дегенерация на една не малка част от нашия народ.
  Обидно ми е да го кажа, но знам, че това е така. И знам, че не са малко тези нормални, загрижени и разтревожени за България българи, които мислят по същия начин.
  Ако не се опомним, ако не променим тази опасна тенденция, броят на дегенератите ще започне да нараства не по аритметична, а по геометрична прогресия и дори – експоненциално.
  -- Защото, от една страна, все повече хора падат към социалното дъно и се маргинализират, с което създават условия, а една част от тях и предоставят „материал” за дегенериране.
  -- И защото, от друга страна, пълната липса на ценности, та дори и презрението към ценностите, както и култът към парите и кариерата на всяка цена, отказът от правосъдие, прогнилостта на елита, липсата на качествени лидери и качествено лидерство, убогите и изглеждащи даже антропологично непълноценни ментори, спонсори и богаташи, натрапени ни като високо нравствени примери за успех и подражание – всичко това е абсолютно плодотворна почва и изключително способстващ климат за усилено и непрекъснато производство на дегенерати.
  Страната ни е изправена пред колосалната опасност от дегенериране на немалка част от нейните граждани и от превръщането й в територия, пълна с дегенерати.

  Ето това ме кара още по-убедено да вярвам, че младите хора на България трябва да станат и да тръгнат, да се съвземат и възправят. Днес, наистина днес и то точно днес. Защото утре може да бъде късно.
  Защото ако днес дегенератите ни развалят настроението, вдигат ни кръвното и ни късат нервите, то утре, когато те станат твърде много, недопустимо много – те няма да ни позволят да живеем, да бъдем нормални хора и дори да се чувстваме просто човеци.

  Николай Слатински
  19.12.2008 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
     _      _  _     _   _____    ____ 
/ \ | || | (_) |_ _| / ___|
/ _ \ | || |_ | | | | | |
/ ___ \ |__ _| | | | | | |___
/_/ \_\ |_| |_| |_| \____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.